Решение № 3953 от 09.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3953 гр. София, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110130601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби, обединени по реда на чл. 213 ГПК, с вх. №№ 156839/05.06.2023 г.; 156840/05.06.2023 г.; 156841/05.06.2023 г.; 156842/05.06.2023 г.; 156843/05.06.2023 г.; 156844/05.06.2023 г.;

156845/05.06.2023 г.;

156846/05.06.2023 г.;

156847/05.06.2023 г.;

156848/05.06.2023 г.; 156849/05.06.2023 г., и 156850/05.06.2023 г. на ищцата Б.

Гиргорова Б. срещу ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са предявени претенции за признаване за осъждане на ответника да плати на ищцата недължимо платени от нея суми поради плащане въз основа на следните договори за паричен заем, които се твърди, че са нищожни, изменена с протоколно определение от 09.12.2024 г. (на лист 227 от делото, погрешно записан като 327):

– договор с № 4458122/14.04.2022 г. – 119,08 лева;

– договор с № 4271537/27.09.2021 г. – 4 лева, частично от 27 лева;

– договор с № 3675269/05.11.2019 г. – 10,12 лева;

– договор с № 3159727/22.02.2018 г. – 10 лева, частично от 100 лева;

– договор с № 4362782/04.01.2022 г. – 3,13 лева;

– договор с № 4450811/05.04.2022 г. – 3,13 лева;

– договор с № 4435337/21.03.2022 г. – 6,38 лева;

– договор с № 3230884/22.05.2018 г. – 4,44 лева;

– договор с № 4410104/23.02.2022 г. – 3,83 лева;

– договор с № 3284520/27.07.2018 г. – 14,85 лева;

1

– договор с № 4446112/30.03.2022 г. – 6,88 лева, и

– договор с № 3645860/30.09.2019 г. – 0,62 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковите молби – 02.06.2023 г., до окончателното плащане.

Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац дванадесет договора за кредит, като по тях била получила съответно 1500 лева; 300 лева; 200 лева; 300 лева; 200 лева; 200 лева; 500 лева; 300 лева; 300 лева; 700 лева; 500 лева, и 200 лева, и била погасила всички задължения по кредитите, които в чл. 4 от договора предвиждали задължение след сключване на договора по същия да се учреди обезпечение чрез осигуряване от страна на ищцата на двама поръчители, които да отговарят на редица изисквания за доходи и липса на задължения, като неизпълнението на това задължение пораждало следните правни последици:

– трите договора с №№ 3159727/22.02.2018 г.; 3230884/22.05.2018 г., и 3284520/27.07.2018 г. предвиждали в чл. 4, ал. 2, че ако в 3-дневен срок от отпускане на заема не бъде осигурено поръчителство, ищцата дължала неустойка;

– останалите девет договора с №№ 4458122/14.04.2022 г.;

4271537/27.09.2021 г.; 3675269/06.11.2019 г.; 4362782/04.01.2022 г.;

4450811/05.04.2022 г.; 4435337/21.03.2022 г.; 4410104/23.02.2022 г.;

4446112/30.03.2022 г., и 3645860/30.09.2019 г. предвиждали, че ако ищцата не намери поръчители, то самият ответник можел да посочи такъв на ищцата, като това било дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, чиято услуга за предоставяне на поръчителство обаче била платена и за да получи средствата по договорите за кредит ищцата се наложило да поеме задължение към последното дружество да му заплаща възнаграждение, което обаче се изплащало разсрочено на ответника с вноските по договора за кредит.

Ищцата поддържа, че поради това, че при изчисляване на описания в договорите за кредит годишен процент на разходите (ГПР) не били взети предвид неустойките и възнагражденията за поръчител, които всъщност се явяват условие за отпускане на кредита и следва да се вземат предвид при определяне на общите разходи, от които се изчислява ГПР.Липсата на правилно посочен размер на ГПР пък правела договора нищожен. Свързаните договори за поръчителство също били нищожни, тъй като бил сключен без основание – поръчителят се явявал свързано с кредитодателя лице – дъщерно дружество, и обезпечавал вземането пряко със средства на самия главен кредитор. Поради това договорите за кредит били нищожни и следвало да се върнат всички платени от ищцата суми повече от главницата, определени според стойностите в първия абзац. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок са подадени три отговора от ответника – „Изи асет мениджмънт“ АД, с които:

1. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 156842/05.06.2023 г. се оспорват по основателност. Поддържа се, че ищцата била запозната подробно с условията на сключените от нея 2 договори, чието сключване се признава изрично, преди да ги подпише, поради което се бил съгласила с всичките им правни последици, за които била уведомена преди сключване на договора. Договорът за поръчителство бил самостоятелен и неговата действителност нямало как да се отрази на договора за кредит, а разходите по същия като доброволно допълнително поети нямало как да се включат при изчисляване на ГПР. Същият бил изчислен при предвидените в ЗПКр допускания, че ще се изпълнят всички допълнителни задължения по договорите. Договорът за кредит имал всички реквизити, плащанията били ясно и отнапред определени и бил действителен, съответно – платеното по него е дължимо. Иска се отхвърляне на исковете.

2. С отговор с вх. № 222843/07.08.2023 г. исковите претенции по искова молба с вх. № 156845/05.06.2023 г. се оспорват като неоснователни по идентични основания с предходния отговор.

3. С отговор с вх. № 223398/08.07.2024 г., който следва да се смята относим към всички 12 договора, цитирани с номерата си в него, ответникът оспорва исковете като нередовни и неоснователни. Поддържа се, че не е обосновано защо при недействителност на клауза за неустойка се прави искане за връщане на всичко платено по договори за кредит с №№ 3159727/22.02.2018 г.; 3230884/22.05.2018 г., и 3284520/27.07.2018 г., а по отношение на останалите осем договора се поддържа, че плащанията за осигуряване на поръчителство от „Файненшъл България“ ЕООД били направени за последното лице, което дължало връщането им. Поддържа се, че не е посочена и банкова сметка в исковата молба. По същество се оспорва, че към договор за паричен заем № 3675269/06.11.2019 г. е бил сключван договор за обезпечение. Поддържа се липса на доказателства за сключените договори, които не са представени по делата, като се твърди, че без представянето им от ищеца, исковете не могат да се разгледат по същество. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията по договори №№ 3159727/22.02.2018 г. и 3230884/22.05.2018 г., като се поддържа, че при нищожен договор давността започва да тече от датата на сключването му. По отношение на изчисляването на годишния процент на разходите и неустойките отново се поддържа, че ищцата е знаела за наличието на такива задължения, разходите по тях не са част от предмета на договора, а са резултат от неизпълнение на допълнителни задължения и не следва да се вземат предвид при определяне на ГПР. Що се отнася до това, че така се увеличавали разходите по договора, се поддържа, че това не е така, тъй като така се обезпечавала кредитоспособността на потребителя, разходите не били над максимално допустимите по закон, а по отношение на правния ефект от нарушение на подобни правила се поддържа, че наличието на отделни недействителни клаузи не следва да води до нищожност на договорите в цялост. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени молби поддържат аргументите от исковата молба и отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа 3 обстановка:

1) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 153 – 158 (погрешно записано като 253 – 258) от делото Договор за паричен заем № 4458122/14.04.2022 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лева за срок от 22 седмици с дата на последен падеж 17.09.2022 г., като кредитът следвало да се върне на 11 двуседмични вноски по 147,62 лева, или да се плати и 35 % годишно лихва, като е посочен ГПР в размер на 40,53 %, или сума за връщане от 1623,82 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява такива сделки.

Съгласно представен по искане на съда на лист 199 – 203 от делото (неправилно записани като лист 299 – 303) и неоспорен от страните препис от Договор за предоставяне на поръчителство № 4458122/14.04.2022 г. с чл. 3, ал.

1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу) поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да заплати на неучастващото дружество сумата от 598,18 лева, която обаче се плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 09.12.2024 г. (на лист 328 от делото), а в писмен вид – на лист 307 – 325 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, по Договор за паричен заем № 4458122/14.04.2022 г. ищцата е платила 2217,26 лева, т.е. със 717,26 лева повече от получената главница, като ако възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по кредита, то ГПР би бил 80,40 %.

2) Ищецът не е представил според задължението, наложено му от съда по чл. 190 ГПК с определението за насрочване на делото в първо съдебно заседание (на лист 99 от делото) в оригинал или копие Договор за паричен заем № 4271537/27.09.2021 г., за който се установява от експертизата, че съществува, поради което съдът съобразно дадените указания приема, че данните за вписания ГПР са такива, каквито ги е установило вещото лице, а именно – вписан е ГПР от 45,53 %, и има уговорка за избор на поръчител от страна на ответника.

Съгласно представен по искане на съда на лист 174 – 168 от делото (неправилно записани като лист 274 – 278) и неоспорен от страните препис от Договор за предоставяне на поръчителство № 4271537/27.09.2021 г. с чл. 3, ал.

1 от договора ищцата се задължила за това, че неучастващото по делото дружество „Файненшъл България“ ЕОД (свързано с ищеца, вж. по-долу) поръчителства по последния посочен договор за кредит с ответника да 4 заплати на неучастващото дружество сумата от 92,76 лева, която обаче се плаща на ответника с вноските по кредита и на същите падежи.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза, описано по-горе, по Договор за паричен заем № 4271537/27.09.2021 г. ищцата е платила 327,14 лева, т.е. със 27,14 лева повече от получената главница, като ако възнаграждението на поръчителя се включи в изчисляване на разходите по кредита, то ГПР би бил 76,45 %.

3) Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 117 – 121 от делото Договор за паричен заем № 3675269/05.11.2019 г. ответникът е отпуснал на ищцата потребителски кредит в размер на 200 лева за срок от 12 седмици с дата на последен падеж 28.01.2020 г., като кредитът следвало да се върне на 12 седмични вноски по 17,51 лева, или да се плати и 40 % годишно лихва, като е посочен ГПР в размер на 49%, или сума за връщане от 210,12 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в 3-дневен срок от отпускане на кредита ищцата следвало да осигури обезпечение за него – двама поръчители, които са заети по безсрочен трудов договор с възнаграждение над 1000 лева и нямат други кредитни задължения или такива за обезпечаване на кредити; банкова гаранция, или да приеме ответникът да избере по свое усмотрение дружество, което да осигури обезпечение, като се съгласи да поръчителства, и по занятие осъществява такива сделки.