Решение № 86 от 07.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Сливен, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200170 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А. А. И. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 10109490 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1200,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т.

5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издадения електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и претендира направените в производството разноски.

Жалбоподателят изразява съгласие с процесуалния си представител и моли да се отмени издадения електронен фиш.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденият електронен фиш да бъде потвърден и прави мотивирано възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.12.2024 год. от 09,00 часа до 11,55 часа свид. Б. Ж. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен работил с АТСС Celeritas MVD 2020, монтирано на 1 път II-53 в с. Крушаре, като камерата била обърната в посока движение към гр. Сливен и секторът, в който се засичало ограничението на скоростта бил върху моста над р. Тунджа, където общото ограничение на скоростта било 50 км./ч. за населено място. По време на работата с АТСС били установени 50 броя нарушения, като първото статично изображение/видеозапис бил с № 6244, а последното с № 6293.

На 03.12.2024 год. в 11,17 часа в област Сливен, в с. Крушаре, по път II-53, с автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“, насочено към гр. Сливен, било заснето движение на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ“ с рег. № *****.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 10109490, в който било отразено, че на 03.12.2024 год. в 11,17 часа в област Сливен, в с.

Крушаре, по път II-53, над моста над р. Тунджа, при общо ограничение до 50 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км./ч., с автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“, насочено към гр. Сливен, било заснето движение на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ“ с рег. № *****, със скорост от 97 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч. В електронния фиш като нарушител бил вписан А. А. И. от гр. Сливен (л. 15 от АНД № 262/2025 год. по описа на СлРС). В издадения Електронен фиш за налагане на глоба било отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8418642 на 23.12.2023 год., както и че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1200,00 лева.

От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие от Протокол за използването на Автоматизирано техническо средство или система се установява, че на 03.12.2024 год. същото е засичало скоростта в с. Крушаре, по път II-53, над моста над р. Тунджа, както и че били установени 50 броя нарушения, като първото статично изображение/видеозапис бил с № 6244, а последното с № 6293 (л. 18 от АНД № 262/2025 г. по описа на СлРС).

От приложеното по делото заверено копие от снимка № 006288 се установява, че върху същата е отразено „Позволена скорост: 101 км./ч; Засечена скорост минус толеранс: 97 км./ч.“ (л. 19 от делото).

От приложената по делото снимката № 6244 се установява, че върху същата няма зададена допустима стойност на скоростта и върху същата е отразено: „скорост 85 км./ч.; засечена скорост минус толеранс 82 км./ч.“ (л. 69 от АНД № 262/2025 г. по описа на СлРС).

От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен и справка от АИС АНД се установява, че Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8418642 на ОД на МВР – Шумен е влязъл в сила на 23.12.2023 год. и на жалбоподателят било наложено административно наказание „Глоба“ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (л. 26 - 29 от делото).

От показанията на разпитаните по делото свидетели З. И. и М. К. се установява, че на 2

03.12.2024 год. са били заедно с жалбоподателя, като потеглили от с. Чокоба, общ. Сливен в посока към гр. Сливен, като първо бил бусът, управляван от жалбоподателя, след него автомобилът, управляван от свид. М. К., а последен - автомобилът, управляван от свид. З.

И.. От показанията на тези свидетели се установява още, че трите автомобила пътували в колона един след друг, спрели на знак „Стоп“, след което завили наляво за да се включат в главния път към гр. Сливен. От показанията на тези свидетели се установява още, че автомобилите са се движили със скорост максимум около 50 – 60 км./ч., както и че на тези свидетели няма издадени електронни фишове за извършено нарушение на тази дата и за това място. От показанията на свид. Б. Ж. се установява, че процесното МПС било засечено много по – рано, а не в зоната на определеното от него разстояние, което бил въвел предварително при настройването на камерата за конкретното място; че предварително задава на техническото средство ограничението на скоростта за този участък и тя трябва да бъде отразена и на снимката след това; както и че върху снимката не било отбелязано ограничението на скоростта за този участък. От показанията на свид. Б. Ж. се установява още, че според него разликата между първата снимка и снимката, с процесното нарушение, се дължи на това, че в този период от време имало проблем с програмата, с данните, които се изписвали върху снимките с нарушенията. Съдът кредитира тези показанията на свидетелите З. И., М. К. и Б. Ж., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, относими към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично.

Съдът не кредитира показанията на свид. Б. Ж., в които същият заявява, че реално на снимката това, което било отразено като позволена скорост от 101 км./ч. била засечената скорост от камерата, тъй като тези показания противоречат на показанията на свидетелите З.

И. и М. К., относно скоростта, с която са се движили автомобилите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 3 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 21-22 от делото) и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 18 от АНД № 262/2025 г. по описа на СлРС).

Същевременно на обаче видно от представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че не са били спазени изискванията на чл. 10, ал. 3 от цитираната Наредба.

Съгласно посочената разпоредба при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяка място за контрол и се съпровожда със снимка на разположение на уреда. От приложеното към преписката копие от дигитална снимка, безспорно се установява, че на същата е заснет процесния товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ“ с рег. № *****, преди същият да достигне моста над р. Тунджа, т.е. това е станало преди определената зона за контрол посочена в Протокола за използването на Автоматизирано техническо средство или система, а именно – на моста над р. Тунджа. В подкрепа на това обстоятелство са както показанията на свид. Б. Ж., от които се установява, че процесното МПС било засечено много по – рано, а не в зоната на определеното от него разстояние, което бил въвел предварително при настройването на камерата за конкретното място, така и от приложеното първо статично изображение/видеозапис с № 6244, при което видно от показанията на свид. Б. Ж., че МПС-то е заснето точно на метража зададен на техническото устройство.

Освен това видно от приложеното заверено копие от снимка № 006288 на същата изрично е отразено, че позволената скорост в този участък е 101 км./ч., което противоречи на попълнения Протокол за използването на Автоматизирано техническо средство или система, че общото ограничение на скоростта в този участък е 50 км./ч. В същата снимка липсва и задължителен реквизит – не е отразена засечената скорост на движение на процесния автомобил. Показанията на свид. Б. Ж., в които същият заявява, че реално на снимката това, което било отразено като позволена скорост от 101 км./ч. била засечената скорост от камерата, съдът не е кредитирал, тъй като противоречат на показанията на разпитаните по делото свидетели З. И.и М. К.. Освен това съдът намира, че е недопустимо административната отговорност на жалбоподателя да се ангажира въз основа на предположения, още повече, че самият свид. Б. Ж. заявява, че в този период е имало проблеми с програмата и с данните, които се изписвали върху снимките. В тази връзка следва да се отбележи, че е безспорно установено, както от показанията на свидетелите З. И. и М. К., така и от самата снимка, че заснимането на товарния автомобил е станало непосредствено след спирането му на знак „Стоп“ преди да се включат на главния път и извършването на маневра завой на ляво, т.е. няма как за толкова кратко време товарният 4 автомобил да е развил скорост от 101 км./ч. Следователно разгледана и по същество жалбата е основателна, доколкото издадения електронен фиш не се ползва с доказателствена сила, каквато имат съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН, а не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, с каква скорост е управлявал процесното МПС жалбоподателя.