Определение № 22655 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22655 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу Разпореждане № 77176 от 24.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 8333/ 2025 г. по описа на СРС, 28-ми състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу длъжника П.С.Й.. В жалбата се твърди, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи.

Посочено е, че с оглед особеностите на кредитния продукт, за да се установи как е формирана главницата и за какви вземания са отнесени плащанията е необходимо изслушването на експертиза. Иска да се отмени разпореждането и да се разпореди издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, за които първоинстанционният съд е отказал издаването.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването.

Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу П.С.Й. за вземания по договор за кредитна карта № 51РКО-В-2341/23.10.2007 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.04.2024г: 766.94 eвро (равностойност на 1500,00 лева) – главница, договорна лихва за периода 05.03.2025 г. – 01.04.2024 г. в размер на 1588,47 евро (равностойност на 3106,77 лева); лихва за забава за периода 02.04.2024 г. – 31.01.2025 г.

В заявлението е посочено, че по силата на договора на 1 кредитополучателя е отпуснат овърдрафт в размер на 1500 лева, като кредитополучателят е можел да го усвоява с използването на всяка от картите, издадени към картовата му разплащателна сметка. Посочено е, че кредитополучателят заплаща договорна лихва върху непогасените суми от всяка транзакция.

С разпореждане от 21.03.2025 г. заповедният съд е приел, че липсва яснота относно начина, по който са формирани главницата и договорната лихва по подаденото заявление и е дал указания за отстраняване на нередовностите, като се посочи начина, по който е формиран размерът на главницата и включва ли капитализирани лихви и за кой период; начина, по който е формирана договорната лихва и върху какви главници е същата – върху изтеглени суми, електронни плащания, такси, застраховки, цени на услуги. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде оставено без уважение.

С молба от 15.04.2025 г. заявителят е посочил, че главницата е формирана от всички усвоени суми, като погасяванията и тегленията са посочени към приложени движения по сметка. По отношение на договорната лихва е посочено, че за уточняване са необходими специални знания, а за лихвата за забава – че е върху главница от 1500,00 лева.

В обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, след анализ на разпоредбите на т. 7 и 8 от договора за отпускане на кредитен лимит (овърдафт) за издаване на кредитна карта и т. 14.1 и 14.2 от раздел V от общите условия към него, че главницата по договора е формирана от капитализирани договорни лихви, което влиза в противоречие с чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПКр (2006 г., отм.) и прави посочените клаузи относно договорната лихва за неравноправни. Изложени са мотиви, че на основание чл. 14, ал.2 ЗПКр (2006 г., отм.) заявлението следва да бъде уважено само за тези суми, които длъжникът действително е получил, но в молба от 15.04.2025 г. заявителят е посочил, че не може да ги изчиси, тъй като изискват специални знания. Посочено е, че от приложените справки, след елементарни математически изчисления се установява, че главницата е формирана не само от изтеглените суми, поради което заявлението следва да се отхвърли.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

В заповедното производство съдът служебно проверява дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. С измененията на ГПК с ДВ бр. 100/2019 г., обн. на 20.12.2019 г. в разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК е приета нова т. 3, с която изрично се въвежда задължение на заповедния съд да извърши служебна проверка за това дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Договорът, от който заявителят черпи права е потребителски кредит, поради което приложение по отношение на него намират, както разпоредбите на Закона за потребителския кредит ЗПКр (2006 г., отм.), така и тези на Закона за защита на потребителите.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че клаузата от договора за потребителски кредит, 2 предвиждаща при забава да бъде дължима договорната лихва плюс 12 процентни пункта годишно противоречи на императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 и ал. 2 ЗПКр (2006 г., отм.) и поради нищожност на клаузата сумите, начислени въз основа на нея, са недължими. Нито в заявлението, нито в уточнителната молба, депозирана във връзка с правилно дадените на заявителя указания по т. 1 на разпореждане от 21.03.2025 г., заявител не е посочил как е формирана претендираната от него главницата с цел разграничаване на изтеглените суми от капитализираните лихви, поради което е невъзможно издаването на заповед за изпълнение само за фактически получените суми от длъжника.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 77176 от 24.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 8333/ 2025 г. по описа на СРС, 28-ми състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3