Определение № 22021 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22021 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508386 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 151689/30.04.2025 г. на М. Б. Н., чрез адв. Д.П. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10363/08.04.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 14659/2025 г. на Софийски районен съд, 70 състав, в частта, в която е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се оспорват мотивите на СРС за отхвърляне на искането за присъждане на разноски, поради липса на доказателства за валидно упълномощаване. Молителят излага съображения, че процесното упълномощаване и преупълномощаване са валидни и са произвели действие. Счита, че не е налице законово изискване в пълномощното изрично да е включена уговорка за сключване на договор за правна помощ. Моли съда да измени процесната заповед за изпълнение, като присъди на заявителя адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.

Ответникът по частната жалба „Дойче Луфтханза“, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, действащо в България чрез търговското си представителство, вписано в регистър Булстат с код 121773298 оспорва същата. Сочи, че не са налице основания за изменение на заповедта в частта за разноските, доколкото липсват доказателства за извършено плащане от страна към процесуалния представител. Излага доводи, че съобразно извършените процесуални действия така уговореното възнаграждение следва да се редуцира.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от М. Б. Н., чрез адвокат Д.Х.П. срещу длъжника „Дойче Луфтханза“, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, действащо в България чрез търговското си представителство вписано в регистър Булстат с код 121773298 за парично вземане в размер на 400 евро, представляващо главница за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 за отменен полет, ведно със законната лихва за период от 13.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лв.

Със заявлението са представени както следва:

1

1. Пълномощно, с което заявителят М. Б. Н. упълномощава Адвокатско дружество „Г. и П.“ с правомощия да го представляват, всеки поотделно във връзка с удовлетворяване на всички вземания, свързани с въздушен превоз София – Мюнхен и Мюнхен – Хамбург на 13.07.2024 г., включително с правото да преупълномощават трети лица.

2. Пълномощно от 23.09.2021 г., с което адв. Г. Г. преупълномощава адв. Д.П. с правото да представлява доверителите му по всички дела, по които е упълномощен.

3. Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г., между М. Б. Н. и Д.Х.П., с предмет изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК срещу „Дойче Луфтханза“ АД във връзка с изплащане на обезщетение за отменен полет от 13.07.2024 г., в който е уговорено и изплатено изцяло в брой възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдът намира, че от така представените доказателства следва да се приеме, че е налице валидно упълномощаване, въз основа на което е сключен и договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено уговореното между страните адвокатско възнаграждение.

Обстоятелството, че актът, с който е извършено преупълномощаване, съобразно датата на същия, предхожда датата на настъпване на фактическите обстоятелства по делото не обуславя извод в обратна насока. Пълномощното от 23.09.2021 г. е сключено във връзка с вътрешните отношения между адвокатите в рамките на упълномощеното адвокатско дружество. Същото не е ограничено със срок и няма пречка действието му да се простира по отношение на бъдещи клиенти, упълномощили адвокатското дружество или някой от съдружниците в същото, стига да е налице валидна клауза за учредено право на преупълномощаване от страна на клиента, какъвто е и процесният случай. Няма изискване, а липсва и логика с оглед обичайната практика в адвокатската дейност, за всеки клиент да се извършва отделно преупълномощаване между съдружниците и адвокатите в дружеството.

Предвид изложеното, искането за изменение на заповедта в частта за разноските се явява основателно и на заявителя М. Б. следва да бъде присъдено заплатеното от него по договор за правна помощ и съдействие от 24.02.2025 г. адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв.

Във връзка със заявеното възражение за прекомерност в случая съдът намира, че заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение от 400 лева е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в същото време не се явява прекомерно с оглед осъществените от адвоката процесуални действия във връзка с делото. При изготвяне на заявлението, заявителят следва да изложи фактически твърдения, като следва да съобрази и разпоредбата на чл. 127 ГПК, т.е. изложението на фактите следва да е такова, че да очертава спорното правоотношение като за това се изисква подготовка и дейност, която съответства на тази, която е необходима при изготвяне на искова молба. В случая адв. П. е изготвил и депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно с приложенията към него, посочил е основанието и е описал обстоятелствата, от които произтича вземането съобразно уговореното с клиента и в съответствие с обема на предоставената му процесуална власт. Следователно възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

По тези съображения заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските като длъжникът бъде осъден да заплати на заявителя М. Н. сумата 400 лв. за възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10363 от 2

08.04.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 14659/2025 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски и вместо това ОСЪЖДА длъжника „Дойче Луфтханза“, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, действащо в България чрез търговското си представителство, вписано в регистър Булстат с код 121773298, да заплати на М. Б. Н., ЕГН ********** сумата 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3