Решение № 173 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502801 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „ИНВЕСТБАНК"АД, чрез процесуален представител адв. Й. Д., въззивна жалба срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. постановено по гр.д.№7017/20 г., по описа на ВРС, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. К. следните суми: 1326,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от същото събитие под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до 1 окончателното погасяване на задължението, както и в частите, с които е осъден да заплати на адвокат Е.Е. сумата от 428.47 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд Варна сумата от 349,29 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 144.70 лева – разноски за експертизи.

Въззивникът изразява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, на съдебния акт. На първо място сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните вреди са последица от трудовата злополука, както и че са търпени за период от около три месеца, тъй като посочените изводи били в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че с изтичане на болничния от 14 дни са приключили претендираните вреди от трудовата злополука, като на 17.12.2019 г. и 18.12.2019 г. К. е била в платен отпуск, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г. Плановата операция и издадените след това болнични листи не следвало да се вземат предвид, тъй като не са във връзка с трудовата злополука. Оспорва още извода на съда, че не може да се изключи отговорността на работодателя, поради обстоятелството, че е застраховал отговорността си за вреди в резултат на трудова злополука, тъй като се базирал на необсъждане на събрани по делото доказателства относно сключена застраховка „България Здраве“, от която ищцата не се е възползвала. Немотивирано и неправилно първоинстанционният съд приел, че процесното падане е наложило хирургична интервенция, която по същността си не била операция. От изготвената повторна СМЕ и от отговорите на зададените към вещото лице въпроси, в проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание, се установило, че В.К. е с хрущялна увреда на дясно коляно от 2016 г., т.е. с вътреставни увреждания и с данни за малък ставен излив, както и с руптура на тялото на медиален мениск. Сочи, че са неоснователни и изводите на съда относно възстановителния период, както и че същият е по-дълъг от обичайния за подобни случаи. На следващо място оспорва като неправилен извода на съда относно справедливия размер на обезщетението, като твърди, че от доказателствата по делото не се установяват вреди в присъдения размер. Въззивникът твърди още, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение е основателен, поради неправилната си преценка относно оспорените от страната доказателства. Твърди ,че иска за заплащане на имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение е неоснователен, тъй като от приложените писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че К. е ползвала болничен лист за трудовата злополука само за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г., на 17 и 18.12.2019 г. тя е била в отпуск, а болничните от 19.12.2019 г. са с причина общо заболяване. В заключение счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, тъй като не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, съда не е извършил преценка на фактическите констатации, не е изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други не, не е отговорил на доводи и 2 възражения на страните, кои обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и кои не. Сочи и нарушение на състезателното начало и равенство на страните, тъй като не е допуснал доказателства на „Инвестбанк“ АД, относими към предмета на делото. Оспорва произнасянето на първоинстанционния съд и по отношение на разноските, като последица от изхода на спора. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за допускане на СМЕ, която да даде заключение дали ищцата е страдала от хипертонична болест, откога датира заболяването и какви медикаменти е приемала.

Срещу депозираната въззивна жалба в рамките на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от В. К. К., чрез процесуален представител адв. Е.Е., с който същата с еоспорва като неоснователна и се претендира оставянето и́ без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваните части.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. К. К., чрез адв. Е. Е., срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. по гр. дело № 7017/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разликата над 6 000 лева до претендирания размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението В насрещната жалба се излага становище за неправилност и необоснованост на решението в посочената част. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ако ищцата е нямала предходно скъсан мениск блокаж на коляното не би настъпил, а от там, и че не би се наложила оперативна интервенция. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост, поради което моли за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска до размера от 12 000 лева.

Депозиран е отговор от „Инвестбанк“ АД в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, с който се излагат твърдения за нередовност, и евентуално неоснователност на насрещната жалба, поради неправилност на изложените в нея твърдения, касаещи предходно скъсания минискус и определения по справедливост размер на обезщетението, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на В.К. адв. Е. акцентира върху становищата на вещите лица, изразени в изслушванията им при първоинстанционното разглеждане на делото. Сочи, че и двамата експерти са абсолютно категорични, че ищцата е получила контузия в резултат на злополуката, причинила блокиране на колянната става, която е станала причина за провеждане на лечение, включително и оперативно. Счита, че предходното заболяване на ищцата не следва да бъде съобразявано при определяне на размера на обезщетението. Поради изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба и уважаване на подадената насрещна въззивна жалби, както и за присъждане на разноски.

Въззивното дружество не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание 3 по делото. В предоставения срок представя писмени бележки, с които поддържа изложеното във въззивната си жалба и отговора на насрещната жалба, като отправя искане за отмяна на решението в обжалваните от страната части отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано по подадена от В. К. К. срещу „Инвестбанк" АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1326,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от същото събитие под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищцата сочи, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 14 от 01.06.2006г. за длъжността „Мениджър обслужване на клиенти" с място на работа- „Финансов център" гр.Варна. Твърди, че на 2.12.2019 г. при връщане от работа е паднала пред входа на кооперацията, в която живее. В резултат на падането е получила увреждане на дясното си коляно. С разпореждане №29077/12/12/2019г. на НОИ, ТП-гр. София злополуката е обявена за трудова, на осн. чл. 55, ал. 2 от КСО.

Ищцата излага твърдения още, че получената травма наложила последващо оперативно и постоперативно лечение и продължителна рехабилитация. Лечението продължило около три месеца. Близо месец и половина К. не могла да става и да се придвижва без чужда помощ.

Ищцата понесла физически болки и емоционални страдания в резултат на травмата и последвалото лечение. Загубила социалните си контакти била изолирана. В хода на лечението се наложило да направи разходи за лечение, а именно: за сумата от 17, 40 леваболничен престой, 500 лева- оперативна такса, 808, 80 лева за медикаменти. Твърди още, че е понесла и имуществена вреда под формата на пропуснато възнаграждение, тъй като полученото обезщетение за временна нетрудоспособност е по-ниско от получаваното трудово възнаграждение за периода 03.12.2019г. до 21.03.2020г.

По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените осъдителни искове, ведно със сторените по делото разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Инвестбанк“ АД, с който се претендира отхвърляне на исковите претенции по съображения, че вредите, на които ищцата се позовава не са настъпили в резултат на трудова злополука. Излага твърдения, че като работодател е застраховал отговорността си за трудова злополука, поради което служителят следва да насочи претенцията си срещу застрахователя. Оспорва претенциите за имуществени вреди, като твърди, че ищцата е била във временна нетрудоспособност по причина, свързана с трудовата злополука единствено за периода от 3.12.2019г. до 16.12.2019г., за което е издаден болничен лист. Последната е ползвала отпуск за периода 1617.12.2019г., след което е постъпила в болнично заведение за планово лечение. Претендира отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски.