Решение № 573 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502773 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 14.08.2023 г. по гр.д.№ 157318/2019 г., поправено с решение 261263 от 08.11.2023 г., Софийски градски съд ГО, 6 състав, е уважил частично иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. М. С., сумата от 500 (петстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане над максимално предвидения срок по чл.63, ал.4 НПК, осъществено по ДП № 8245 ЗМ- 300 на Второ РУ Ст. Загора, пр.пр.№ 1367/2019 г. на РП - Ст.Загора, образувано срещу ищеца за престъпления по чл.325, ал.2 и чл.131, ал.2, пр.4 НК, осъществени на 04.04.2019 г. в гр. Ст.Загора, ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ на Прокуратурата да осигури лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора в периода 04.04.2019 г. - 10.06.2019 г., отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019 г. до PC - Стара Загора, принуждаването му да признае вина за извършено престъпление, отказ да бъде освободен за погребението на неговата майка. Отхвърлени са и исковете по чл.49 ЗЗД срещу PC - Стара Загора и ОС - Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение ЗС в нарушение на чл.63, ал. 2 НПК, незаконосъобразен отказ мярката да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на задържания ищец, незаконосъобразно одобрено споразумение от 10.06.2019 г. по н.о.х.д. № 1546/2019 г., както и искове по чл. 4, §3 от ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу PC - Стара Загора и ОС - Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл. 2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, изразяващо се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на 1 правото на справедлив съдебен процес, по които ищецът претендира солидарно от ответниците сумата от 300000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. до окончателното плащане. По отношение на Прокуратурата исковете са отхвърлени за разликата от 500 лева до пълния заявен размер. Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Република България е осъдена да плати в полза на СГС сумата от 720 лева - разноски по делото, както и сумата 10 лв. държавна такса по уважения иск.

Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от М. М. С..

Поискано е назначаване на съдебно-техническа експертиза за условията, в които е бил задържан въззивният жалбоподател, отказана от СГС. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Постъпили са отговори от Прокуратурата на Република България и от Окръжен Стара Загора, в които се твърди неоснователност на въззивната жалба и на доказателственото искане.

Доколкото повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално оторизирани за това държавни органи, която се извършва по установен ред, във връзка с която се образува наказателно производство, съдът е изискал информация от Районна Прокуратура Стара Загора висящо ли е наказателното производство срещу М. М. С. след решение № 9 от 28.01.2020 г. по внохд 605/2019 на Апелативен съд Пловдив, с което е възобновено НОХД 1546/2019 на РС Стара Загора, отменено е определение за одобряване на споразумение от 10.06.2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура Стара Загора - внесен ли е обвинителен акт в съда, има ли постановена присъда.

Съдът е констатирал също така, че в писмо, изпратено на СГС, Първо ГО – 6 състав по гр.д. 15731/2019 г. с изходящ номер на МП ГДИН 9407/¹ 25.09.2020 г. липсват четните страници от справката за М. М. С. (л. 179 от първоинстанционното дело), поради което съдът е изискал от МП ГДИН пълната справка.

Във връзка с иска по т. 4 съдът е изискал последователно информация от Районна Прокуратура Стара Загора, РС Сливен и РС Ямбол, като е получил отговори на 13.11.2023 г, 27.11.2023 г., 24.09.2024 г. и 04.10.2024 г. Съдът е изготвил служебна справка в ЕПЕП за движението на НОХД 315/2024 по описа на РС Ямбол и поискал съдействие от РС Ямбол.

По делото е постъпило писмо от РС Ямбол входящ номер 4144 от 17.02.2025 г., прието в с.з. от 27.03.2025 г. Прието е и писмо на ГДИН от 22.11.2023 г. с приложенията към него на л.

31-59 от делото на САС. Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза за условията в ареста е преценено като неоснователно. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при преценката си, че заключението на такава експертиза няма да допринесе за изясняване на делото, тъй като вещото лице няма как да установи условията в ареста в периода 05.04.-19.05.2019 г.

В съдебно заседание от 27.03.2025 г. жалбоподателят чрез адвокат И., назначен да осъществява правна помощ, поддържа жалбата. Прокуратурата оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете, са следните: на 14.03.2019 г., по време на задържането му под стража в Затвора – София, бил пребит от охраната, като получил счупване на черепа, което дало начало на поредица от припадъци и халюцинации.

Посочва, че такъв припадък имал на 04.04.2019г. в центъра на гр. Стара Загора, поради което се обадил на Спешна помощ. Твърди, че на повикването се отзовали полицаи, които го транспортирали до Психиатрията, на след като отказал да постъпи в това заведение бил бит от полицаите в областта на претърпяната вече травма на главата. Сочи, че на 05.04.2019 г. бил задържан под стража по обвинение за хулиганство и преведен в Ареста на Стара Загора, където бил поставен в нечовешки и унизителни условия – тясно пространство, споделяно с други лица, липса на тоалетна, на течаща вода, на естествена светлина, на диабетна диета и на възможност за разходка на открито. Твърди, че условията били несъвместими с тежките му заболявания и нуждата от своевременно лечение, поради което поискал изменение или отмяна на мярката за неотклонение (МН), но съдът и прокуратурата, в нарушение на своите 2 задължения, не назначили поисканата от него експертиза, която да установи здравословното му състояние и в резултат на това бездействие търпял мярката до 10.06.2019г. Поддържа, че по време на престоя в следствения арест не му било позволено да провежда телефонни разговори 44 дни, тъй като не му осигурили поисканата от него фонокарта, нито му дали достъп до телефонния указател на мобилния му телефон, поради което не могъл да информира близките си за задържането си, нито да си осигури адвокат. Пояснява, че по така повдигнатото му обвинение максималният срок на задържането под стража в досъдебното производство бил 2 месеца, но в нарушение на закона не бил освободен след изтичането му.

Поддържа, че с оглед на продължилото задържане бил принуден да сключи споразумение с Прокуратурата, с което се признал за виновен по повдигнатите му обвинение за хулиганство и за причиняване на лека телесна повреда на двама полицаи, с цел да бъде освободен от ареста, което станало на 10.06.2019 г. Заявява, че след подписване на споразумението подал молба до съда с искане то да бъде анулирано, тъй като подписът бил положен по принуда, но съдът отказал това. Поддържа, че независимо от действията на РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора определението на съда, с което било одобрено споразумението, било отменено от АС – Пловдив и делото било върнато на РП – Стара Загора за продължаване на процесуалните действия, като до настоящия момент не бил внесен обвинителен акт. Счита, че в резултат на това поведение на ответниците ПРБ, РС – Ст.Загора и ОС – Ст.Загора, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от незаконното задържане и от условията в ареста, както и в опетняване на доброто му име, поради което претендира присъждането на обезщетение за тези вреди, платимо от ответниците солидарно, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на нарушенията – 10.06.2019 г., до окончателното плащане.

Ответниците оспорват исковете срещу всеки от тях. С молба от 18.10.2024 г. назначеният да предоставя правна помощ на ищеца адв. И. И. е направил уточнение на исковете в изпълнение на указания на САС, изпратено на ответниците за отговор. Всеки от тях е подал отговор: ОС Стара Загора на 28.10.2024 г., Апелативна прокуратура София – на 14.11.2024 г. и РС Стара Загора – на 22.11.2024 г. Отговорите са изпратени на ищеца и неговия адвокат. Исковете според уточнението от 18.10.2024 г. пред САС са:

1. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за иска срещу Прокуратурата на Република България заради незаконосъобразното си задържане и незаконното си задържане над предвидения в НПК срок , заради лошите битови условия в ареста в гр. Стара Загора за периода 04.04.2019 г.- 10.06.2019 г. по досъдебно производство № 8245 3M-300 на Второ РУ Стара Загора, прокурорска преписка №1367/2019 на РП Стара Загора.

2. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева от Прокуратурата на Република България, заради отказа й да му осигури лечение по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора за периода 04.04.2019 г.- 10.06.2019 г., също за отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019 г. до Районен съд- Стара Загора, и заради отказа да бъде освободен, за да отиде на погребението на своята майка, а също и за принуждаването му да признае вина за извършено престъпление.

3. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, солидарно, за незаконосъобразно налагане на тежка мярка за неотклонение в нарушение на НПК, и за незаконосъобразния отказ тази мярка да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на М.

М. С..

4. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора, солидарно, за незаконосъобразно одобрено от Районен съд Стара Загора Споразумение от 10.06.2019 г., по н.о.х.д.№ 1546/2019 г., което не е отменено от Окръжен съд Стара Загора въпреки искането на М. М. С..

5. за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди / лева от Районен съд-Стара Загора и Окръжен съд Стара Загора за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3,чл.6,§1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, § 1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл. 4, чл.47 и чл. 48 от ХОПЕС, 3 изразяващи се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес.

Ответниците са подали отговори на уточнената искова молба, в които я оспорват.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По делото се установяват следните факти. Видно от представено искане за образно изследване от 14.03.2019 г. и резултат от него, на същата дата била установена фрактурна ивица на черепа фронтално на М. С.. Документът е заверен от МЦ при Затвора – София и е част от материалите по присъединеното досъдебно производство но производство (ДП).

Представена е психиатрична консултация от ЦПЗ – Ст.Загора от 04.04.2019г., в която е отразено, че ищецът е с променено поведение от 2014г., от когато датират данни за агресивно и негативно негово отношение към съседите и различни институции, изразяващи се в непристойни действия – уриниране на публични места, сигнали за незаконно регистрирани на неговия адрес лица, разрушаване имущество на съседи, обиди към тях, поради което в периода 10.05.2014 г. – 14.05.2014 г. бил хоспитализиран. В документа е посочено, че на 04.04.2019 г. бил доведен в ЦПЗ по спешност от полицаи, поради агресивно поведение на ищеца към лица от ЦСМП и към самите полицаи. Направено е заключение, че г-н С. е с неуточнено личностово разстройство и алкохолна зависимост. С постановление от 05.05.2019 г. на РП – Ст.Загора по БП № 8245 ЗМ-300/2019 г. на II РУ – Ст.Загора, С. е привлечен като обвиняем за извършени от него на 04.04.2019 г. в гр.Ст. Загора престъпления по чл.130, ал.2, пр.4 от НК – причиняване на лека телесна повреда на двама полицейски служители, както и по чл.325, ал.2 НК - хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Не е спорно по делото и се установява от справка от ГДИН, че по отношение на сочения извършител е била наложена принудителна мярка задържане за срок от 72 часа още на 05.04.2019 г., като постоянна мярка ЗС му била наложена с определение от 08.04.2019г. по н.ч.д.№ 989/2019 г. на РС – Ст.Загора, потвърдено с определение на ОС – Ст.Загора от 12.04.2019 г., постановено по в.н.ч.д.№ 103/2019г., които актове са приложени по делото. В определенията е посочено, че е налице обосновано предположение, че ищецът е извършил деянията, за които по-късно му е било повдигнато обвинение, както и че има реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, предвид данните, че не живее на вписания постоянен адрес, не работи и има висящо наказателно дело отново за хулиганство. От приложения протокол от о.с.з. пред въззивния съд, както и материалите от ДП, се установява, че ищецът е бил представляван от назначен служебен защитник, за което сам е направил искане. Представена е жалба от ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 18.04.2019 г., с която е заявил искане за отмяна на МН ЗС с твърдение, че страда от заболявания, несъвместими с условията в ареста – катаракт на дясно око, диабет, както и ЧМТ, вследствие на която получавал припадъци. Заявява, че има тежко болна майка, за която полага грижи. Приложено е определение на РС – Ст.Загора от 22.04.2019г. по ч.н.д.№ 1092/2019г., с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на КСМЕ и за изменение на МН ЗС. Приета е молба от ищеца до Началника на Ареста в гр.Ст.