Решение № 2281 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16694/2025
- Вид
- Решение № 2281
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2281 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330116694 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. М. С., ЕГН **********, с адрес ***, против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лв., платена без основание в полза на ответното дружество на дата 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на осъдителния иск чрез увеличаване на размера на същия от 5,11 евро, с левова равностойност от 10 лв., на сумата от 610,48 евро, с левова равностойност от 1194 лв.
С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно 1 установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.
В исковата молба се твърди, че на дата 05.04.2023 г. ищецът бил заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1194 лв. (610,48 евро).
Поддържа, че към датата на плащането между страните не съществували никакви договорни отношение, въпреки това сумата била претендирана от „Фератум България” ЕООД. Поради това счита, че сумата била платена без основание, в която насока развива съображения относно характера на претенцията по настоящия кондикционен иск. Изтъква, че ако по делото се установило наличие на договор за кредит, сключен между страните, то същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се възразява по основателността на иска и редовността на исковата молба. Счита, че предвид липсата на доказателства към молбата, то исковата претенция била недоказа, а изложеното от ищцата – голословно и неподкрепено с обективни данни. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на възраженията за нередовност на исковата молба, следва да се посочи, че представянето на писмени доказателства от ищеца само по себе си не е основание за оставяне на исковата молба без движение. В случай, че не се представени доказателства за дадено обстоятелство, то съдът следва да даде указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, но не и да оставя без движение молбата. При непредставяне на такива доказателства, ищцовата страна рискува претенцията й да остане недоказана, което има за последица отхвърляне на иска. Това обаче е преценка по същество на спора.
В случая за уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца бе да докаже факта на плащане на процесните суми. В тази връзка и съобразно дадените указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК от страна на ищеца е представено писмено доказателство за извършен паричен превод в полза на ответното дружество, а именно разписка от 05.04.2023 г. за заплащане на сумата от 1194 лв. (с равностойност от 610,48 евро) с основание „**********“, което представлява цифровото изписване на единния граждански номер на М.
С.. Последното е явна индикация, че плащането се прави от името на ищеца С.. Разписката не е оспорена от ответната страна. Поради това следва да бъде съобразено представеното писмено доказателство, като се приеме, че е осъществено плащане на посочената от ищеца сума. Следователно за доказан се намира главния факт по делото, чието установяване е разпределено в тежест на ищеца, а именно заплащане на процесната сума в размер на 1194 лв./ 610,48 евро от ищеца на ответника „Фератум България” ЕООД.
2
От страна на ответното дружество не се излагат твърдения, нито се сочат или ангажиран доказателства за наличието на правоотношение между страните, което да е дало повод за направата на плащането от 05.04.2023 г. на сумата от 1194 лв./ 610,48 евро.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В случая се установи, че ответното дружество „Фератум България” ЕООД е получило от ищеца М. С. сумата от 1194 лв./ 610,48 евро на дата 05.04.2023 г. Не се доказа съществуването на конкретна причина за въпросното плащане. Следователно платената на ответника сума подлежи на връщане като получена от него без правно основание.
С оглед на горното исковата претенция се намира за основателна и ще се уважи изцяло, а като последица от уважаването на претенцията ще се присъди и законната лихва за забава върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 22,04 евро разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност по защита на неговите интереси, то в полза на адвокат Д. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на 204 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, да заплати на М. М. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 610,48 евро, с левова равностойност от 1194 лева, платена без основание в полза на ответното дружество на дата 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, да заплати на М. М. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 22,04 евро разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, 3 оф. 20, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвокат Д. Г. Б., с личен номер *** от ПАК, със служебен адрес ***, сумата от 204 евро, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Сумите, присъдени на ищцовата страна, могат да бъдат платени по следната банкова сметка - IBAN: ***, при банка „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Д. Б..
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4