Решение № 172 от 13.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Враца, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20261420200672 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 121699202 със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.България №69, Офис Кула-Инфинити Тауър, ет.17, представлявано от особен търговски управител Евгени Симеонов, чрез пълномощника Мила Стефанова Вучкова-Боева против НП № 010337/13.07.2026, издадено от в.и.д. Председател на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, с което за нарушение на чл.15, ал.4, изр.1 ЗВЕРБ, на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с § 5, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2560.00 евро.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, като твърди че фактическото твърдение на административнонаказващия орган, че доставната цена е била увеличена с 0,06 евро не отговаря на установената с АУАН и приетата в НП фактическа обстановка. Поддържа се, че действителното увеличение е с 0.09 евро, при което процентът увеличение на доставната цена е 18.75%, което увеличение доказва икономическа обоснованост на увеличението на продажната цена.

Поддържа, че не са взети предвид други разходи на дружеството, които са му били посочени в хода на производството като увеличение на трудовите възнаграждения, както и разходи за логистика.

За ответната страна – в.и.д. председател на Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представител не се явява. От юрисконсулт Джуринска е постъпило становище за даване ход на делото като атакуваното наказателно постановление бъде потвърдено като законосъобразно.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е 1 подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 26.03.2026 г. с Констативен протокол №2784338/26.03.2026 г. от служители на КЗП било установено, че в търговски обект бензиностанция № Б022 Лукойл в гр. Враца на ул.„Васил Кънчов" №48, стопанисван от „Лукойл България" ЕООД търговецът предлага за продажба втечнен нефтен газ/пропан бутан на цена 0,70 евро за литър.

В хода на проверката били събрани доказателства за продажните цени на горивата на 26.03.2026 г.- деня на проверката и на 26.02.2026 г. - един месец назад, като била снета информацията от контролната лента на електронния носител /КЛЕН/ на касовия апарат за прилаганите цени на горивата за тези дати. Установено било, че на 26.02.2026 г. цената на газта е била 0,57 евро за литър, а на 26.03.2026 г. се предлагала за продажба на цена 0,70 евро за литър, което представлявало увеличение с 0,13 евро на литър и се равнява на 22,81 % увеличение на цената.

С оглед на така констатираното увеличение били изискани на търговеца с писмо изх.№М-03-364/26.03,2026 г. доказателства за наличие на обективни икономически фактори, обосноваващи това повишение на цената.

На 02.04.2026 г. на електронната поща на КЗП били предоставени от търговеца фактури №0200222714/26.02.2026 г. и №0200224009/26.03.2026 г., издадени от „Газтрейд" АД, в които били посочени доставните цени на втечнен нефтен газ за тон.

При анализ и предоставеното от търговеца изчисление на цената на газта за литър се установило, че доставната цена на втечнен нефтен газ се е увеличила от 0,48 с акциз и ДДС евро за литър на 0,57 евро за литър, т.е. с 0,06 евро или 12,50 %.

Посочено било, че относителната тежест на доставната цена в структурата на крайната продажна цена е 0,842 (0,48 евро с акциз и ДДС доставна цена към 26.02.2026 г, разделено на 0,57 евро с ДДС продажна цена на 26.02.2026 г.).

При такова установеното съотношение било прието,че увеличението на доставната цена би могло да обуслови обективно увеличение на продажната цена, но в по-нисък размер, който да бъде съразмерен на нейния дял в крайната цена, но в конкретния случай реализираното увеличение на продажната цена (22,81 %} значително надхвърлял икономически обоснования ефект от увеличението на доставната цена.

Посочено било, че търговецът не е представил доказателства за наличие на други конкретни, обективни и количествено измерими икономически фактори, настъпили през разглеждания период, които да обосновават такава разлика между увеличението на доставната и продажната цена.

Посочено било и че общи твърдения за нарастване на разходи за логистика през месец март с 7,06%, минимална работна заплата и разходи за ел. енергия с 16,83% за м.01. и м.02.2026г., в сравнение с м.01 и м.02.2025 г, не можели да бъдат приети като достатъчно основание, без да са били доказани с необходимите документи и без да са били подкрепени с конкретни реални данни, относно техния размер и пряката им връзка сформирането на цената на конкретния продукт. Аргументирано било, че минималната работна заплата е повишена от 01.01.2026 г., а не през проверения период /26.02.2026 г. - 26.03.2026 г./, когато е констатирано увеличението на цената. Разходите 2 за ел.енергия също не следвало да бъдат сравнявани с тези през 2025 г.

При така посочените факти и обстоятелства в резултат на проверката било установено по несъмнен начин, че увеличението на 26.03.2026 г. на продажната цена на втечнен нефтен газ от 0,57 евро за литър, спрямо 26.02.2026 г. - 0,70 евро за литър н е е доказано да е обусловено о т обективни икономически фактори. По този начин търговецът бил увеличил цената на предлагания продукт неправомерно, с което е засегнал пряко икономическите интереси на потребителите, тъй като нямал право да увеличава цените на стоките, без наличието н а обективни икономически фактори, обуславящи това увеличение. С описаното деяние търговецът бил нарушил разпоредбата на чл.15, ал.4, изречение първо от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/.

В резултат на извършената проверка бил съставен АУАН №010337/20.05.2026 г. от С. И. А. – старши инспектор в Област Враца - Комисия за защита на потребителите, според който по несъмнен начин било установено, че увеличението на 26.03.2026 г. на продажната цена на втечнен нефтен газ от 0,57 евро за литър, спрямо 26.02.2026 г. - 0,70 евро за литър не е доказано да е обусловено от обективни икономически фактори. По този начин търговецът бил увеличил цената на предлагания продукт неправомерно, с което е засегнал пряко икономическите интереси на потребителите, тъй като нямал право да увеличава цените на стоките, без наличието на обективни икономически фактори, обуславящи това увеличение, което било нарушение на чл.15, ал.4, изречение първо от ЗВЕРБ.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящето производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15, ал.4, изр.1 ЗВЕРБ, на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с §5, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2560.00 евро.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите, извършили проверката - С. А.

/съставител на АУАН/ и П. П./ /свидетел на АУАН/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Заповед №S-178/08.12.2025 г. на особения търговски управител на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Заповед №S-115/05.02.2026 г. на особения търговски управител на

„ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Заповед

№53/05.02.2026 г. на особения търговски управител на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, фиш заплата на продавач-касиер за месец февруари 2026, допълнително споразумение

№7/15.04.2026 г. към договор за превоз

№ЛОТ

9

202402082000/16.07.2024 г., Приложение №1 към договор за превоз на светли горива за зареждане на обекти и клиенти на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, допълнително споразумение

№8/15.04.2026 г. към договор за превоз

№ЛОТ

9

202402082000/16.07.2024 г., допълнително споразумение №9/15.04.2026 г. към договор за превоз №ЛОТ 9

202402082000/16.07.2024 г., допълнително споразумение

№10/15.04.2026 г. към договор за превоз №ЛОТ 9 202402082000/16.07.2024 г., заключения на КЗК от предварителното проучване на пазара на горива в Република България, Заповед №7838 от 21.10.2025 на в.и.д.председател на КЗП, НП №010337/13.07.2026, издадено от в.и.д. Председател на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, АУАН №010337/20.05.2026 г., съставен от С. И. А. – старши инспектор в Областен Враца3 Комисия за защита на потребителите, фактури издадени от ГАЗТРЕЙД АД от 26.03.2026 г. и 26.02.2026 г. с получател „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, фактури издадени от Лукойл Нефтохим Бургас АД от 24.02.2026 г., 26.02.2026 г, 26.03.2026, 21.03.2026 с получател „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, констативен протокол №К2784338 от 26.09.2026 г., Фактури и касови бонове издадени от „ЛУКОЙЛ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 26.02.2026 г.,26.03.2026 г.

Тълкувайки събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът провери изначално неговата валидност.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава.

Правилно са посочени нарушените материалноправни норми.

В нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на газта, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените.

При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ.