Определение № 26488 от 27.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26488 гр. София, 27.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110117154 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която Е. Т. В. е предявил срещу Етажната собственост, с адрес: /АДРЕС/, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решение, взето на Общо събрание на етажната собственост от 09.10.2020г.

Ищецът твърди, че е поискал отмяна на същото по гр. дело № 11639/2021 г., на 46 състав, но съдът не се е произнесъл по този иск, поради допусната печатна грешка. Ищецът твърди, че баща му Т. В. е изисквал от управителя на ЕС копие от протокол на ОС на ЕС от 09.10.2020г. и при поискване управителят е отказал да го предостави, вкл. и след изпращане на нотариална покана.С разпореждане от 02.06.2022г. съдът е дал конкретни указания на ищеца да обоснове в какво се състои незаконосъобразността на решението взето на ОС на ЕС на 09.10.2020г. С молба с вх. № пояснева че решението на ОС на ЕС е незаконносъобразно, тъй като въобще не е гласувано.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. На първо място оспорва исковете като просрочени при неспазване на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Поддържа се, че в заявлението, с което Т. И. В. е уведомил управителя на ЕС, че ще отсъства от ЕС всяка година от м. февруари до м. ноември не е посочена електронна поща, а само телефон и съгласно чл. 16, ал.7, изр. 4 във вр. чл. 13, ал. 2 ЗУЕС лицето се смята за уведомено от момента на поставяне на съобщение. Твърди, че съобщение за изготвяне на протокола от ОС на ЕС от 09.10.2020г. е поставено на същата дата.

В о.с.з. проведено на 16.05.2023г. ищецът сам посочи неизгодния за него факт, че за взетото решение е узнал 10 дни след провеждане на събранието.

Съдът в срока за решаване на делото, изцяло споделя съображенията на процесуалния представител на ответника, че иска не е предявен в срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС. Безспорно се установи в производството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост в СЕС. Самият той посочи, че отсъствал преди м.10.2020г., за което е предоставил телефон на управителя за връзка. По делото е приет протокол за поставяне на 1 съобщение на ОС от дата 09.10.2020г. Срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС е преклузивен.

Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 от ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна на незаконосъобразните решения. В случая решението касае оферта за ремонтни дейности за направа на входна площадка, като решението е прието и е изпълнено от другите собственици на самостоятелни обекти в сграда. Тук е местото да се посочи, че иска по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на решението на ОС, като незаконосъобразно не може да се предяви срещу управителя, както посочва ищеца, а срещу собствениците на самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост, тъй като решението е взето на ОС на ЕС, като решението представлява особен вид многостранен акт, взет от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Ако ищецът иска да ангажира отговорността на управителя лично, а не като представляващ и управляващ етажната собственост за вреди, ако счита, че е претърпял такива, друг е реда, а именно ангажиране на деликтната му отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в 30 - дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Редът за оповестяване на решенията е разписан в чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Според тази норма, председателят на управителния съвет поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за протокола в 7-дневен срок от изготвянето му. В конкретиката на случая това е спазено, видно е че съобщението за изготвения протокол е поставено на 09.10.2020г. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

Копие от протокола се предоставя на собствениците, ползвателите или обитателите при поискване, а когато последните не ползват обекта си или отсъстват повече от един месец и са посочили електронен адрес и адрес в страната, копие от протокола и от приложенията се изпраща на посочената електронна поща или адрес. По делото от представената нотариална покана, на която няма щемпел на нотариус, за да се увери съда, че именно тя с рег. № 1292/16.02.2021г. е връчена на управителя на ЕС, не се установява преди провеждане на ОС на ЕС на 09.10.2020г., ищецът да е уведомил ЕС, че осем месеца в годината пребивава на конкретен адрес в провинцията, а и дори съда да приеме, че именно приетата по делото нотариална покана е връчена на ЕС, то тя е връчена на 18.02.2021г., тоест след провеждане на ОС. Следователно не се установява безспорно ищецът да е предоставил ел.поща, или 2 телефон за, адрес в провинцията за връчване на протокола преди провеждането му, относно предоставяне на телефон се извежда само от негови твърдения, а не се потвърди чрез други процесуални способи, предвидени в ГПК /което доказване е допустимо/, а и самият ищец посочва, че е узнал за протокола 10 след провеждане на събранието. Обстоятелството, че твърденията му са в насока, че не му е предоставен протокола, за което е изпратил нотариална покана, не дерогира правото му след като е узнал за така проведеното ОС на ЕС и за изготвения протокол да депозира иска по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, така, както е процедирал и в настоящото производство, за което съда изиска служебно от ЕС копие от протокола от ОС на ЕС. По изложеното, съдът приема, че срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС е започнал да тече от датата на обявлението – 09.10.2020г., като към датата на предявяване на настоящия иск отдавна е изтекъл. Съдът служебно констатира и, че решението по протокол от ОС на ЕС от 09.10.2020г. не е било предмет по гр.д. № 11639/2021г. Едва в о.с.з., видно от мотивите на съда постановил решението по гр.д. № 11639/2021г., ищецът е направил оспорване и на процесното решение, като съдът е коментирал, че това е недопустимо и представлява само по себе си предявяване на нов иск. Законът обвързва началото на преклузивния срок за оспорване на решенията от това събрание с момента на оповеставяне на протокола. При нередовно оповестяване факта на изготвянето на протокола съобразно по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС, каквото не се установи в производството, независимо от причините за това, срокът за оспорване по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС започва да тече от момента на действителното узнаване от страна на ищеца, че протоколът е изготвен /арг. от Определение № 451/17.07.2015г. по гр.д. № 2536/2015г. на ВКС, I ГО/, а и самият ищец посочи, че е узнал за събранието и изготвения протокол десет дни след събранието.

По всичко изложено съдът намира, че иска е предявен извън преклузивния срок по чл.

40, ал.2 от ЗУЕС, поради което е недопустим, поради и което ще следва да се отмени хода по същество и производството следва да бъде прекратено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. Той претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за реално заплатени такива, както и договор за правна защита и съдействие, съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което съда не присъжда такива.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2023г., постановено по гр.д. № 17154/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, с което съдът е сложил край на съдебното дирене и е дал ход на устни състезания.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17154/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, образувано по искова молба, с която Е. Т. В. е предявил срещу собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост, с адрес: /АДРЕС/, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решение, взето на Общо събрание на етажната собственост от 09.10.2020г.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4