Акт от 05.12.2017, съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Никопол, 05.12.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шести ноември, през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ НАУМОВА при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 253 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС А.Н. ***, М.Н. ***, Д.В.Х. ***,

Л.П.П. *** и Я.П.М. ***, всички чрез адв.Е.М. от РАК против „АГРО ФИНАНС” АДСИЦ със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Стоян Коев, с който се иска да се признае правото на собственост на ищците и да се предаде от ответника владението върху 6 бр. имоти, индивидулизирани подробно в ИМ, всички в землището на с.Гиген, общ.Гулянци, придобити на основание наследствено правоприемство от общият на ищците наследодател П.П.П.,***, поч. на 04.12.1961г., правото на собственост върху които му е възстановено с Решение № 9000 от 06.06.1999г. на ОбСЗГ гр.Гулянци.Ищците твърдят, с договор за продажба от

21.05.2008г., обективиран в н.а. № 121, том 9, от 2008г. на АВ при НРС, ответното дружество е закупило процесните имоти от един от наследниците на общия наследодател - В.П.Г..Твърдят, че към момента на разпоредителната сделка В.Г. не е едноличен собственик на имотите предмет на продажбата, както и че същата вече е била починала, поради което считат, че извършената разпоредителна сделка с ответното дружество е нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Представят доказателства.Правят доказателствени искания. Претендират разноски.

Ответното дружество „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ гр.София, е депозирало писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който взема становище, че ИМ е неоснователна, за което развива подробни съображения и моли същата да бъде отхвърлена. Развива и съображения, че същите са добросъвестни владелци, повече от 5г. Представят доказателства. Правят доказателствени искания.Оспорват по реда на чл.193 от ГПК, представеното от ищеца удостоверение за наследници по отношение на вписаните под № 1, 3 и 4 наследници и техните подточки.

С определение № 207/21.08.2017г, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, в качеството на трето лице помагач, на страната на ответника е конститиуирана Р.Д.К./молба за привличане на трето лице –помагач с вх.№2093/04.08.2017г./. Същата в предоставеният и от съда срок за отговор, не депозира такъв. В с.з. несе явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е, че ищците са наследници на П.П.П.,***, поч. на 04.12.1961г.Това се установява и от представените по делото удостоверения за наследници.

Няма спор, че с решение на ОбСЗГ гр.Гулянци № 9000/06.06.1999г. на наследниците на П.П.П.,***, е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху процесните имоти, описани в ИМ.

Безспорно от представените удостоверения за наследници се установява, че, общият наследодател П.П.П. е починал на 04.12.1961г., като е оставил за свои наследници четирите си деца, както следва:сина си Димитър Петков П., поч. на 26.01.1987г., дъщеря си В.П.Г., поч. на 18.09.2005гг., сина си В.П.П., поч. на 19.04.1989г. и сина си П.П.П., поч. на 03.02.198г. След смъртта на синовете, правата им на собственост които са имали от своя баща са преминали, върху техните деца и съответно внуци, а правата на дъщерята В.П.Г., които е тяхна едноутробна сестра, са преминали на общо основание след нейната смърт, към нейните братя и съответно техните деца, по право на заместване.

Няма спор с оглед представения по делото договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 121, т.9, рег.№ 3102, дело 1746 от 22.05.2008г. на съдията по вписванията при НРС –Д.Димитров, че процесните 6 бр. имоти, са били продадени на ответното дружество „АГРО ФИНАНС” АДСИЦ гр.София,чрез пълномощника на дружеството Р.

К., като видно от нот.акт договорът е сключен при условията на чл.38 ЗЗД, т.к. Р.

К. е действала и като пълномощник на продавача на имотите В.П.Г., съгласно пълномощно с рег. № 1138/12.11.2007г. на К-во с.Гиген, общ.Гулянци/ л. 48 по делото/.

Съгласно уведомително писмо, от

Кметство с.Гиген, с техен изх. №

0392/05.09.2017г., в същото кметство не се намира на съхранение втори екземпляр от удостоверение за наследници на името на П.П.П. под № 0214/08.05.2008г., въпреки, че същото е заведено в книгата за входащата и изходящата кореспондениция на с.с. /л.118 по делото/.

Със същото писмо, ни уведомяват още, че книгите за нотариални заверки на кметсвото за 2007г. и за 2008г., се намират в следствен отдел на ССПлевен.

На съдът служебно му е известно, че по сочените от Кметството следствени дела, са били внесени ОА от РП Никопол и образувани НОХД № 179/2014г. и НОХД № 191/ 2014г. по описа на НРС, които са приключили с влязла в сила присъда.

С оглед изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с пр. осн чл 108 ЗС.

С ревандикационния иск, невладеещият собственик има право да иска от владелеца предаване владението на вещта, въз основа на своето право на собственост като докаже, че е собственик и че ответника владее без основание.

В случая, искът по чл 108 ЗС е допустим, като предявен от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от завеждането му.

Предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено уплавляние на съсобствения имот/т.н. обикновени другари/ и всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице, иск за ревандикация на цялата вещ. И т.к. сънаследниците са обикновени, а не необходими другари, то конституирането на останалите наследници като ищци, зависи от тяхното усмотрение, а не е условие за допустимост на процеса. Такова условие би било налице, ако се касае за задължително другарство, което е налице само в изрично предвидените от закона случаи или когато естеството на спора го налага и тогава съдът следи служебно за участието на всички задължителни другари, т. к. това е условие за допустимост на процеса.

При съсобственост, съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, както за връщане владението на цялата вещ /когато става въпрос за действие на управление/, така и само за своята идеална част от вещта. В тази насока е и съдебната практика /Р №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг.о, Р №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг о, Р №378/28.07.10г по гр д №148/09г ІVг о на ВКС/.

Или, ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е собственост на ищеца и той може, макар да притежава само ид. част от този имот, да го ревандекира целия от третото лице, което го държи и владее без основание. В тази връзка, съгл. чл 31 ал 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея, според правата им, а владелецът- държателят на чужд имот без правно основание, няма какво да противопоставя на това право на собственика, притежаващ макар и идеална част от имота./Р 774/11г по гр д №643/09г на ВКС ІVг.о./.

С оглед изложеното съдът приема, че независимо от факта, че ищците не са изцяло собственици на имотите, и притежават, съответните припадащи им се идеални части от процесните наследствени ниви - собственост на общият им наследодатели въпреки, и че в процеса не участват останалите наследници на наследодателя, а именно Н.Д.П., М.П.П.и Д.П.П., ищците имат правен интерес и могат да ревандекират целия имот /всички наследствени ниви/ от ответното дружество, което го държи и владее без основание.

Така предявеният иск, съдът намира за основателен, по следните съображения:

За да бъде уважен иска по чл 108 ЗС, следва да са налице кумулативно, следните материално- правни предпоставки: ищците да са собстевници на претендираните недвижими имоти, респ. на ид. част от същите, ответника да владее имотите и то без правно основание.

С предявеният по чл. 108 ЗС иск, ищците претендират от ответното дружество да им предаде владението на съсобствените им 6 наследствени земеделски имота, в землището на с.Гиген, възстановени с решение на ПК Гулянци на общият им наследодател, които са предмет на прехвърлителна сделка, само от единият от съсобствениците на имотите, който, към монета на сделката обективирана в нот. акт № 121, т.9, рег.№ 3102, дело 1746 от 22.05.2008г. на съдията по вписванията при НРС, е бил и починал.

Страните не спорят, че от продажбата до настоящия момент, ответното дружество купувач, владее процесни ниви/ доколкото ответното дружество излага, съображенията за осъществено върху имота добросъвестно владение обуславят извода, че ответникът не оспорва факта,че владее всичките процесни имоти/.

Данните сочат, че продавача по сделката не е бил единствен собственик на продадените ниви, както и че същият към монета на упълномощаването на третото лице продавач по сделката – Р.К. и към момента на сделката е бил починал.

От приложеният н.а. № 121, т.9, рег.№ 3102, дело 1746 от 22.05.2008г. на съдията по вписванията при НРС, е видно, че с пълномощно с рег.№ 1138 от 12.11.2007г., на Кметство с.Гигин, продавача по сделката В.П.Г., починал на 18.09.2005г., 2г. преди нот.заверка на подписа и, е

„упълномощила“ третото лице помагач – Р. К. да продава процесните недвижими имоти, и очевидно с права да договаря сам със себе си по чл.38 от ЗЗД, която при изповядване на сделката за продажба е подписала договора, видно от същия, при условията на чл.38 ЗЗД като пълномощник , както на продавачите на имота, така и на дружеството-купувач.

Процесното пълномощно с рег. № 1138 от 12.11.2007г., е нищожно доколкото, от името на починалата през 2005г. В.П.Г., 2г., след смъртта и е извършено упълномощаване за продажба на процесните ниви и е заверен нотариално подписа му. Не се установи по делото и останалите наследници на общият наследодател П.П., да са изразили, воля за упълномощаване на В.Г. да се разпорежда с припадащите им се ид. части от имотите.Упълномощаването представлява едностранно волеизявление и съгласно чл.44 ЗЗД по отношение на тези сделки се прилагат разпоредбите относно договорите. Нищожното пълномощно, както и нищожният договор не пораждат правни последици.Нищожното пълномощно обуславя извода,че пълномощникът въобще не е имал представителна власт да се разпорежда с притежаваните от ищците, съответни ид.ч.от тяхно име и за тяхна сметка, още по-малко да действа като пълномощник на починало лице.След като не е имал тези правомощия, В.Г. не е могла да преупълномощава и трети лица с права, каквито сама не притежава.В този смисъл преупълномощеният пълномощник Р. К. не е имала представителна власт да се разпорежда с притежаваната от ищците, ид.ч.от процесните ниви, нито с правата по чл.38 ЗЗД да договаря лично със себе си.Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равна на липса на предпоставка за сключване на сделката, затова тя е нищожна.В този смисъл е и съдебната практика на ВС и ВКС на РБ -решение на ВС, ІІ г.о. №238/1991г.;решение на ВКС на РБ,ІІг.о. №245/29.03.1999г.по гр.д.

№643/98г.

Договорът за покупко-продажба на земеделски имот, обективиран в н.а. от 21.05.2008г., на съдията по вписванията при НРС се явява нищожен за по отношение на имотите предмет на разпоредителната сделка, поради липса на представителна власт за пълномощника Р. К., по отношение на продавача В.П.Г., починал 3г., преди изповядване на сделката .Този договор е нищожен и на основание чл.26 ал.2 ЗЗД,поради липса на съгласие от страна на ищците за продажба на процесните имоти, придобити по наследство от техния наследодател.

По делото не бе оборена и материалната доказателствена сила, на представеното по делото удостоверение за наследници от ищците, оспорено от ответниците по реда на чл.193 от ГПК.

Представеното от ответниците удостоверение, на общият наследодател П.П., не установи, вписаните под № 3,4 и 5 и техните подточки, да не са наследници на общият наследодател.Отбелязването в представеното от ответниците удостоверение на наследниците в обратен ред, в смисъл не във възходящ ред, на годините в които са били родени същите, а обратно, не обори факта на наследяване на П.П..