Решение № 12045 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12045 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110145992 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Д. М. Н. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 1900,16 евро /3716,39 лева/, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София **********, инсталация 4000049038/аб. номер: 101307, ведно със законна лихва за период от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 367,12 евро /718,03 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 08.07.2025 г., сумата 17,72 евро /34,66 лева/, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4,37 евро /8,54 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.12.2022 г. до 08.07.2025 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 101/18.07.2025 г. по ч.гр.д. № 202/2025 г. по описа на РС - Чепеларе.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи 1 исковете. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М. Н. подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия. Поддържа, че радиаторите са изключени /затапени/. Оспорва да е извършван реален отчет, оспорва да са получавани фактури, както и да е сключен договор между страните. Счита, че не се дължат суми за дялово разпределение поради липсата на техническа възможност за извършване на такова и ЕС не е избрала топлинен счетоводител. Оспорва да е извършвана метрологична проверка в абонатната станция и твърди, че е заплатена сума в размер на 1763,74 лева за процесния период. Оспорва задълженията като погасен по давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетитите като доказателства по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том II, рег. № 6903, дело № 224/2010 г. по описа на 2

Нотариус Татяна Малеева – рег. № 199 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС /листове 14-15 от делото/ се установява, че на 20.12.2010 г. Цветанка Цветанова Георгиева – Начева и Митко Каменов Начев са дарили на дъщеря си ответника Д. М. Н. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно процесния имот, находящ се в гр. София 1404, общ. ТРИАДИЦА ж.к.СТРЕЛБИЩЕ БЛ. 28 ВХ. Ж ЕТ. 5 АП. 114. В тази насока е и подаденото от ответника Заявление-декларация за открИ.не на партида от 11.07.2012 г.

/листове 16-17 от делото/. Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за процесния период, респ. между него и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот не се установява да е сключила договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. В този случай потребената ТЕ разпределя и остойностява фирмата – доставчик на ТЕ. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от 3 асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в сграда да не е била въведена система за дялово разпределение поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация. Липсата на въведена такава система обаче не е основание за недължимост на сумите за реално доставена/потребена топлинна енергия, отчетена по друг, нормативно съобразен ред, и нейното разпределение. За процесния имот е изчислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем 186куб.м. Доколкото по делото е представен „Констативен протокол“ от 17.10.2023г. за демонтаж на отоплителните тела в процесния имот /лист 42 от делото/ и „Акт за изключване на отопление и топла вода“ от 20.10.2023г. /лист 41 от делото/, като коригираната отопляема кубатура е намалена от 162куб.м. на 23куб.м., съдът изцяло възприема заключението на СТЕ в представения вариант на изчисление при отопляема кубатура на имота 162куб.м. за 22/23г. и при отопляема кубатура на имот 23куб.м. за 23/24г. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 18.10.2000 г. В процесния имот има начислена ТЕ за БГВ за 4 два водомера за топла вода, отчетени на 09.06.2023г. и 16.05.2024г. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 2031,83 евро /3973,91 лева/. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.