Протокол № 312 от 01.07.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Сливен, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря П. Сп. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20252200100001 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата С. Е. Е. - Х., редовно призована, се явява лично и с адв. А. Н., АК –Т., с пълномощно по делото.

Ответницата М. П. Г., редовно призована, се явява лично. Ответникът С.

Г. Г., редовно призован, не се явява.

За двамата ответници се явява адв. Г. И. Д., АК – Сливен с пълномощно по делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Адв. Н.: Водим допуснатите до разпит свидетели.

Адв. Д.: Водим допуснатите до разпит свидетели.

С протоколно определение от открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. е отложен разпита на допуснатите свидетели за разпит в с.з. на 30.06.2025 г.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели:

Самоличност на свидетелите:

И.Б.К. - 46 г., българин, български гражданин, неосъждан, със средно специално образование, неженен, без родство със страните и техните пълномощници.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С. отдавна, а с П. се запознах чрез С. през 1

2003 г. По-късно те ми идваха на гости. Тогава живеех във Варна и през 2003 г. лятото бяха ни дошли на гости във Варна. Той си замина, тя остана на плаж с нас. През м.12. ни поканиха на тяхното студентско парти. Те учеха в Пловдив в медицинския – стоматология, ходил съм в общежитието им в Пловдив, спяха в една стая. Малко изгубихме връзка, може би за една година. След като завършиха университета, разбрах, че те са се пренесли в Н.З. и са наели кабинет, в който работят двамата. Брат ми, баща ми и майка ми живееха в Н.З.. Реално летата отпуските си ги прекарвах там почти на всички празници.

Живях в София до 2004 г. и понеже често пътувах към морето в командировка съм се отбивал и съм минавал в Н.З.. С. след като сключи брак с П. живееше в къщата на майката на П.. Ходил съм там в къщата, те са ме викали. Двамата живееха на семейни начала и така ме посрещаха. Ходил съм в къщата на С. и П. и преди да я ремонтират и след като я ремонтираха. Мисля, че къщата е на ул.“Хан Крум“ ли беше. Те са близо, брат ми е на ул. „Драва“, а те са на съседната улица, буквално на 100 м. Знам, че е наследствена за П.. Правиха ремонти. Първият пък когато отидох бяха започнали ремонта. Качихме се по едно старо стълбище. Показаха ми таванската стая и искаха консултация от мен, понеже се занимавам с технически камък и те се консултираха за разни неща какво може да се случи или да се направи. През годините малко покъсно пак съм ходил и съм виждал къщата в съС.ие, което не се живее. Може би вторият път, когато отидох имаше едно стълбище, бяха затворили входа.

Показаха ми имаше една довършена баня – почти, първата на първия етаж и стълбището, реално коридора. При завършеното жилище, те са ме канили.

Когато съм ходил С. е готвила и съм разглеждал самите стаи как изглеждат.

Конкретно кой лично е ремонтирал вътре - не знам на 100 %, предполагам, че са няколко човека. Защото единият път исках от тях човек - плочкаджия или за изолация и те ми препоръчаха баща и син. Виждал съм таванското - не беше направено, тогава ми обясняваха как биха го направили. Не беше довършен и хола, който е веднага вдясно като се влезе, само кухнята беше по-завършена.

Вече след като беше завършено съм се качвал да разгледам детската стая и спалните. Те са на втория етаж, може би се явяват тавански. Когато ходих първия път нямаше стаи. Беше на тухла, терасата още не беше обезопасена, дори беше с ниска преграда, доколкото аз си спомням. Те ми обясняваха как ще го усвоят, как ще го направят. Говореха къде да слагат капандура отгоре за светлина, къде може. Консултирал съм ги за техническия камък, защото това ми е професията. Нямаха у тях сложен такъв камък. Впоследствие в кухнята си сложиха. Долу правеха сметка да си правят барбекю. Съответно се консултираха как да запазят камъка. Барбекюто - самото изцяло изградено не съм го виждал. Малко по-късно през последните години реално съм се виждал само със С.. П. отказваше да излезе тогава с нас. По празници съм ходил у тях, винаги на Нова Година, на Коледа, на Великден, когато съм бил в Н.З., те са ме канили. Присъствал съм на вечеря, стояли сме до късно. Не се е случвало навън да излизаме заедно. Това, което аз знам и те са ми обяснявали, С. и П. са ми обяснявали, че те са си събирали парите, затова не бързаха да влязат 2 защото нямаха пари. Работеха, за да си съберат парите, за да си направят съответно първо къщата, впоследствие кабинета ми казаха, че са купили.

Чакаха нещо да влезе в сила, за да си обзаведат кабинета и след това вече си довършиха къщата. Доколкото знам те са си събирали парите. Не са ми споменавали, че М. Г. и С. Г. имат участие в ремонтните дейности. Казвали са ми С. и нейният съпруг, че сами са си събирали парите необходими за ремонтите. С. и П. са зъболекари, имаха първо един кабинет под наем, после като си купиха другия се преместиха там. Известно време държаха и втория кабинет и после си продължиха вече само в първия, който вече си беше техен и си работеха. Реално те поС.но бяха на работа. Тогава отказаха да ходим по походи, ходехме доста по походи. По коридора, като се качиш в тая къща, той е на две нива коридора, вляво имаше една баня. Аз съм ходил като гост там.

Тази баня беше пред завършване, когато ходих втория или третия път. Тогава вече се качих по новото стълбище и мисля, че беше пред завършване банята.

Казвам новото стълбище, защото преди ме прекараха през един вход, който имаше достъп и до другата част на къщата. През една стара врата стигахме до едно стълбище, след това се качвахме от гаража директно нагоре. След това по това ново стълбище. Това си спомням. Къщата беше с ПВЦ-дограма когато отидох. Не беше старо, сменяно е със сигурност - след като вече приключи ремонта. Точно какво беше старото, не помня такива детайли. Дограмата я видях точно когато влязоха да живеят, това беше дограмата. Подовете - имаше по коридора, тогава бяха все още в строеж, нямаше боя. Мисля, че и паркет нямаше в така наречения хол, който е насреща. Сега мисля, че и ламинат си има. Когато аз бях там нямаше подова настилка, сега има подова настилка.

Впоследствие разбрах, че това жилище се отоплява с газ. Газифицираха улицата и те си пуснаха газ. Къщата беше с вход през гаража. Сега в момента са с отделен вход, което няма нищо общо с първия път.

С. и П. завършиха 2007 – 2008 г. Една година изгубих връзка с тях, точно последната година на завършването им - 2007 или 2008 г. В момента с мебели се занимавам, преди това с технически камък. Къщата се намира в посока парка, от болницата като се тръгне улицата се казва „Хан Касиян“ ли беше. На около 300-400 м. вляво, влиза се през гаража, метална врата. Не ги знам имената на улиците, знам на брат ми само – ул. „Драва“. То няма двор, влиза се през гаражната врата. Двамата П. и С. ме заведоха в тази къща, винаги са били двамата. В къщата нямаше никой, когато ходих, тогава бяха празници. Аз основно си ходех по празници и тогава сме се виждали найчесто. Първият път като ме заведоха – допълнителни сгради не помня. Помня, че минахме встрани от къщата. Те ми показаха – има нещо като коридорче може би триъгълно където казаха, че ще си правят барбекю. Имаше едни камъни и искаха да ги освежат по стената, за да заприлича на истински камък както си трябва. Тогава самото барбекю - само ми казаха как мислят да го правят – зона за барбекю, и се качихме по едни стълби на втория етаж. Не мога да кажа на първия етаж дали се живееше. Влязъл съм, минахме по едни стълби и се качихме горе. За изолация не са ме питали, не съм казал това.

3

Казах, че аз питах за изолация за брат ми, аз съм питал за майстори, защото брат ми също правеше ремонт. Не си спомням дали имаше поставена изолация на къщата към момента. Не мога да кажа дали е имало ток. По тъмно не са ме водили, по светло съм ходил. Не мога да кажа дали на последния етаж има вода, нито съм ползвал тоалетна при условие, че е нямало тоалетна.

Просто са ми показвали помещенията, доста по-късно беше, тогава имах проблеми с майка ми, тя почина 2011 - 2012 г. и годината ми беше тежка.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свид. К. от залата.

Самоличност на свидетелката:

Р.В. Е. - 66 г., българин, български гражданин, неосъждана, с висше образование, вдовица, майка съм на ищцата разяснено. Желая да свидетелствам.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Връзката между дъщеря ми и П. продължи през следването им. Запознаха се те бидейки първокурсници, състуденти по една и съща специалност в една и съща група. Това стана през есента на 2002 г. и продължи до края на следването им 2008 г. Заживяха заедно от пролетта на 2008 г., когато дъщеря ми отиде в Н.З., това беше след държавните изпити, преди да се дипломират. Там живееха в дома на родителите на П., двамата в детската стая на жилището. П. негов имот няма в Н.З., но получи дарение покъсно от родителите си. Това е къща, в която те са съсобственици с лелята на П. по майчина линия - втори и трети етаж - подпокривен тавански етаж и гараж, през който се влиза. Достъпването става през гараж. Когато го получиха този имот беше в съС.ие невъзможно да бъде обитавано от хора.

Видях го на по-късен етап имота, когато вече имаше правени ремонти. Това, което и самите те говореха, е, че първото от което се започва - ремонтите се почват от покрива, градежът от долу. Първо направиха много голям ремонт на покрива. Откриха партида в начало от Електроснабдяване, тъй като до тогава имота беше с един електромер. В и К инсталация прекараха нова до 3-тия етаж. По електроинсталацията също действия направиха. Баня нямаше първоначално. Бани изградиха на втория и третия етаж. Замазка правиха на пода - циментова замазка и на двата етажа. По-късно на третия етаж сложиха ламинат, а на втория е паркет. На втория етаж има хол, той е вдясно, срещу него има сервизно помещение, което изградиха впоследствие. Насреща е всекидневна с кухня, свързана с арка, дневната е с арка. На следващия етаж има две спални за децата е вдясно, за родителите насреща и срещу детската стая има пак баня и тоалетна, както на втория етаж. Гараж имаше - правиха нещо, но не мога да кажа. На ниво етаж на кота нула правиха ремонт на помещение, което смятаха да бъде механа – преди това е било стопанско помещение за отглеждане на животни. Към него има баня и тоалетна, но впоследствие по-късно стана това. Механата - не се стигна до ползване на 4 такова помещение, но правиха облицовки, помещението се ремонтира. Вътре в помещението не съм виждала, но когато се събраха децата в Н.З. многократно повтаряха, че П. изключително много държи да има барбекю там. Направили са го барбекюто, но аз не съм го виждала. Всичко по ремонта на това дареното жилище от самото началото на ремонтите го финансираха единствено и само дъщеря ми и зет ми. Тогава те започнаха дейността си в Н.З.. Още от начало се отказа, че има много работа. Графиците им бяха пълни, печелеха добре и всичко каквото изкарваха влагаха в ремонта на къщата.

Бившата ми сватя, знам, че по нейна препоръка за голяма част от ремонтите тя ги насочи към изпълнител на ремонтите - неин дългогодишен колега, който в свободното си време извършвал ремонти по домовете на клиенти срещу заплащане. Те отидоха да проверят обекти, които той е правил, останаха доволни. Казва се Р.Р. и той впоследствие им стана кум, когато се бракосъчетаха. Познавам се с него. Той им работи основната част от ремонтите. Тъй като ремонтът се проточи дълго - повече от 6 г., бяха нужни доста средства. Материалите бяха висококачествени, скъпи, трудът също.

Трябваше да бъдат изкарани тези пари, те живяха през всичкото това време в дома на родителите на П.. Започнаха ремонтите 2008 г. още когато тя отиде в Н.З.. Имах и имам все още усещането, че за двамата млади беше въпрос на едва ли не на чест на доблест всичко по ремонта на къщата да бъде от тях.