Решение № 3554 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3554 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504759 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ с ЕИК: ******* срещу Решение № 1243/27.01.2023 г. по гр.д. № 71758/2021 г. по описа на СРС, ГО, 79-ти състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД следните суми: 3 128.15 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за причинени вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“ с рег.№ ******* от настъпило на 30.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 393.66 лева – мораторна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Неправилен бил изводът на СРС, че по делото липсвали данни водачът на лек автомобил „Тойота“ да се е движел с несъобразена с условията на пътя скорост, а е следвало да се кредитират в цялост гласните доказателства в тази насока. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС „Тойота“. В условията на евентуалност, въззивникът оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерно. Моли се въззивната инстанция да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени в цялост, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „А.Б.“, подаден чрез адв. М. М. – САК, в която се излагат съображения за неоснователност на същата. Изтъква се, че първостепенният акт е правилен и законосъобразен и моли последният да бъде потвърден. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. н.

"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230/10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189/9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ЗД „Алианц“ АД с ЕИК:

******* срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ с ЕИК: *******. Твърди се, че ищцовото дружество е сключило застрахователна полица № 19-0300/411/5000292 със срок на валидност от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. за имуществено застраховане „Каско“ на МПС „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № *******, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД. На 30.12.2019 г. около 14:30 часа в гр. София, в ж.к. „Студентски град“, водачът на МПС „Опел“, модел „Агила“ с рег. № ******* – Ц.З. Б., застрахован при ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ по застраховка „гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица с № BG/30/119002167826 валидна към датата на процесното събитие, извършил неподсигурена маневра - „завой наляво“, без да изчака насрещно движещия се автомобил, при която настъпило ПТП. След произшествието по МПС „Тойота“ са установени щети. Съставен е двустранен писмен протокол от 30.12.2019 г., в който е отразено, че ПТП е настъпило вследствие на движение в една посока, но в различни ленти, при завиване на ляво и поради неспазване на знак за предимство или червена светлина. Сочи се, че след това е образувана застрахователна щета № 0300-20-727500021 при ищцовото дружество, извършен е оглед на МПС и са съставени опис на причинените щети, опис на застрахователната претенция и доклади по щета от 14.07.2020 г. Твърди се, че ремонтът и отстраняването на вредите по увредения автомобил са възложени с възлагателно писмо на доверен автосервиз „ТМ-А.“ ЕООД, 2 като е определено застрахователно обезщетение, включващо стойността на отстраняването на вредите на увредения автомобил и извършените ремонтни услуги по издадена фактура. След извършването на ремонта и изготвен доклад е определено застрахователно плащане за сумата от 3 113.15 лв. изплатена на автосервиза. С регресна покана с изх.№ 3437/04.09.2020 г., получена на 08.09.2020 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 3 128.15 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение в размер на 3 113.15 лв. и сумата от 15.00 лв. ликвидационни разноски за обработка на претенцията. Заявява се, че ответникът отказал да заплати. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца неизплатената сума от 3 128.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 393.66 лв. за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Д.Б.Ж.И.З.“ ЗАД, с който претенцията е оспорена по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахотелна полица с процесния л.а. и неговият собственик. Оспорва се механизма на процесното ПТП и липсата на причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Релевирано е възражение за съпричиняване. Оспорва се и верността на двустранния протокол. Моли се съдът да отхвърли исковете и се претендират разноски.

С двустранен констативен протокол, находящ се на л. 6 от първоинстанционното производство, е удостоверено настъпило на 30.12.2019 г. в 14:30 ч. ПТП между л.а.

„Тойота“ с рег. № ******* и л.а. „Опел“ с рег. № *******. Водачът на л.а. „Опел“ решил да осъществи маневра – ляв завой, при която реализира ПТП с движещия се срещу него автомобил „Тойота“. В резултат на ПТП били засегнати предна броня, която щета била описана в констативния протокол.

Приобщено по делото е писмо от Столична община с изх.№ СОА22-ТД26-98691, от което се установява, че при липса на монтирани пътни знаци В26 максимално разрешената скорост на движение на МПС в населено място е 50 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Разпитаната в производството пред СРС свидетел Ц. Б., чийто показания са ценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК, заявява, че чакала на кръстовище за ляв завой, а срещу нея чакал автобус също за ляв завой, като зад автобуса видяла да се престроява бяла, светла кола за ляв завой. В седващия момент предприела маневра, другата бяла кола се оказала пред нея, но тя спряла на място, а бялата кола се ударила в знака в опит да избегне съприкосновение между двата автомобила. Твърди, че контакт между двата автомобила не е имало и че имала видимост при извършването на маневрата. Преди инцидента тя спряла колата в средата на лентата. Знакът, в който се ударил „Тойотата“ бил вдясно на него, като първо се качил на тротоара и после ударил знака. Нямало други автомобили, като по „Тойотата“ имало лека вдлъбнатина.

Разпитан пред първата инстанция е и свидетелят И.К., чийто показания са ценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК, твърди, че на 30.12.2019 г. на кръстовището пред хотел „Вега“ се случил инцидента. Той идвал от „Студентски град“ в посока „Дианабад“, а л.а. „Опел“ идвал отдолу и искал да направи маневра – ляв завой. Споделя, че неговият л.а. бил в дясна лента, докато в лявата му лента имало спрели коли, като водачът на л.а. „Опел“ не го видял, пресякъл му пътя и за да не се блъснат един в друг, свидетелят минал покрай нея и се ударил в някакъв стълб или колче. Сочи, че в лявата лента имало коли и водачът на „Опел“ изскочил пред колите в 3 последния момент. Споделя, че колчето било на тротоара и за да го достигне, трябвало да се прекрачи тротоарът. Карал с около 30-40 км/час.

Приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза установява, че е възможно причината за ПТП да е поведението на водача на л.а. „Опел“, който предприемайки маневра за завой на ляво, не е изчакал преминаването на насрещно движещия се л.а. „Тойота“ и е реализирал ПТП с него. Вещото лице констатира, че уврежданията по л.а. „Тойота“ не могат да настъпят при така описания механизъм на настъпилото на 30.12.2019 г. ПТП, т.е. след съприкосновение между двата автомобила.

Според заключението на вещото лице стойността на ремонта по л.а.„Тойота“, изчислена на база средни пазани цени към датата на ПТП, възлиза на 2 281.63 лв. към датата на ПТП по средни пазарни цени, а обичайния разход на ликвидация на щета е 15.00 лева. В заключението е посочено, че водачът на л.а. „Опел“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на лек автомобил „Тойота“ през кръстовището и след това е извършил своята маневра на ляво. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че уврежданията – на спойлер, лайсна и капак теглич, са причинени от овален предмет със специфична форма и могат да бъдат получени по начин, описан от свидетелите, а именно: отклонение на л.а. „Тойота“ и удар в пътен знак/стълб. Изтъква, че за водача на л.а.

„Опел“ е съществувала възможност за отклонение и завиване на ляво, тъй като линията там е единична, непрекъсната.

По правилността на обжалваното решение:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане или че то е недължимо. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед разместената в процеса доказателствена тежест за нея, е на ответника.

В настоящото производство ответникът оспорва механизма на ПТП, като е релевирал в отговора на исковата молба и възражение за съпричиняване на събитието, което се поддържа и в подадената въззивна жалба. Спорният по делото въпрос е дали водачът на л.а. „Опел“ с рег. № ******* – свидетелят Б. с виновното си поведение е основната причина за настъпване на процесното ПТП или неговото настъпване се обуславя от виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Тойота“, с рег. № ******* – свидетелят К.. По останалите предпоставки на спорното материално право не се спори от страните, а и същите се установяват от доказателствата по делото, а именно по валидно сключените договор за имуществено застраховане „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил л.а. „Тойота“ и договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а. „Опел“, както и по отношение на извършеното от ищеца застрахователно плащане за сумата от 3 128.15 лева в полза на третото лице – авторсервиз „ТМ-А.“ ЕООД.