Решение № 13391 от 01.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58553/2022
- Вид
- Решение № 13391
- Подписан
- 01.08.2023
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 и 47 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 44 и 47 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 85, ал. 1, т. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 87 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 40, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 13391 гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110158553 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. П. П., А. М. М. и М. М. Ч..
Ищецът твърди, че с ответниците са сключили нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том 2, рег. № 25449, дело № 244/2011г., в т. V от който е обективиран предварителен договор за прехвърляне от стрА. на ответниците при равни квоти от по 1/3 част в полза на ищеца на толкова идеални части от собствеността върху УПИ № VI-686 от кв. 44а по плА. на гр. София с площ от 416 кв. м., находящ се в /населено място/, с идентификатор **************, колкото съответстват на правата на ищеца върху общите части от сградата. Посочва, че прехвърлянето на собствеността следвало да се извърши в 5-месечен срок от получаването на разрешението за ползване на жилищната сграда, което било издадено на 01.06.2017г., а владението на обектите било предадено на ответниците на 11.08.2017г.
Въпреки това, ответниците не изпълнили задължението си.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което сключеният между страните предварителен договор да бъде обявен за окончателен, като му бъдат прехвърлени от всеки от ответниците по 1/3 част от 280,04/416 идеални части от имота съобразно направеното с молба вх. № 178049/22.06.2023г. и допуснато от съда в откритото съдебно заседание на 04.07.2023г. изменение на иска.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.
Ответникът К. П. намира иска за недопустим, тъй като се е разпоредил с притежаваните от него идеални части от имота в полза на трето лице с нот. акт от 2014г., поради което моли производството спрямо него да бъде 1 прекратено.
Ответниците М. Ч. и А. М. оспорват иска като неоснователен. Признават, че между страните е сключен посочения по-горе нотариален акт за учредяване право на строеж, в който е обективиран и предварителен договор за прехвърляне на ид. части от поземления имот, както и че са собственици на по 1/3 ид. ч. от имота. Твърдят обаче, че ищецът не е изпълнил насрещното си задължение по договора, за да се породи тяхното задължение. Считат, че съгласно раздел V от нот. акт, ответниците се задължават след като им се предадат обектите, подробно описани в раздел I и при условията на раздел III, да прехвърлят на приобретателя ид. ч. от имота, като прехвърлянето следва да се извърши в 5-месечен срок от получаването на разрешение за ползване.
Посочват, че ищецът не е предал подземен гараж № 1 и паркомясто № 1 на Ал. М. и подземен гараж № 5 и подземен гараж № 8 на М. Ч.. Твърдят, че не са им предадени ключовете от маневрената зона, което не позволя достъп до гаражите с автомобил, с оглед на което същите не могат да бъдат ползвани по предназначение. Поддържат, че достъпът до подземните гаражи в сутерена и надземните паркоместа, находящи се в двора, се осъществява посредством монтиран от ищеца товарен асансьор, ограден с автоматизирани ролетни врати, като с ключ от него разполага единствено управителя на ищцовото дружество. Считат, че не са дали повод за завеждане на настоящото дело.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове, а евентуално предварителният договор да бъде обявен за окончателен, при условие че ищцовото дружество изпълни задължението си да предаде на ответниците обектите, подробно описани в раздел I и при условията на раздел III от нот. акт чрез предоставяне на ключове от маневрената зона на сградата, осигуряваща достъп до гаражите с МПС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане пасивно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В ТР № 4/09.05.2023г. по тълк. дело № 4/2020г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че предварителният договор за покупко – продажба е съглашение, по силата на което страните по него поемат насрещни задължения едната да продаде, а другата да закупи обещА.та й вещ (най – често недвижим имот) при посочена цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора, когато такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма), а също и да има уговорки относно съществените условия на окончателния договор. При неизпълнение на насрещните задължения на страните по предварителния договор с оглед целта, за постигането на която е сключен – да се подготви (когато характерът на прехвърлянето изисква това) и извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Наред с посочените по – горе предпоставки, за уважаване на иска, е необходимо към момента на 2 вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. В казуалната съдебна практика /Решение № 537/08.07.2010г. по гр. д. № 349/2009г., III ГО на ВКС, Решение № 586/28.06.2002г. по гр. д. № 154/2002 г., I I ГО на ВКС и др./ също се приема, че отчуждителят /продавач/ трябва да е собственик на имота към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 19.09.2011г. между страните по делото е сключен договор във формата на нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том 2, рег. № 25449, дело № 244/2011г., съгласно който К. П., А.
М. и М. Ч. като собственици на УПИ с площ от 416 кв. м., находящ се в /населено място/, съставляващ УПИ VI-686 в кв. 44а по плА. на гр. София, местност Хаджи Димитър, взаимно си учредяват, запазват и заявяват, че приемат учреденото им право на строеж за описаните обекти в пететажната жилищна сграда с подземни гаражи, магазини, надземни гаражи и две подпокривни нива, с РЗП от 2061,28 кв. м., която ще бъде построена върху горепосоченото дворно място съгласно одобрен архитектурен план от 30.04.2010г. на ДАГ – София и Разрешение за строеж № 99/28.05.2010г., като са изброени конкретните обекти, които ще стА.т собственост на учредителите, а всички остА.ли ще стА.т собственост на изпълнителя – /фирма/ съгласно т. II oт договора. В т. III е предвидено, че срещу учреденото право на строеж /фирма/ се задължава да построи и да предаде на учредителите правото на строеж в срок от 2,6 години от започването на строежа обектите, описани в т. I с доплащане от тяхна стрА. съгласно условията на предварителния договор от 10.06.2011г. като насрещна престация в жилищната сграда, обект на правото на строеж. Т. IV предвижда, че приемателят на правото на строеж се задължава да предаде на учредителите обектите, подробно описани в раздел I на договора при завършени СМР съгласно одобрените инвестиционни проекти и подписания между страните предварителен договор. В т. V страните са постигнали съгласие учредителите на правото – К. П., А. М. и М. Ч. да прехвърлят на приобретателя на правото на строеж /фирма/ толкова идеални части от собствеността върху поземления имот, в резултат на което правото му на собственост върху имота да съответства на правата му върху общите части на жилищната сграда, като изпълнят това задължение след като им се предадат обектите, описани в раздел I и при условията на раздел III. Уговорено е прехвърлянето на собствеността върху поземления имот да се извърши в 5месечен срок от получаването на разрешение за ползване на жилищната сграда, като всички разноски са за сметка на приемателя. Изрично е предвидено, че тази клауза следва да се счита за договаряне по чл. 19 ЗЗД.
При горните обстоятелства, а и предвид липсата на спор между страните, съдът приема, че в т. V oт горния договор е обективиран предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД за прехвърляне на идеални части от поземления имот от учредителите на правото на строеж в полза на изпълнителя, които да съответстват на правата му върху общите части на жилищната сграда, при изпълнение от негова стрА. на посочените задължения – да построи и предаде 3 на учредителите описаните в раздел I обекти при условията на раздел III.
С Разрешение за ползване № СТ-05-625/01.06.2017г. е разрешено използването на построената в имота жилищна сграда с подземен гараж и магазини.
По делото е представен констативен протокол № 1218, том 1, акт № 115/11.08.2017г., съставен от помощник – нотариус П. С., който не е оспорен.
От същия се установява, че на 11.08.2017г. в кантората на нотариуса са се явили страните по настоящия спор, като М. Ч. е получила ключовете от апартаменти № 4 и 6, ключове от мазета № 4 и 6, ключове от подземни гаражи № 5 и 8 и от зона за пешеходен достъп до гаражите; А. М. е получил ключове от апартаменти № 1 и 3, мазета № 1 и 3, от подземен гараж № 1 и паркомясто № 1, магазин 3 и зона за пешеходен достъп до гаражите. И за двамата е удостоверено, че не са им предадени ключове от маневрената зона, което не позволява достъп до гаражите с автомобил.
Съгласно нотариален акт за продажба № 27, том 1, рег. № 5090, дело № 27 от дата 28.02.2014г., К. П. продава на М. П. правото на строеж върху обектите, които би следвало да придобие в резултат от реализиране на строителството, както и 1/3 идеална част от дворното място с площ от 416 кв. м. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът спрямо К. П. подлежи на отхвърляне, тъй като както към завеждането на исковата молба и вписването й в Службата по вписванията, така и към приключване на съдебното дирене, ответникът П. не е съсобственик на поземления имот, идеални части от който се иска да бъдат прехвърлени с обявяване на сключения предварителен договор за окончателен. Още през 2014г. същият се е разпоредил с притежавА.та от него 1/3 идеална част от парцела, а както бе посочено погоре, за уважаване на конститутивния иск е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение. Ето защо, искът спрямо този ответник подлежи на отхвърляне.
По отношение на другите двама ответници – А. М. и М. Ч.:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че същите са били собственици на по 1/3 идеална част от процесния поземлен имот въз основа на нот. акт за покупко-продажба от 19.02.2010г. /л. 18-19/ към момента на сключване на договора 19.09.2011г. По делото не са налице доказателства за извършени прехвърлителни сделки от тяхна стрА. с притежаваните права в собствеността на поземления имот, като от извършена служебна справка в отдалечения достъп на имотния регистър /л. 155-156/ не се установява към датата на вписване на исковата молба (а и към датата на справката – 14.06.2023г.) да са се разпоредили с него. Ето защо, следва да се приеме, че същите са съсобственици на поземления имот, като всеки притежава по 1/3 идеална част от него.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е изпълнил насрещните си задължения по предварителния договор да предаде на ответниците фактическата власт върху подземните гаражи и паркомясто, които е следвало да остА.т в тяхна собственост след реализиране на строежа. Същите твърдят, 4 че не са им предадени ключове от маневрената зона, което не позволява достъп до гаражите с МПС.
Както бе посочено, съгласно т. V oт нот. акт (имаща характер на предварителен договор), учредителите следва да прехвърлят собствеността на дружеството след като им се предадат обектите, подробно описани в раздел I.
На 11.08.2017г. е съставен констативен протокол от помощник – нотариус, в който е удостоверено, че М. Ч. е получила ключовете от апартаменти № 4 и 6, ключове от мазета № 4 и 6, ключове от подземни гаражи № 5 и 8 и от зона за пешеходен достъп до гаражите; А. М. е получил ключове от апартаменти № 1 и 3, мазета № 1 и 3, от подземен гараж № 1 и паркомясто № 1, магазин 3 и зона за пешеходен достъп до гаражите. И за двамата е удостоверено, че не са им предадени ключове от маневрената зона, което не позволява достъп до гаражите с автомобил. Този протокол е подписан от молителя – К. Г. в качеството на управител и представляващ /фирма/ и помощник – нотариуса.
Разпечатката съдържа 28 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f163e661-b190-47a5-bcfb-b4101598d477