Решение № 324 от 14.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. В., 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110106660 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. Д. В. срещу С. В. АТ. първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 1./ сумата в общ размер от 16 936.45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на 2/3 /две трети/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет. *, ж. к. „В.“, ** микрорайон на гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *, тревна площ, стълбище, коридор и ап. № **, за периода от 12.10.2012 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението и 2./ сумата в общ размер от 7 329.84 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко плащане за главница за периода от 01.11.2012 г. до 12.05.2021 г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са съсобственици на гореописания недвижим имот, придобит по време на прекратения между тях брак, при следните квоти – 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Поддържа, че след преустановяване на брачната връзка имотът се използвал изцяло от ответницата. Предвид факта, че съсобственият имот се ползва изцяло и само от ответницата, ищецът е поканил същата да му заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен. Твърди се, че поканата е връчена на 23.03.2010 г. чрез нотариус В. Г., т.е. поддържа се, че обезщетението е дължимо от 23.03.2010 г.

Излага се в исковата молба, че между страните вече е воден съдебен процес с предмет идентичен на този по настоящото производство приключил с влязло в сила решение, въз 1 основа на което ответницата е била осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 3 971.44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените на ищеца ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до 11.10.2012 г., ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забавеното плащане на главницата до окончателното погасяване на вземането и мораторна лихва в общ размер от 783.23 лева за периода от 24.03.2010 г. до 18.10.2012 г.

Сочи се, че въпреки отправената покана и последващото осъдително решение, ответницата не изпълнявала задължението си да заплаща обезщетение на лишения от ползване ищец.

Поддържа се, че размерът на обезщетението за лишаване от правото на ползване по отношение на 2/3 ид. ч. от съсобствения недвижим имот за един календарен месец възлиза на 165.00 лева. За периода от 12.10.2012 г. – денят следващ края на предходния период, за който е присъдено обезщетение – до 30.04.2021 г. са изминали 102 цели месеца и 20 дни от м.октомври 2012 г. или общо дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се сочи, че възлиза на 16 936.45 лева. Навеждат се доводи и за това че доколкото ответницата е в забава, дължи и заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, чийто общ размер възлиза на 7 329.84 лева и е за периода от 01.11.2012 г. – денят, следващ деня, на който е следвало да се плати главницата /последното число на всеки календарен месец/ до повторното сезиране на съда – 12.05.2021 г.

По същество се моли съдът да уважи по основание и размер предявените граждански притезания.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Не се оспорва, че страните са бивши съпрузи; че е налице съсобственост между тях, учредена върху процесния недвижим имот, придобит по време на прекратения брак, при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата.

Исковете обаче се оспорват както по основание, така и по размер. Ответницата твърди, че не е препятствала достъпа на ищеца до имота, напротив самият ищец не е пожелал ползването на притежаваните от него ид. ч. от апартамента. Сочи се, че последният не е отправял покана за ползване на имота и искане за заплащане на обезщетение в определен размер за ползите, от които е лишен, доколкото от ангажираната разписка на л.

26 не ставало ясно, че на ответника е връчена представената по делото нотариална покана на л. 25, тъй като текстът на разписката е бил поправен – не съдържал последната цифра на рег. номера на нот. покана, а именно „2“, годината била изписана печатно „2010 г.“, но впоследствие текстът бил поправен на ръка на „2009 г.“, включително бил поправен и томът от „1“ на „4“. Инвокирано е възражение за изтекла в полза на ответницата кратка погасителна давност по отношение както на мораторната лихва, така и на главницата, като последната обосновава възражението с доводи, за това че вземанията на ищеца за обезщетения за лишаване от правото на ползване по своята правна същност представляват периодични плащания, доколкото имат характер на наем.

По същество се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Д.П. поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Л.Ш. поддържа отговора си и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от 2 ползването на съсобствен недвижим имот ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че с ответника са 1./ съсобственици на посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период 2./ ответникът е ползвал лично имота, като е възпрепятствал ищеца да ползва общата вещ, че 3./ ищецът е поискала да ползва имота посредством писмена покана до съсобственика; следва да се установи и 4./ изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава и 5./ размера на предявените граждански притезания.

В тежест на ответника е да да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, а при установяване на горното от ищеца да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В тежест на ответника е да докаже и всички свои дилаторни и перемпторни възражения.

Първият правнорелевантен факт не е спорен между страните, като същият се констатира по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи – договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 22.08.1990 г. /л. 8/ и решение № 560/05.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1535/2008 г. на ВКС /л.10/, а именно ищецът и ответникът са бивши съпрузи, като между същите е учредена обикновена съсобственост след преустановяване на брачната връзка върху процесния недвижим имот, представляващ ап. **, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет. *, ж. к. „В.“, ** микрорайон на гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *, тревна площ, стълбище, коридор и ап. № **, придобит по време на прекратения им брак, при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответника.

Вторият правнорелевантен факт се оспорва от ответната страна, която поддържа, че не е възпрепятствала ищеца да упражни правомощието си да ползва общата вещ съобразно притежаваните от него права. Съгласно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на обезщетение не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ, съответно на дела му или да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик, тъй като в този случай е налице нежелание да се ползва общата вещ. Доводите на ответника в тази насока обаче, от една страна, остават недоказани, доколкото не са ангажирани никакви доказателства, за това че не е осигурил на ищеца ползването на общата вещ съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, от друга страна, са и опровергани от ищеца посредством ангажираните нотариални покани на л. 25 и л. 69, които са надлежно връчени на ответника, респективно на 23.03.2010 г. и 12.11.2010 г., видно от разписката на л. 26 и от обратната разписка, ситуирана на гърба на л. 70, и от които се установява по несъмнен начин, че ищецът, считано от 14.04.2000 г. е лишен от правото си на ползване на съсобствения недивижим имот, поради което същият е предложил на ответника варианти за съвместното ползване на общата вещ, за който факт е съставен и протокол от 09.11.2010 г. по описа на нотариус О.

С., рег. № ***, с район на действие Рс-В. /л. 70/. Още повече, че по делото е ангажирано влязло в законна сила решение от 22.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2523 по описа за 2014 г. на ОС-В., от което е видно, че между страните по-рано във времето е водено дело с предмет вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер от 3 971.44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на 2/3 ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до 11.10.2012 г.

Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на общата вещ. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият 3 съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.

Ето защо, съдът, съобразявайки приобщените нотариални покани, приема за доказан и втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Третият правнорелевантен факт също е оспорен от ответната страна с доводи, че ищецът не е поискал от ответника заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, като се твърди, че представената на л. 25 нотариална покана не е връчена на ответника, имайки предвид обстоятелството, че разписката на л. 26 е поправена. Следва да се отбележи, че ответникът в преклузивния срок по 193, ал. 1 от ГПК не е оспорил нарочно истинността на разписката с искане за откриване на инцидентно производство по чл. 193 от ГПК. Разписката е представена с исковата молба, т. е. възможността за оспорване истинността на документа е преклудирана с изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК, като в същия срок ответникът единствено е навел твърдения, за това че текстът на разписката е поправен, с оглед зачеркванията, като е навел твърдения, за това че не е получил приложената към исковата молба нотариална покана, т.е. оспорил е доказателствената стойност на документа, но не и истинността му. Едва в хода на първото по делото о.с.з. ответникът е оспорил първо автентичността на документа, а след това и съдържанието му по смисъла на чл. 193 от ГПК. Понятието истинност в обективното гражданско процесуално право е родово и включва автентичност /авторство на изявлението – подписа на автора или изявлението над подписа/ и вярност /съответствие на удостовереното в документа с действителността/. Затова оспорването на истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК, може да има за предмет оспорване автентичността на всички видове документи, които имат определен автор – официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни, и оспорване верността на свидетелстващите официални документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила. В конркетния случай, макар че не е открито инцидентно производство по чл. 193 от ГПК, доколкото е оспорен фактът на писменото поискване за заплащане на търсената сума посредством нотариалната покана на л. 25, то доказателствената сила на разписката на л. 26 следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по делото по арг. от чл. 178, ал. 2 от ГПК, имайки предвид нанесените поправки в текста на документа. По делото във връзка с връчване на нотариалната покана, находяща се на л. 25, са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид. С.С. – помощник-нотариусът, който е връчил поканата, чиито показания съдът кредитира, доколкото са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f163aa0f-ffa0-44fb-8b16-b761b9360347