Определение № 495 от 23.11.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Разград, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500305 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал.1, т.2 и чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от адв. Д. В. М. от АК - Пловдив срещу Определение 961 от 06.10.2023 г. гражданско дело № 20233330100077 по описа за 2023 година на Районен съд - Разград, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, като и на частния жалбоподател - процесуален представител на ищеца да бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 384 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Излагат се доводи, че възнаграждението по чл. 38 ЗА вр. с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя за всеки предявен иск поотделно съгласно чл. 2, ал.5 от Наредбата и е недопустимо да се сумира цената на исковете и на тази база да се определя възнаграждението, както е направил първоинстанционният съд. Твърди, че следва да се начислява адвокатско възнаграждение за всеки от обективно съединените искове. Представя съдебна практика по сходни казуси - Определение № 873 от 25.07.2022 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 416/2022 г., Определение № 1072 от 12.07.2023 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 422/2023 г. и Определение № 816 от 16.08.2023 г. на ОС – Велико Търново по в. ч. гр. д. № 202341000500608 по 1 описа за 2023 г.

Ответникът по частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна с правен интерес срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По същество частната жалба е основателна.

От доказателствата по делото се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 515 от 20.08.2023г. по гражданско дело № 20233330100077 по описа за 2023 година на Районен съд – Разград е ОБЯВЯВЕНА за нищожна като неравноправна договорена клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013666428, сключен на 25.11.2022 г. между Н. Д. И. с ЕГН ********** от ******************** (от една страна), и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управителите: С.Н.Н.

Ц.Г.С., Я.К.Ч. (от друга страна), предвиждаща заплащането на възнаграждения за предоставен пакет допълнителни услуги, а именно за услуга „Фаст“ в размер на 800,00 лева и за услуга „Флекси“ в размер на 1300,00 лева.

Със същото решение съдът е осъдил ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на пълномощника на ищеца - адв. Д. В. М., сумата от 612,00 (шестстотин и дванадесет) с ДДС лева за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила молба по чл. 248 ГПК от адв. Д. В. М. с искане за изменение на Решението в частта за разноските. Сочи, че по делото са предявени два обективно кумулативно съединени иска, поради което на осн. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя за всеки предявен иск поотделно.

2

Ето защо счита, че за първия иск дължимото му се възнаграждение е в размер на 480 лв. с ДДС, а за втория – 516 лв. с. ДДС. Т.е. общо 996 лв., до който размер следва да бъде увеличено възнаграждението му, неправилно определено в решението в размер на само 612 лв.

Със сега обжалваното определение, съдът посочил, че не е съгласен със становището, че са налице обективно съединени искове. Налице е един иск за недействителност на клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013666428, сключен на 25.11.2022 г. между страните. Разглеждайки един иск, съдът е определил правилно претендираното възнаграждение, вземайки предвид посоченото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. С оглед гореизложеното е неоснователно искането за изменяване размера на възнаграждението в посока увеличаването му до сумата от 996,00 лева.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД не споделя правните изводи на първата инстанция, че адвокатското възнаграждение следва да се определи за един иск, т. к. един иск е бил предявен с исковата молба.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е конкретния случай по делото дали са предявени два кумулативно обективно съединени иска, респ. за всеки един от които се дължи адвокатско възнаграждение в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ИЛИ са касае за един иск, поради което се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск.

Налице е противоречива съдебна практика по поставения въпрос, като изразените становища могат да се разделят на две групи.

Една част от съдилищата приемат, че при исковете за обявяването на нищожност клаузите "Фаст" и "Флекси" се дължи само едно адвокатско възнаграждение, като не намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това становище е намерило израз в Решение № 2364 от 10.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6968/2022 г., Решение № 20 от 14.02.2022 г. на РС - Мадан по гр. д. № 290/2021 г., Решение № 158 от 2.06.2022 г. на РС - Карлово по гр. д. № 1401/2021 г., Решение № 428 от 19.09.2022 г. на РС Казанлък по гр. д. № 200/2022 г., Решение № 2427 от 7.12.2021 г. на РС Пловдив по гр. д. № 6715/2021 г., Решение № 1162 от 20.12.2021 г. на РС 3 Пазарджик по гр. д. № 2163/2021 г. Като в Решение № 180 от 15.06.2023 г. на РС - Карлово по гр. д. № 355/2023 г., за разлика от горецитираните решение, се приема, че иска е неоценям, поради което възнаграждението се определя на осн. чл. чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Друга част от съдилищата поддържат, че при исковете за обявяването на нищожност клаузите "Фаст" и "Флекси" се касае за нищожност на две отделни договорни клаузи, които не са обусловени или свързани помежду си, доколкото уреждат независещи едни от други права и задължения на страните по договора за потребителски кредит. Ето защо, се приема, че са предявени два кумулативно обективно съединени иска, за всеки един от които се дължи адвокатско възнаграждение в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размерите предвидени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Това становище е намерило израз, както в приложените към частната жалба определения, така и в Решение № 236 от 28.02.2023 г. на РС - Русе по гр. д. № 5857/2022 г., Решение № 120 от 26.07.2022 г. на РС - Свищов по гр. д. № 159/2022 г., Решение № 223 от 12.04.2023 г. на РС - Козлодуй по гр. д. № 1594/2022 г., Решение № 79 от 18.05.2023 г. на РС - Велики Преслав по гр. д. № 678/2022 г., Решение № 6 от 27.02.2023 г. на РС - Ардино по гр. д. № 130/2022 г., Решение № 110 от 7.09.2023 г. на РС - Първомай по гр. д. № 418/2021 г., Решение № 56 от 20.04.2022 г. на РС - Тетевен по гр. д. № 1078/2021 г., Решение № 1618 от 10.04.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 12661/2022 г., Решение № 260064 от 8.07.2021 г. на РС - Чирпан по гр. д. № 796/2020 г., Решение № 171 от 20.07.2023 г. на РС - Елин Пелин по гр. д. № 703/2022 г.

Горепосочената противоречива практика не е тълкувателно решение по чл. 124, ал.1 във вр. чл. 130 ЗСВ. преодоляна с

Настоящият съдебен състав приема, че правилно е второто становище, по изложените в същото съображения.

При това положение и предвид изхода на делото – уважаване и на двата иска, подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна е в общ размер от 996 лв. с ДДС и представлява сбора от минималните адвокатски възнаграждения за всеки един от уважените искове, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 4

9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( 480 лева с ДДС по установителния иск с цена от 800 лева и 516 лева с ДДС по установителния иск с цена от 1 300 лева). Тъй като с първоинстанционното решение е присъдена сумата в размер на 612 лв., то на частния жалбоподател следва да се присъди допълнително още сумата 384 лв. с ДДС.

Съдът счита, че са неоснователни доводите на ответника относно приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК , тъй като в случая адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действие извършени от пълномощника на ищеца.

По изложените съображения съдът счита, че следва след отмяната на определението на районния съд се да се измени решението на районния съд в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Д. В. М. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 384 лв. с ДДС. съдът

По изложените съображения и на основание чл. 248 вр. чл. 278 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 961 от 06.10.2023 г. гражданско дело № 20233330100077 по описа за 2023 година на Районен съд - Разград, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 515 от 20.08.2023г. по гражданско дело № 20233330100077 по описа за 2023 година на Районен съд – Разград в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н.

Ц.Г.С., Я.К.Ч., да ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив допълнително сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 384 лв. /триста осемдесет и четири лева/ с включен ДДС.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6