Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1628 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1288/2025
Вид
Определение № 1628
Подписан
19.06.2025
В сила
19.06.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. София, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000501288 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 50835/02.05.2025год. на П. Ж. П. срещу Определение № 7624/15.04.2025год., постановено по гр.д.№ 2074/2025год. по описа на СГС, с което и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК е върната подадена от частния жалбоподател искова молба , по която е образувано гр.д.№ 2074/2025год. по описа на СГС.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл. 6 от ДЕС.Поддържа се ,че подадената от него искова молба не страда от сочените от първоинстанционния съд пороци и че с дадените указания за отстраняването им се саботира разглеждането на делото.Тези действия на съда били в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл.47 и чл.17 от ХОПЕС Сочи се също така ,че обжалваното определение било и нищожно,тъй като не било подписано от съдията.

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По делото се установява следното :

Депозирана от П. П. искова молба е оставена без движение за индивидуализация на процесния имот .

Разпореждането на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба е връчена на ищеца на 06.03.2025год., който на 12.03.2025год. е депозирал молба, в която е изложил обстоятелства и твърдения във връзка с предмета на делото.

С Разпореждане № 6670/13.03.2025год. исковата молба повторно е оставена без движение като са дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности в същата.

Разпореждането е връчено на ищеца на 19.03.2025год., който с молба вх.№ 36668/25.03.2025год. е направил искане за предоставяне на правна помощ с оглед привеждане на исковата молба съобразно законовите изисквания за редовност.

С Разпореждане № 8054/27.03.2025год. исковата молба отново е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В разпореждането е обективирана 1 констатация , че липсата на уточнение относно предмета и страните на спора , не дават възможност на съда да направи преценка за основателността на искането за допускане на правна помощ. Това правело искането за предоставяне на правна помощ, като процесуално действие,нередовно , поради което и то също е оставено без движение до уточняване предмета и страните по спора.

Разпореждане № 8054/27.03.2025год.е връчено на ищеца , който на 08.05.2025год. е депозирал молба, с изложени в нея обстоятелства и твърдения във връзка с предявената искова претенция.

С обжалваното в настоящото производство определение е прието ,че след като ищецът не бил отстранил нередовностите на заявеното от него искане за предоставяне на правна помощ, то същото ,съгласно чл. 101, ал.1 от ГПК ,следва да се счита за неизвършено и по него не се дължи произнасяне. Прието е също така , че указанията на съда по отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнение в указания срок,поради което е налице хипотезата на чл.129, ал.1 от ГПК и исковата молба на П. П. подлежи на връщане.

Обжалваното определение е неправилно .

Съгласно разпоредбата на чл.127 от ГПК , за да е налице редовно предявен иск, исковата молба следва да съдържа подробно посочените реквизити ,както и индивидуализация на предмета на спора , който ще определи неговите предметни предели и сила на пресъдено нещо, респ. рамките, в които ответникът следва да организира защитата си.

В хипотеза , при исковата молба не отговаря на законовите изисквания за редовност сезираният съд,съгласно чл.129, ал.2 от ГПК, следва да я остави без движение, като даде конкретни указания на ищеца за привеждането й в съответствие с законовите изисквания и определи срок за това. При неизпълнение на дадените указания в определения срок законът предвижда връщане на исковата молба ,респ. прекратяване на образуваното въз основа на нередовната искова молба производство- чл.129, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита ,че в конкретния случай не следва да извършва проверка на преценката на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл. 129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба, тъй като съдът е бил сезиран с искане от ищеца по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ , по което не се е произнесъл. В хопотеза , при която ищецът е поискал предоставяне на правна помощ след като съдът е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, едва след произнасяне по искането по чл. 95 от ГПКК /каквото в случая няма / и в зависимост от неговия резултат, се следва преценка дали дадените указания са изпълнени или не. Безспорно заявеното искане по чл. 95 от ГПК съставлява процесуално действие на страната, но същото не съдържа пороци, които да го определят като нередовно и които да предпоставят приложението на чл. 101, ал.1 от ГПК. Искането по чл.95 от ГПК е оставено без движение за отстраняване на нередовности , идентични на констатираните такива на исковата молба , с аргумент, че поясненията във връзка в предмета и страните по спора са необходими и във връзка преценката за основателност на искането за предоставяне на правна помощ. Според настоящия съдебен състав изисканите от първоинстанционния съд пояснения нямат отношение към редовността на искането по чл. 95 от ГПК , нито към преценката дали предоставянето на правната помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Предвид на това искането по чл. 95 от ГПК се явява редовно заявено и първоинстанционния съд е дължал произнасяне по него като го уважи или отхвърли и съответно ,при отхвърлянето му , да предостави възможност на ищеца да го обжалва.

При това положение определението за връщане на исковата молба, без да е налице произнасяне по искането по чл. 95 от ГПК и изчерпване на процесуалния ред на защита по искането за предоставяне на правна помощ, се явява незаконосъобразно. Едва при окончателното разрешаване на спора по молбата за предоставяне на правна помощ, и при неизпълнение на указанията по разпореждането по чл.129, ал.2 от ГПК, съдът би имал законосъобразно основание да постанови разпореждане по чл.129, ал.3 от ГПК - за връщането на исковата молба.

Поради изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по същество по искането на ищеца по чл. 95 от ГПК и в зависимост от това да осъществи следващите по закон процесуални действия.

2

Така мотивиран, Апелативен съд-София,в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7624/15.04.2025год., постановено по гр.д.№ 2074/25 год. по описа на СГС , ГО I-19 състав като

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, I-19 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3