Протокол № 45 от 16.01.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220102170 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха: и на второ повикване в 11:13 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А. се явява лично, редовно уведомен от предходното съдебно заседание и с адв. Г., редовно преупълномощена от адв. Т. Ж., назначена за особен представител на ищеца по делото.

Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ищеца адв. Г., с вх. № 1000/14.01.2025 г., с която уведомява съда, че на 14.01.2025 г. от 10:30 часа е служебно ангажирана по гр.д. №1112/2024 г., по което ще бъдат разпитвани и свидетели. Моли да бъде изчакана, при възможност, за разглеждане на настоящото дело.

За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.

София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява юрк. Р., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно по делото.

Явяват се свидетелите Д. П. Г. и С. А. Я., редовно призовани.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Моля да ми се свалят помощните средства белезниците от ръцете и колана от кръста, както и белезниците от краката, тъй като се чувствам вързан като магаре, животно. Живеем в 21-ви век и за да си осигурим равенство между страните. Заставям и се представлявам като гражданин на ЕС по силата на чл. 20 от договора за функциониране на ЕС, за да може да се чувствам свободно. В този смисъл е нарушение от правото на ЕС чл. 1, 4, 52, 53, 54 от ХОПЕС и чл. 3, 17 от Европейската конвенция за 1 защита на правата на човека, във вр. с 53 от хартата за човешките права в ЕС.

В този смисъл има вече над 200 протокола в съдебната практика в Република България, че са ни разпоредени от решаващите състави на граждански, административни и наказателни дела, за да може да се спазва правото на граждани от ЕС. Считам, че настоящия състав да го направи, за да може да се спази правото на ЕС, за да може да не се уронва човешкото ми достойнство като гражданин на ЕС. В този случай, считам, че е основателно искането ми.

От друга страна като цяло всички участници в производството имат различен статус – юрисконсулта има един статус, процесуалния ми представител – адвоката има друг статус и аз съм участник – титуляр, който съм ищец.

Всички имаме различен статус. Моля съдът да ми свали белезниците.

Съдът след като се запозна с искането на ищеца, съобрази следното:

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ със специален режим в Затвора Пазарджик и че реда за конвоиране на тези лица е особен. Задължение на председателя на съда, съгласно на чл. 141, ал. 2 от ГПК е да следи за реда в съдебната зала, в т.ч. да гарантира безопасността на всички участници в производството.

Съдът намира, че следва да бъдат свалени белезниците на ръцете на ищеца, което е необходимо условие същият да изпълнява и да упражнява процесуалните си права и да представя документи и доказателства по делото.

Съдът намира, че не са налице основания да бъдат премахнати помощните средства или т. нар белезници от краката на ищеца, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не е от естество да го възпрепятства същия да упражнява процесуалните си права, да борави с документация, да представя доказателства и изобщо да участва в производството равноправно с останалите участници в него.

В практиката си ЕС по правата на човека приема, че е допустимо да бъдат налагани ограничителни мерки по отношение на определена категория лица, ако това се изисква от конкретните обстоятелства. В случая обстоятелствата по делото, свързани с осъждането на ищеца, са именно такива, които налагат белезниците на краката и колана на кръста му да не бъдат сваляни.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за сваляне на белезниците на краката и кръста му.

ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците от ръцете на ищеца.

ИЩЕЦЪТ /лично/: На краката белезниците и колана ми причиняват 2 дискомфорт като участник в процеса, което си е чуждо тяло, а от друга страна не е налице правна рамка в ГПК, съответният лишен от свобода, който участва в едно производство без значение от какъв характер, който да обвързва решаващия състав на съда да ме държи с помощни средства. Законодателят не го задължава, а мен да ме държи с помощни средства колан на кръста и белезници на краката, това е изцяло вътрешно убеждение на съда. В този смисъл решаващия състав има задължение да осигури равенство между участниците в производството. Моето лично положение сравнявано с другите участници не е на равно.

ЮРК. Р.: Считам, че искането на лишеният от свобода за сваляне на белезници от краката е неоснователно. В делото Мирослав Стоев и другите срещу България в Европейския съд за правата на човека, там ясно е посочено, че да бъдат свалени всички обезопасителни средства трябва в залата да има клетка. В случая няма такава клетка.

ИЩЕЦЪТ /лично/: В клетка, но е регламентирано, че участника трябва да е наравно положение. Тук говорим за равенство между страните. Аз съм вързан, а те не са вързани. Това е дискриминационно отношение.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът докладва постъпилото съобщение от Затвор Пазарджик, чрез пълномощника юрк. Р., с вх. № 27623/07.11.2024 г., с което представя копие от преписка по жалба на л/с Н. А., входирана под № Ж-355/02.07.2015 г. в ГД „ИН“ – София. Към съобщението са приложени копия от писмо до началника на Затвора – Пазарджик, с peг. № 7329/2015 г., изготвено от ВПД Гл. директор на ГД „ИН“ С. Ц., Справка с изх. № 9214/29.06.2015 г. относно л/с Н. А. до ГД „ИН“, изпратена от ЗА Началник на затвора В. В. и жалба № ВИ34/25.06.2015г. от л/с Н. А..

Съдът докладва постъпилото писмо от Затвор Пазарджик, с вх. № 68/03.01.2025 г., с което изпращат копия от Дневен режим, за периода от 2014 г. до 2024 г., в който е регламентирано времето за престой на открито на всички категории лица настанени в Затвор Пазарджик; копие от писмо № 1509/19.03.2020 г., на Главния директор на ГД „ИН“, изпратено по повод Решение № 382/25.09.2018 г. на КЗД по преписка 317/2015 г., за изпълнение на предписанията по това решение, като след получаване на това писмо престоя на открито на всички категории лица, в т. ч. осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна е 1 час и 30 минути, което е видно и от представените графици от 2020 г. до 2024 г.; копие от медицинския картон на 3 осъдения на доживотен затвор Н. Н. А..

АДВ. Г.: Запознати сме. Да се приемат.

ЮРК. Р.: Да се приемат.

Съдът счита, че постъпилите материали по делото са относими и като такива следва да бъдат приети по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилите от Затвор Пазарджик документи като доказателства по делото, а именно: съобщение, с вх. № 27623/07.11.2024 г., ведно с копие от преписка по жалба на л/с Н. А., входирана под № Ж355/02.07.2015 г. в ГД „ИН“ – София, копия от писмо до началника на Затвора - Пазарджик с peг. № 7329/2015 г., изготвено от ВПД Гл. директор на ГД „ИН“ С. Ц., Справка с изх. № 9214/29.06.2015 г. относно л/с Н. А. до ГД „ИН“, изпратена от ЗА Началник на затвора В. В. и жалба № ВИ-34/25.06.2015г. от л/с Н. А.; писмо, с вх. № 68/03.01.2025 г., ведно с копия от Дневен режим, за периода от 2014 г. до 2024 г.; копие от писмо № 1509/19.03.2020 г., на Главния директор на ГД „ИН“, изпратено по повод Решение № 382/25.09.2018 г. на КЗД по преписка 317/2015 г., за изпълнение на предписанията по това решение, като след получаване на това писмо престоя на открито на всички категории лица, в това число осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна е 1 час и 30 минути, което е видно и от представените графици от 2020 г. до 2024 г.; копие от медицинския картон на осъдения на доживотен затвор Н. Н. А..

ИЩЕЦЪТ /лично/: Писмените доказателства, които са представени, въз основа на моята жалба до ГДИН, че провеждам престой на открито един час, изрично за мен има график от 2014 и 2020 г., в който е споменато изрично, че имам един час. Този график не е предоставен до този момент, защото такъв график го има. Въз основа на тази жалба, която приехме и през 2015 г., въз основа на нея началника на затвора Пазарджик, който изготвя графиците гл. инспектор В. В., той изрично изготвя графиците за престой на открито. Той е споменал, че графикът ми е от 16 до 17 часа - един час, защото имам проблем с другите. Инспектор П. В. от СДВР, който отговаря за мен, който се е подписал изрично, а от друга страна - изготвил СДВР Г. Ф.. И двамата са сложили подписа си въз основа на моята жалба. И гл. инспектор който изготвя графиците и тримата са се подписали. Било достатъчно от 16 до 17 часа, съгласно изготвения график, не ми се разрешава повече, защото аз искам два часа престой на открито. През това цялото време, съгласно специален график за мен лично, аз имам само 1 час престой на открито. Графика не е представен по делото от администрацията в Затвора – Пазарджик, а го има. Съдът може да задължи да се изиска графика и ако не се представи, да се приложи чл. 161 4 от ГПК.

АДВ. Г.: Графиците, които приехме днес са общи за всички отделения.

Във връзка лично с твърденията на ищеца поддържаме искането повторно да бъде задължено, да дадат информация има ли специално изготвен график по повод жалба на ищеца до ГДИН през 2015, както и във връзка с неговите твърдения, че е изготвен специален график, че той осъществява престой на открито от 16 до 17 часа и този график е изготвен със участието на лицата В. и Ф. и ще ги искаме за свидетели за следващото съдебно заседание, ако не бъде предоставен такъв график. Ищецът това оспорва, че не му се спазва това което му е определено по решението на комисията и потвърдено от ВАС и този график, който се представя не се отнася за него.

ЮРК. Р.: По времето когато пристигна л/с А. бях надзирател в зоната за повишена сигурност. Няма такъв индивидуален график по отношение на него.

Може би има отделна заповед, където да провежда времето си в трето или четвърто каре, но индивидуална заповед не е имало никога в затвора и поради тази причина не е представен такъв график. Самият ищец може да каже от коя до коя година е пребивавал в кое каре. Не отричаме, че престоя му е бил 1 и 5 минути до 2020 г. След това е увеличен на 1 час и 35 минути. Това е по препоръка, а не по задължение, тъй като по никакъв начин не е нарушена правната норма. Няма индивидуален график и аз не знам да е имало, но има график, съответно той на кое каре провежда престоя на открито. Този график е представен още първия път и е приет, доколкото си спомням от съда. Няма други графици, които да касаят лишения от свобода. Няма изискване от закона да се прави индивидуален график. Имало е на база на негова молба да провежда престой на еди кое си каре, но това не се прави всяка година.

Считам, че не следва да се разпитват тези свидетели. Аз признавам факта, че карето му е било 1 и 5 минути до 2020 г. до получаване на писмото. Във връзка с това мое твърдение е допусната техническа грешка в отговора на исковата молба на страница 2, четвърти абзац където е записано че за целия исков период времето за престой на открито е било 1 час и 30 минути да се чете не е било 1 час и 30 минути през цялото време. В периода от 2014 г. до 2020 г. до края престоят на открито е бил 1 час и 5 минути. По искането за допускане на свидетели възразявам, още повече, че П. В. е починал.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Престоят на открито ми е един час, защото ме изкарват от 16 часа до 17 часа и веднага ме прибират, защото трябва да хранят лишените от свобода. Затова съм писал жалба да ми се увеличи на 2 часа.

Съдът, след като се запозна с исканията на ищеца и становището на ответната страна, съобрази следното:

Ищецът в настоящото съдебно заседание отправи искане към съда да се 5 изиска от Затвора – Пазарджик график, регламентиращ престоя на открито на ищеца в каре 3, като се твърди от ищцовата страна, че такъв график е бил изготвен индивидуално по отношение на ищеца Н. А. и се иска този график да бъде представен по делото. Съгласно становището на процесуалния представител на ответната страна такъв график не е бил изготвен по отношение индивидуално на ищеца, а единствено е налице изготвяне на такъв график относно престоя на открито на осъдените на лишаване от свобода в каре № 3, където е бил съответно ищеца и този график е представен към настоящия момент и е приет от съда. С оглед липсата на такъв съставен индивидуален график по отношение на ищеца, съдът намира искането за неоснователно и няма как да задължи ответната страна да го представи, доколкото липсват данни такъв да е изготвен.