Определение № 22245 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22245 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20211110160079 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Настоящото се развива по реда на Глава двадесет и девета от ГПК – „Съдебна делба“, втора фаза.

Постановено е решение по първа фаза на делбеното производство, което е влязло в сила, след като е преминало въззивен съдебен контрол и Софийски градски съд с Решение от 11.08.2025 г. изцяло е потвърдил първоинстанционния акт по същество на спора – Решение № 19807/30.11.2023 г. в обжалваната част, като същевременно е оставил без уважение частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта относно постановените по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК привременни мерки (в тази част с характер на определение).

Делото неправилно е било архивирано, но същото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание във втората му фаза – по извършване на делба.

С молба с вх. № 179835/05.06.2026 г. ищцовия съделител В. И. К. сочи, че е настъпила смърт на съделителя – ищец М. Г. К. на 09.11.2025 г. Сочи се, че към молбата е приложено удостоверение за наследници, но доколкото такова липсва в кориците на делото, настоящият съдебен състав служебно изготви справка по реда на НБДН. Съгласно справката наследодателя К. е оставил низходящи, а именно Йордан Милчев К., ЕГН ********** /син/ и И. М. М., ЕГН ********** /дъщеря/, както и В. И. К., ЕГН ********** /преживяла съпруга/ - последната вече участваща като страна в процеса.

С оглед нормата на чл. 227 от ГПК производството следва да продължи като на мястото на починалия М. К. бъдат конституирани неговите 1 наследници И. М. и Йордан К., като В. К. не следва да бъде конституирана като страна изрично, с оглед факта на участието й в процеса от самото му начало. Обстоятелството, че същата също е наследник на починалия К. следва да бъде съобразено при постановяване на акта по същество на спора.

Необходимо е изслушването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и след като извърши оглед на място да даде заключение относно възможността за поделяемост на допуснатите до делба имоти, да изготви пазарна оценка на същите, съответно на всеки от дяловете, ако се предлага обособяването на такива. Претенцията, обективирана в молбата, да се ползва заключението по вече приетата експертиза в хода на първа фаза на делбения процес, не може да бъде споделена, с оглед изтеклия период от време и настъпването на значителни изменения в цените на имотите.

В молбата от 05.06.2026 г. са направени искания по реда на чл. 346 от ГПК, като се претендира обезщетение за лишаване от ползването на ищците от собствените им идеални части за периода от 20.10.2021 г. до 15.10.2025 г.

Описва се, че в полза на ищцата В. К. се следват по 32,33 лв. месечно за притежаваната от нея 1/6 идеална част, а за притежаваните от М. К. /починал/ 4/6 идеални части – съответно по 129,33 лв. на месец. Претенциите са нередовни на няколко основание, във връзка с което съдът съобразно чл. 101 от ГПК следва да даде указания, като предупреди страните за последиците от неизпълнението им в срок.

Първо – доколкото ищецът М. К. вече не е субект на правото, като с настоящото определение на негово място са конституирани страните ГПК Йордан Милчев К., ЕГН ********** /син/ и И. М. М., ЕГН ********** /дъщеря/, ведно с участващата вече В. К., и доколкото първите двама не са взели отношение по делото, същите следва да бъдат запитани дали поддържат съдържанието на молбата, респ. претенциите по чл. 346 от ГПК.

Второ – всяка от претенциите следва да бъде надлежно индивидуализирана – като нарочна глобална сума, т.е. общо за целия претендиран период, а не както се сочи в молбата 32,33 лв./ 129,33 лв. месечно. Трето – да се посочат конкретните суми, които се претендират от всяка от новоконституираните страни в качеството им на правоприемници на М. К. /починал в хода на процеса/. Четвърто – да се посочи дали се претендира мораторна лихва по чл.

86 от ЗЗД, като при позитивен отговор на този въпрос – се посочи конкретна сума, която всеки ищец претендира, точен период, в рамките на който лихвата е текла върху главното вземане – с начален и краен ден на периода. Пето – всеки от ищците да посочи дали претендира присъждането и на законна лихва от подаването на молбата /05.06.2026 г./ до окончателното плащане върху главниците, като ако да – да посочи това обстоятелство изрично. Да се посочат дали и кои доказателствени искания се поддържат от ищците, в това число новоконситуираните.

Искането за издаване на изпълнителен лист, с оглед постановените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК е частично нередовно, тъй като се 2 претендира съобразяване на настъпилото правоприемство, но същевременно процесната молба от 05.06.2026 г. изхожда единствено от В. К.. Отделно, не са представени доказателства за платена държавна такса за издаване на листа.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 от ГПК Йордан Милчев К., ЕГН ********** /син/ и И. М. М., ЕГН ********** /дъщеря/ като страни в процеса, на мястото на починалия на 05.11.2025 г. М. Г. К. – ищцов съделител.

УКАЗВА на новоконституираните страни И. М. М. и

М. Г. К. в 1-седмичен срок от съобщението да посочат дали поддържат подадената от 05.06.2026 г. молба от тяхната майка В. И. К..

УКАЗВА на ищцовите съделители В. К., И. М. М. и М.

Г. К. в 1-седмичен срок от съобщението да изправят нередовностите в исканията си по чл. 346 от ГПК, в случай, че всички ги поддържат като отстранят следните нередовности:

– всяка от претенциите следва да бъде надлежно индивидуализирана като се посочи нарочна глобална сума, т.е. сумата, която всеки от тях претендира общо за целия исков период, а не както се сочи в молбата 32,33 лв./ 129,33 лв. месечно;

– да се посочи дали се претендира мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, като при позитивен отговор на този въпрос – се посочи конкретна сума, която всеки ищец претендира, точен период, в рамките на който лихвата е текла върху главното вземане, с начален и краен ден на периода;

- да се посочи дали се претендира присъждането и на законна лихва от подаването на молбата /05.06.2026 г./ до окончателното плащане върху главниците, като ако да, да посочи това обстоятелство изрично;

- да посочат дали и кои доказателствени искания се поддържат;

ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при липса на надлежно изпълнение на всички дадени по-горе указания, съдът ще приеме, че не е сезиран с такива искания.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след като извърши оглед на процесните имоти да даде заключение относно:

1. Поделяемостта на имотите. При възможна поделяемост да изготви варианти за разделянето им, като съобрази квотите на страните.

2. Стойността на имотите по средни пазарни цени към датата на 3 експертизата.

ОПРЕДЕЛЯ депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 550 евро, вносим от съделителите, както следва: 200 евро – от В. К., 100 евро – от Д. В. С., 150 евро – от С. И. С., 50 евро - от Йордан Милчев К., и 50 евро - от И. М. М.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Петрана Янева.

Вещото лице да се уведоми за поставената му задача след представени по делото доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на страните, че при невнасяне на определения депозит в пълен размер делото ще бъде внесено в архив съгласно чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 16.07.2026 г. в 09:20 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

ЗАДЪЛЖАВА страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, на основание чл. 140а, ал. 1, т. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството. Информационната среща за медиация се провежда в определения от съда срок. По общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след този срок едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, ГПК. При наличие на предпоставките по чл. 149, ал. 2 ГПК съдът пристъпва към постановяване на решение по делото, независимо че не е проведена информационна среща когато съдът не е указал на страните да участват в срещата или някоя от страните не е участвала в нея. Съдът отлага делото за провеждане на 4 информационна среща или на процедура по медиация само по искане на всички страни. Когато в процедура по медиация е постигнато споразумение, което е представено на съда, то се разглежда по реда на чл. 234 или чл. 321, ал.

5 ГПК.

УКАЗВА на страните, че спорът е подходящ за разрешаване чрез медиация или съдебна спогодба. При постигане на споразумение страните могат сами да определят условията на уреждане на отношенията си съобразно действителните си интереси, включително начина на подялба на имота, поставянето му в дял на един от съделителите срещу парично уравнение, продажбата му и разпределянето на получената цена или друг взаимноприемлив способ за прекратяване на съсобствеността.

УКАЗВА на страните, че при делбените производства постигането на спогодба обичайно води до значително по-бързо окончателно уреждане на отношенията между страните, избягване на разноски за експертизи, оценки, множество съдебни заседания и евентуално обжалване на съдебните актове.

Чрез медиацията страните могат да обсъдят и въпроси извън предмета на делото, които са от значение за бъдещите им отношения и не могат да бъдат разрешени изцяло с съдебното решение.

УКАЗВА на страните, че медиацията е доброволна, поверителна и неформална процедура, при която безпристрастен медиатор подпомага страните да постигнат взаимно приемливо решение. При постигната и одобрена от съда съдебна спогодба спорът се прекратява окончателно и се избягва несигурността относно крайния резултат от съдебното производство.

УКАЗВА на страните, че при наследствени и семейни имуществени спорове доброволното уреждане на отношенията съдейства за запазване на нормалната комуникация между страните и предотвратява задълбочаването на конфликта, което нерядко настъпва при продължително съдебно производство.

ОПРЕДЕЛЯ информационна среща за медиация в срок до първото по делото съдебно заседание, на основание чл. 140а, ал. 3, изр. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

5

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.