Определение № 2531 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2531 гр. София, 13.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500452 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх. № 125280 от 24.10.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Т. В. В., ЕГН **********, чрез адв.Р. К., срещу определение № 19147 от 08.10.2025г., постановено по гражданско дело № 20251100100629 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по въпроса за подведомствеността и подсъдността на спора, и частна жалба вх. № 1090 от 06.01.2026г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Т. В. В., ЕГН **********, чрез адв.Р. К., срещу определение № 25825 от 16.12.2025г., постановено по гражданско дело № 20251100100629 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, с което е допълнено определение № 19147 от 08.10.2025г., като е оставено без уважение възражението на Т. В. В. по чл.15 ГПК и възражението за неподсъдност на спора, респ.разглеждане на предявените искове от Софийски градски съд по образуваното гр.д.

№629/2025г. на СГС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни, по подробно изложени аргументи, като иска да бъдат отменени и да бъде прекратено производството по разглеждане на исковете по чл.55 и чл.240 ЗЗД пред българския съд, евентуално, в случай че съдът приеме, че е компетентен да разгледа спора, да бъде постановено, че приложимото материално право по иска по чл.55 ЗЗД е правото на щата Флорида, САЩ, е по този по 240 ЗЗД – правото на

Австрия.

В сроковете по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили отговори на частните жалби, подадени от д-р К. М., гражданин на република Австрия, чрез адв. Д. Л. Л. - ищец по делото, в които се поддържа становище за 1 недопустимост, евентуално неоснователност на жалбите, съответно за правилност на обжалваните определения, по подробно изложени съображения, като се иска същите да бъдат оставени без уважение и бъде постановено продължаване на процесуалните действие по разглеждането по същество на предявените искове.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Частните жалби са процесуално допустими – подадени са срещу подлежащи на обжалване съдебни актове /чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.121 ГПК/, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и са съобразени с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на жалбите поддържани от ищеца, основани на твърдения, за липса на спор относно подведомствеността на спора, и липса на възражение относно местоживеенето на ответника – в Германия, тъй като твърдените обстоятелства не обосновават наличието на процесуална пречка за упражняване на правото на жалба, а са от значение за правилността на постановените съдебни актове.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх. № 6566 от 20.01.2025г. по описа на съда, подадена от д-р К. М., гражданин на Република Австрия, срещу Т. В. В., ЕГН **********, с която се предявени искове по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал.2 ЗЗД, и чл. 240 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за липса на подведомственост по отношение на иска по чл.55 ЗЗД, за който твърди, че е основан на: Споразумение за споделяне на приходите от 31.05.2019г., сключено между д-р К. М. и „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ (TNT Cam Productions LLC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законите на САЩ и щата Флорида; неизпълнение от страна на ответника по Споразумението, прекатяване на същото и развалянето му; в чл.7, б. „г“ от въпросното Споразумение, страните са определили приложимото право и компетентния съд, като изрично са се споразумели, че: „Настоящото Споразумение се управлява и тълкува в съответствие със законите на щата Флорида, САЩ“, а компетентни да разгледат спорове по договора са „съдилищата (щатски и/или федерални) на окръг Пинелас или окръг Маями Дейд, окръг Флорида, САЩ“; сумата била предоставена по силата на „договор от 03.06 2019г.“, сключен във връзка със споменатото Споразумение за споделяне на приходите от 31.05.2019г., който не съществува; в „Договор от „03.06.2019“ липсва уговорено приложимо право, и съгласно Кодекса на международното частно право (КМЧП) на Република България този втори договор от 03.06.2019г. също следва да се подчинява на правото на САЩ като приложимо право, дори страните да не са го уговорили изрично, поради неговата тясна връзка с първия договор /Споразумение от 31.05.2019г./, за който изрично е уговорено правото на САЩ, предвид чл. 94, ал.1 и чл.111, ал.1 КМЧП.

Изложените аргументи важат и за иска по чл.240 ЗЗД основан на „Договор от 03.06.2019“, сключен във 2 връзка и в изпълнение на Споразумение от 31.05.2019 с приложимо право - правото на САЩ и подсъдност - съдилищата на Флорида. Поддържа се, че иска е недопустим поради липса на подведомственост като положителна процесуална предпоставка. С определение № 19147 от 08.10.2025г., постановено по делото, първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за неподсъдност на претенцията с правно основание чл.55 ЗЗД поради съглашение между ищцата и ТНТ Кам Продакшън компетентността по разрешаване на спорове по изпълнението на договора да е на съдилищата във Флорида, САЩ. Според съда, клауза с подобно съдържание е обективирана в приложеното по делото Споразумение за споделяне на приходите, но претенцията срещу ответната страна се основава на твърдения за сключен между страните по делото договор за поръчка, като се твърди ищцата да е наредила по сметка на Т. В. сума в размер на 100 000 евро, която на свой ред довереникът следвало да преведе по сметка на дружеството. Твърди се договорът за поръчка да е прекратен от ищцата поради отпаднал интерес от изпълнение - прекратяване на търговското дружество, за което ответната страна била уведомена. Ето защо сочените от ответника правила на КМЧП са относими в отношенията с трето на спора лице, но не и спрямо страните по делото.

С определение № 25825 от

16.12.2025г., постановено по делото, съдът е съобразил изложените мотиви в обжалваното определение № 19147/08.10.2025г. по възражението на ответната страна за неподсъдност на спора пред СГС поради наличие на арбитражна клауза, респ. за разглеждане на спора от съдилищата на САЩ. Съобразено е също така, че в отговора не са въвеждани възражения за неподсъдност на спора поради постоянен/настоящ адрес на ответната страна извън Република България, в който смисъл са изложените оплаквания в частната жалба, вкл. касаещи приложимост на подсъдността според правото на ЕС.

При така установеното, настоящият състав на съда приема за правилни изводите на градския съд и на основание чл.272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите в обжалваните определения.

Ищецът е основал исковете си на твърдения, за сключен между него и ответника договор на 03.06.2019г., в изпълнение на който предоставил по лични сметки на Т. В. парични суми на обща стойност 168 400 евро / 329361,77 лв./ и безвъзмездното ползване на лек автомобил Мерцедес S 500 AMG Купе, с идентификационен (Рама) № WDD2173851A002127, собственост на д-р К. М., за срок до поискването му обратно. Сумата в размер на 168 400 евро се формира, както следва: 120 000 евро - предоставени на доверително управление, за да бъдат преведени от Т. В. на дружеството „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ за създаването на интернет-страница и други рекламни и маркетингови цели; 48 400 евро - предоставени заеми на Т. В., с падеж м. юни 2023г. С нотариална покана рег. № 15662, том 5, акт 22/06,11.2024г. на Нотариус с peг. № *** в регистъра на НК, с район на действие - Районен съд гр. София, връчена лично на Т. В. на 19.11.2024г., К. М. е развалила Договора в частта му за доверителното управление на сумата от 120 000 евро и поканила Т. В. да й заплати: сумата от 120 000 евро, на основание чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД, във връзка с развалянето на Договора в частта му, с която същата сума му е доверена за да я предостави за ползване на дружеството „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ; сумата от 48 400 евро, на 3 основание чл.240 от ЗЗД, представляваща отпуснат паричен заем, незаплатен от Т. В. на падежа - м. юни 2023г.; както и да й върне държането на лек автомобил Мерцедес S 500 AMG Купе, с Рама №WDD2173851А002127, с прилежащите вещи и документи, на основание чл.249, ал.2ЗЗД.Изложени са и твърдения относно сключено между ищеца и „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ Споразумение за споделяне на приходите от 31.05.2019г. и задълженията на страните по него, като се поддържа, че към датата на подаване на исковата молба дружеството е прекратено. Твърди се, че с цитираната нотариална покана е развален договора от 03.06.2019г.

При така заявената молба за защита и съдействие от страна на ищеца, настоящият състав на съда приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е компетентен да разгледа предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД, и чл.240 ЗЗД, съответно, че възраженията на ответника за липса на подведомственост и недопустимост на предявените искове, са неоснователни. Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен с ответника договор от 03.06.2019г., който в последствие развалил с цитираната нотариална покана. Посочването на Споразумение за споделяне на приходите от 31.05.2019г., сключено между ищеца и „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ, е за конкретизиране основанието, на което е преведена част от сумата на ответника – 120 000 евро – „предоставени на доверително управление, за да бъдат преведени от Т. В. на дружеството „ТНТ Кам Продакшънс“ ЛЛЦ за създаването на интернет - страница и други рекламни и маркетингови цели“. От изложеното следва, че изпълнението или неизпълнението на задължения на страните по Споразумение за споделяне на приходите от 31.05.2019г. не е част от спорното право по настоящето дело, поради което и уговореното в чл.7, б. „г“ от въпросното Споразумение, относно компетентния съд и приложимото право е ирелевантно. Изпълнението или неизпълнението на задължения по посоченото Споразумение е релевантно в отношенията между страните по същото, но не и в отношенията между ищеца и ответника - който не е страна по посоченото Споразумение, както е приел и първоинстанционния съд. По същите съображения, неотносими към правния спор са и правилата на Регламент № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Брюксел Ia) и Регламент № № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), както и цитираните норми на КМЧП. След като възраженията на ответника в отговора на исковата молба са основани на обстоятелства, които не са част от спорното право, последните не могат да обосноват основателност на възраженията за липса на подведомственост и подсъдност. По същите съображения неоснователни са и възраженията в частните жалби.

Неоснователни се явяват и направените възражения с частните жалби за липса на компетентност от страна на сезирания съд да разгледа спора /неподсъдност/, предвид местоживеенето на ответника в Германия, при съобразяване на императивната разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК като преклудирани, доколкото са заявени извън срока за отговор на исковата молба.

Предвид гореизложеното, поради съвпадане на изводите на съдилищата, обжалваните определения следва да бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.

4

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19147 от 08.10.2025г., постановено по гражданско дело № 20251100100629 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, допълнено с определение № 25825 от 16.12.2025г., постановено по гражданско дело №20251100100629 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, като е оставено без уважение възражението на Т. В. В. по чл.15 ГПК и възражението за неподсъдност на спора, респ. разглеждане на предявените искове от Софийски градски съд по образуваното гр. дело № 629/2025 г. на СГС.