Решение № 263827 от 10.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2707/2020
- Вид
- Решение № 263827
- Подписан
- 10.06.2021
- В сила
- 10.02.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
10.06.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 30 състав
На седми май Година
2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N
2707 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.422 от ГПК.
Ищецът „П.и.б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 130КР – AA - 0069, сключен на 06.12.2007г. с ответника Д.В.Д., по силата на който банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро. Предоставеният овърдрафт бил усвояван многократно по сметката на кредитополучателя и погасяван чрез неколкократни плащания, изрично описани в исковата молба. Считано от 01.01.2013г. кредитът бил в просрочие. На ответника била връчена нотариална покана за доброволно изпълнение, но такова не последвало, поради което, считано от 07.03.2019г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем и пристъпила към снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Поддържа, че е получено съобщение от заповедния съд с указания за предявяване на установителен иск за вземането му във връзка с подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед. Ето защо, моли съда да признае за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на паричните вземания – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а именно: сума 29 150 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 130КР- АА-0069/06.12.2007г., ведно със законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10 760,47 евро за периода от 01.09.2013г. до 06.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 6 892,17 евро за периода от 01.01.2013г. до 25.03.2019г., разноски за връчване на нотариална покана в размер на 120 лева, равняващи се на 61.36 евро, разноски за подновяване на ипотека в размер на 352,80 лева, равняващи се на 180.38 евро, като в частта за разноските по заповедното производство съдът се произнесе с осъдителен титул. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът, чрез назначения му на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, подава отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорни взаимоотношения с ищеца, произтичащи от процесния договор, но поддържа, че не е налице надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание ищецът прави искане за изменение на предявените искове, чрез прибавяне на осъдителен петитум в условията на евентуалност, а именно – ако съдът счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост по кредита е било ненадлежно връчено на ответника, исковете да се разгледат като осъдителни, като съдът да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила след издаването на заповедта за изпълнение, с връчването на исковата молба за отговор. С протоколно определение на съда от 07.05.2021г. искането за изменение на предявените искове чрез прибавяне на осъдителен петитум в условията на евентуалност, е оставено без уважение като недопустимо, като определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
По допустимостта на исковете:
Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл.415, вр. с чл.422 от ГПК.
Исковете са процесуално допустими.
Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 17443/2019г. на СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от 26.03.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу ответника. На 26.08.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми, произтичащи от договор за кредит от 06.12.2007г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – ответника в настоящото производство на 21.11.2019г., чрез трето лице – Т.Т., което съгласно посоченото от ЧСИ, е негова сестра. На 29.11.2019г., с писмо с пощенско клеймо от 25.11.2019г. по делото е постъпило възражение от ответника, чрез адв. Н.О..
С оглед задължението на съда да следи за допустимостта на предявените искове, по делото е извършена проверка на истинността на подписа, положен в пълномощното, приложено към подаденото възражение, предвид направеното оспорване от страна на ищеца. Същият твърди, че положеният за Д.Д. подпис във въпросния документ, не е положен от него, поради което и подаденото в заповедното производство възражение, е подписано от лице без представителна власт, следователно е невалидно като процесуално действие. Счита, че има правен интерес това да бъде установено по делото, доколкото би означавало, че срещу издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение няма подадено възражение в срок и същата се е стабилизирала.
По делото е изслушано заключението на съдебно-графическа експертиза, което е компетентно изготвено, поради което съдът го кредитира изцяло. В заключението си вещото лице Г. М., след проверка и анализ на доказателства по делото и използвайки за сравнителен образец подписа, положен от ответника в представения по делото договор за кредит, сочи, че с категоричност подписът за упълномощител в процесното пълномощно – налично по делото в електрофотографско копие, се явява копие на подпис, който е положен от ответника Д.. Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваният подпис и сравнителните образци от подписа на Д., са положени от едно и също лице. При изслушването в о.с.з. допълва, че доколкото изследваният документ не е в оригинал, не може да даде заключение по въпроса дали подписът в оригинала, от който е направено електрофотографското копие, е положен от лицето или е пренесен с техническо средство.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира, че доколкото не се установява по категоричен начин и без съмнение подаденото в заповедното производство възражение да изхожда от лице без представителна власт, същото следва да се приеме за редовно, доколкото е и постъпило в срока по чл.414 от ГПК.
С разпореждане на съда, връчено на
31.01.2020г., на заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 27861 от 02.03.2020г., като доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор за кредит №130КР – АА – 0069/06.12.2007г. По силата на същия банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка на ответника, при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро за текущи битови нужди, ремонт и покупка на движима вещ. Срокът за ползване на овърдрафта е до 01.12.2012г. Уговорена е годишна лихва в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4.1770 пункта. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката на кредитополучателя, се олихвяват с посочения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 пункта. Страните са уговорили, че в първия работен ден, след изтичането на уговорения срок, банката закрива овърдрафта, като при наличие на непогасени задължения към тази дата, те се издължават съгласно погасителен план, като крайният срок за погасяването им е 01.12.2022г. За обезпечаване на вземанията по кредита, се учредява първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент в гр.София, собственост на В.А.Н..
Разходите са оценка, учредяване, подновяване и заличаване на договорната ипотека са уговорени да се поемат от кредитополучателя. В чл.31.2 от договора е посочено, че банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, в срок, определен от банката, в случай, че той не извърши което и да е плащане по договор в срок от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Ако до изтичането на срока, посочен в писменото предизвестие, кредитополучателят изпълни задълженията си, банката може да се откаже от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Кореспонденцията между страните се води на посочените в договора адреси, като за ответника това е гр. София, ж.к. „*********.
На 01.11.2018г. ищецът е изготвил покана до ответника, съгласно която, поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, към 28.10.2018г. вземанията на банката възлизат на сума в общ размер на 44 640 евро. Ответникът е поканен в 5-дневен срок от получаването на поканата да погаси изискуемите си задължения, в противен случай банката ще счита ползваният кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Представени са фактура и сметка № **********/04.02.2019г. на ЧСИ С.Я., съгласно които по банков път е заплатена сумата от 60 лв. - такса за връчване на покана.
От приетите писмени доказателства / констативен протокол на ПЧСИ П.В.при ЧСИ С.Я., уведомление по чл.47 от ГПК, разписка/, се установява, че по молба от ищцовата банка при ЧСИ Ст. Я.е входирана 1 бр. покана, с вх. № 050493/02.11.2018 г., с цел извършване на действия по връчване на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на адресата: Д.В.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***.
На 06.11.2018 г. в
17:00 ч., 18.11.2018 г. в 15:30 ч., на 19.12.2018 г. в
18:00 ч. и на 16.01.2019 г. в 16:00 ч. служителят Л.А.Т.е посетил посочения от молителя адрес за връчване на поканата. Лицето не е открито, а живущите на адреса нямат данни за него. На 16.01.2019 г. е залепено уведомление на входната врата на апартамента и пощенската кутия. След направена справка в НБД „Население“ е установено, че постоянният и настоящ адрес на лицето е посоченият в поканата. Не са установени регистрирани трудови договори. В указания в уведомлението срок, ответникът не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на поканата.
По делото е изслушано заключението на
ССчЕ, което е компетентно изготвено и пълно, не е оспорено от страните, ето защо съдът го кредитира изцяло. От същото се установява, че съгласно доказателства по делото и счетоводните записвания на ищцовата банка, усвоената сума по кредита възлиза на 59 724,20 евро, извършени са погашения в размер на 35 636,24 евро, с които са погасени 30 574,20 евро главница и 5 062,04 лева лихви. Остатъчните задължения по овърдрафта възлизат на 29 150 евро и се издължават, съгласно изготвения погасителен план към договора за кредит, с краен срок 01.12.2022г. Последното плащане на задължения по процесния договор за кредит е извършено на 04.07.2012г. Съобразно извършеното от банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем, задълженията на ответника възлизат на следните суми: 29 150 евро – просрочена главница; 10
760,47 евро – договорна лихва, 6 892,17 евро – наказателна лихва и 472,80 лв. разноски. По поставената служебно от съда задача, вещото лице отговаря, че без да се взема предвид твърдяната от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на кредита, съобразно уговореното между страните и като са съобразени само вноските по кредита с настъпил редовен падеж, вземанията на банката възлизат на следните суми: 15 082,69 евро – непогасена главница, 10 760,47 евро възнаградителна лихва за периода 01.09.2013г. - 06.03.2019г., 6 892,17 евро непогасена наказателна лихва, изчислена за периода 01.01.2013г. 0 25.03.2019г. и 472,80 лв. разноски.
При така установените факти по делото и като обсъди доводите на страните, съдът намира следното от правна страна:
Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f160c9a8-1a6d-4dce-9401-936760c129e0