Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 666 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3017/2021
Вид
Решение № 666
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.465 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503017 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. П. срещу решение № 343/ 26.07.2021г. на ОС-Благоевград, 11 състав, постановено по гр.д. № 205/21г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД в частта, в която предявеният иск е уважен.

Жалбоподателят -ищец твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. Съдът правилно е приел, че от ПТП са й причинени вреди, но неправилно е определил размера на обезщетението. От решението не става ясно дали то покрива както физическите травми, така и психическите.

Счита, че за всяко телесно увреждане се дължи отделно обезщетение и е недопустимо да се определи една обща сума за всички увреждания. Ако съдът е приел, че в резултат от пътния инцидент са й били причинени две средни телесни повреди всяка по 10 000 лв. и три отделни леки телесни повреди по 2 000лв., то би стигнал до извода, че исковата претенция е основателна. Поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно 1 относно присъдените лихви и разноски. Неправилно са изчислени и компенсирани разноските направени пред първата инстанция.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която предявения иск е отхвърлен и да постанови друго, с което изцяло да го уважи.

Жалбоподателят- ответник твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че по делото несъмнено е било доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, както и наличие на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген“ за настъпването на инцидента. Първоинстанционният съд е приел, че няма съпричиняване въпреки събраните доказателства. От автотехническата експертиза се установява, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал техническата възможност да забележи своевременно завиващият автомобил „Тойота“ и е реагирал с аварийно спиране в началото на маневрата на завиващият автомобил, още преди да навлезе в лентите за насрещно движение. Т.е. водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал възможност да предотврати удара при своевременна реакция. В същата експертиза е прието, че липсват данни дали пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан.

Поддържа, че размерът на определеното обезщетение е неоснователно завишен. Установено е, че здравословното състояние на пострадалата е напълно възстановено към момента и процесното събитие не е оставило каквито и да било отрицателни последици.

В решението е прието, че възстановителният период е бил 3-4 месеца, което е неправилно. Не са представени доказателства в тази насока. Установено е само, че първите 2-3 седмици е търпяла болки с голям интензитет, което е действителният възстановителен период. Разпитаният свидетел З. М. няма необходимите познания или медицинска квалификация, за да определи психическите травми на ищеца.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да присъди обезщетение в по- нисък размер.

В депозиран писмен отговор ответникът е посочил, че жалбата на С. П. е неоснователна. Посочил е, че размерът на присъденото обезщетение е 2 завишен.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител С. П. оспорва жалбата на застрахователя.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът С.

П. твърди, че на 15.05.2019г. около 19.25ч. в гр. Благоевград по бул. „П.

Яворов“ при автобазата като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** са били блъснати от неправилно движещият се лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ***, управляван от Е.

С. Г.. Срещу нея е образувано досъдебно производство, което поради настъпилата й смърт е прекратено. Ищецът твърди, че от ПТП е получила следните травми: контузио торацис, контузио пулмонум- S 27.30, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота й. Били са й причинени и остра стресова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство. Продължава да търпи имуществени и неимуществени вреди- пристъпно главоболие, световъртежи при физическа и психическа умора, продължаваща депресия и страх. Виновен за настъпването на ПТП е Е.

Г.. Към датата на ПТП за управлявания от нея лек автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника валидна за периода 13.08.2018г. до 12.08.2019г. Подала е молба пред ответното дружество за заплащане на обезщетение, което й е определило и платило такова в размер на 1000лв. Тя е възразила срещу този размер. Счита, че то не компенсира изцяло неимуществените вреди. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска за неимуществени вреди. Счита го за неоснователен. Не оспорва, че има договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Тойота РАВ 4“, сключена при него. Оспорва механизма на ПТП и че описаният в исковата молба не отговаря на действителния.

Застрахователят поддържа, че водачът на застрахования при него лек 3 автомобил няма изключителна вина за произшествието. Счита, че и водачът на другия автомобил има вина за настъпване на инцидента. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца тъй като е била без поставен предпазен колан. Ответникът твърди, че ищецът не е доказала да търпи болки и страдания, които да основат търсеното обезщетение. Не оспорва, че е изплатил на С. П. 1000лв. обезщетение, отговарящо на претърпените от нея вреди. Оспорва претенцията за лихви като счита, че тя е неоснователна поради неоснователност на главния иск, а и поради факта, че дружеството не е изпаднало в забава.

Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е, че на 15.05.2019г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че при него е пострадала С. П..

Не се спори, че за лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ за периода 13.08.2018г. до 12.08.2019г. при ответника.

Не се спори, че ищецът е предявила доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и във връзка с нея е образувана щета. Застрахователят е определил и й е изплатил такова от 1000лв. В тази връзка са представени и приети писмени доказателства.

Към исковата молба е представена епикриза от МБАЛ „Благоевград“ АД- Хирургично отделение, медицинско свидетелство от 03.06.2019г., лист за преглед на пациент в СПО от 15.05.2019г., Амбулаторен лист от 19.11.2019г.

Не се спори, а и от постановление от 30.12.2020г. на РП- Благоевград се установява, че образуваното наказателно производство срещу Е. Г. е прекратено.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице, специалист съдебна медицина, която е дала заключение за уврежданията, които е получила ищецът: натъртване на меките тъкани на гръдния кош- без видими травматични увреждания, контузия на долния дял на левия бял дроб. Последната травма й е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота. Морфологичното 4 увреждане на белия дроб води до съществени нарушения на дишането и кислородния баланс в организма. Това нарушение се усеща като недостиг на въздух, спиране на дишането, задух, както е съобщила ищецът. Контузията на меките тъкани е временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Тя е причината първоначално да получи болка с голям интензитет около 2-3 седмици, както и ограниченията на снага, болка при дълбоко вдишване. При болничното лечение са установени същите травматични увреждания. Те са в причинна връзка с ПТП. Ищецът е съобщила и за контузия на меките тъкани на лявата хълбочна област. Получените травми са в следствие на директна травма от вертикална и хоризонтална част на поставен предпазен колан.

Ищецът е била с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице е извършило личен преглед на С. П. на 23.06.2021г. Към настоящият момент няма данни за последици и усложнения на получените травми. По- честите сезонни възпаления на дихателната система не се локализират в долния дял на левия бял дроб и липсват медицински документи в тази насока. При прегледа е установено еднакво, нормално/ везикуларно дишане и еднакъв перкуторен тон и в двете гръдни половини, включително и в основата на двата бели дроба. При проведеното болнично лечение след ПТП не е допуснато развитие на контузионна пневмония. Вещото лице е посочило придружаващите заболявания на ищеца. В съдебно заседание заключението се допълнено чрез обясненията на експерта.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и обективно, основаващо се на научните правила.

По делото е допусната единична автотехническа експертиза, която е дала заключение за мястото на настъпване на удара, за скоростта на автомобилите преди и към момента на удара, причините за настъпване на произшествието и механизма му. Вещото лице е посочило, че ударът е бил с ниска кинетична стойност. Той е бил предотвратим за водача на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ като пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген“ и след това да продължи маневрата завой на ляво.

Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ е 35м. при скорост от 50 км/ч. Отстоянието, на което се е намирал до мястото на удара в момента на навлизане на другия автомобил е 24м. За водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищецът, ударът е бил технически непредотвратим. Според 5 експертизата водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал техническа възможност да забележи своевременно завиващия лек автомобил „Тойота“ и е реагирал с аварийно спиране в началото на маневрата ляв завой от последния, още преди той да навлезе в лентите за насрещно движение.

Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като я счита за обоснована, компетентна и изчерпателна.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. е съпруг на ищеца и е очевидец на произшествието.

Спомня си, че то е станало на 15.05.2019г. Пътувал е с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ към с. Падеш, от гр. Благоевград, ж.к. ***“. Ищецът е била до него на предна дясна седалка с поставен колан. Било е около 17 ч..

Пътували са по бул. „П. Яворов“ и при бензиностанция „Варко“ се е движел плътно в дясно. Тогава пред него е изскочил джип „РАВ 4“, засякъл го е в неговото платно и са се ударили. Свидетелят е задействал спирачките и почти е спрял, но въпреки това е имало удар. Неговият автомобил се е ударил челно в предната дясна част на джипа. Той се е държал здраво за волана и не е пострадал. Коланът на съпругата му се е разтегнал и тя е ударила гръдния си кош в жабката. Питал е госпожата, водач на джипа, какво прави, а тя му е отговорила, че е гледала дали работи автомивката, видяла е, че работи и е завила на ляво. Автомивката се намира между бензиностанция „Варко“ и автобазата. През това време съпругата му не е излязла от колата. Когато са дошли полицаите са и помогнали да слезе. Тя е седнала на степенката и е започнала да се оплаква от болки в гърдите. Дошла е линейка.

Транспортирана е била до болницата, където е престояла три денонощия.

През това време са се чували по телефона. Оплаквала му се е, че е много зле, защото я болят гърдите и има затруднения с дишането. Изписали са я след три дни за домашно лечение. Лекар не е идвал в дома им. Лекарствата са били за притъпяване на болката. Свидетелят е помагал на ищеца сутрин да става от леглото и това е продължило около две седмици. Помагал е и малкият им син. Започнала е да не може да вдига тежки неща и свидетелят й трябвало да й помага. Това е продължило около 2-3 месеца. И досега не се е оправила.