Решение № 5589 от 05.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10999/2023
- Вид
- Решение № 5589
- Подписан
- 05.11.2023
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73а · Граждански процесуален кодекс
- чл.73а, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.27, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5589 гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Георги Стоев като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжниците М. Д. М. и М. А. М. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 22327/22.05.2023 г. по изп. дело № 20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. рег.№ 844 в КЧСИ. Считат, че определените разноски по изпълнението са завишени и не съответстват на дълга - разноските надвишавали сумата, за която е образувано изпълнителното дело. Към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е извършил разноски по налагане на запори и възбрани, което не е необходимо, доколкото същите са били наложени в предходно присъединено дело. Поддържат, че в поканата за доброволно изпълнение не става ясно по кое изпълнително дело се дължат разноски. Излага съображения, че на взискателя се дължат разноски в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като пълномощникът не е извършвал други действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Молят съда да отмени обжалваното постановление за разноските действие на ЧСИ С.Я. по изп. дело № 20208440400160, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх.№ 22327/22.05.2023 г., относно определените за събиране разноски по изпълнителното дело.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с което оспорва жалбата.
Счита, че размерът на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение е законосъобразно начислен и не надвишава сумата от 150 лв., в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Поддържа, че с оглед процесуалната активност на длъжниците и подадените от тях многобройни жалби, възражения и молби, е необходимо извършването на допълнителни действия по защита интересите на взискателя. Моли съда да 1 остави без уважение жалбата на длъжниците. Претендира сторените по делото разноски.
ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които излага съображения, че жалбата е неоснователна. Присъединяването на изпълнителните дела спестява на длъжниците разноски, а не обратното, тъй като всички присъединени дела и взискатели ползват действията по основното. Относно размера на таксите по ТТРЗЧСИ заявява, че е отчетена софтуерна грешка при изчисляването им и е изпратено съобщение до длъжниците, в което е посочен правилния размер на задължението.
Поддържа, че всички такси са определени в изпълнение на законовите разпоредби, съгласно чл.73а ГПК без превишаване или заобикаляне на установените предели. Твърди, че не е начислявано адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по първото изпълнително дело и 150 лв. по присъединеното изпълнително дело, които размери са изцяло съобразени със законовите разпоредби и не надвишават пределите, определени в ГПК, ЗПП и Наредба за заплащане на правната помощ. Моли съда да потвърди всичките му действия, като правилни и законосъобразни.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението срещу нея съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалба е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима в частта, която изхожда от длъжника М. Д. М., а в останалата част е недопустима
Обжалваното постановлениео за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 22327/22.05.2023 г. по изп. д. №
20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. е адресирано до М. Д. М. и съдържа възложените в негова тежест разноски в изпълнителното производство. Ето защо обжалваното постановление за разноските засяга неговата правна сфера, поради което той е надлежно легитимиран да го обжалва. Не е налице процесуална възможност горепосоченото постновление за разноските да се обжалва и от другия длъжник – М. А. М., доколкото тези разноски не са възложени в нейна тежест. Дължимите от последната разноски по изпълнението са инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение изх. № 22326/22.05.2023 г. по посоченото изпълнително дело. Същевременно с депозираната жалба не се атакува постановление за разноските, инкорпорирано в тази покана за доброволно изпълнение. Изводи в тази насока не могат да се направят и от съдържанието на жалбата, доколкото не са посочени суми, които са възложени в нейна тежест като разноски в изпълнителното производство: 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 414, 19 лв. – обикновени и пропорционални такси по ТТР към ЗЧСИ. Ето защо депозираната от М. А. М. жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
Депозираната от М. Д. М. жалба, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20208440400160 е образувано на 22.01.2020 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, въз 2 основа на изпълнителен лист от 17.12.2019 г., издаден от СРС, 37 състав по гр. д. № 10015 по описа за 2014 г., с който М. А. М. и М. Д. М. са осъдени всеки един от тях поотделно да заплатят на взискателя сумата от по 458, 61 лв. - разноски по гр. дело № 10015/2014 г., както и по 151, 61 лв. - разноски за заповедно производство по гр. дело № 20222/2013 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД е поискала юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
- за процесуално представителство в изпълнителното производство, разделена между длъжниците, съответно по 50 лв. за всеки.
С постановление от 22.01.2020 г. е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение от 21.05.2020 г., които са получени на 28.05.2020 г. от Д.П. Д., който е дал информация, че лицата живеят извън България.
На 10.06.2020 г. е постъпила молба от Д.П. Д., с която заявява, че не познава посочените лица, от чието име е получил поканите за доброволно изпълнение и няма контакт с тях. Не живее на адреса, на който са били връчени книжата, поради което ги връща в кантората на ЧСИ С.Я..
С разпореждане от 30.06.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. М. в „Първа инвестиционна банка“ АД и запор върху банковите сметки на длъжника М. М. в „ОББ“ АД.
С разпореждане от 04.12.2020 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника М. М. на адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна“, бл. **** за 07.01.2021 г. от 12 часа.
Със запорно съобщение от 01.12.2021 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Авантаж“, рег. № СА **** ВН, собственост на длъжника М. М..
С разпореждане от 18.01.2022 г. е наложена възбрана върху 1/10 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и склад № Б22, както и върху собствените на длъжника М. М. 13/1310 идеални части от ПИ с идентификатор ***.
С разпореждане от 28.01.2022 г. е приключено изпълнителното дело поради пълно погасяване по отношение само на единия длъжник в режим на разделност – М. М., поради което са вдигнати обезпечителните мерки, наложени върху имущество на същата.
Със запорно съобщение от 25.11.2022 г. е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от длъжника М. М. в капитала на „Е.Т.Е.Е.“ ЕООД,.
С постановление от 10.05.2023 г. е образувано изп. дело № 20238440401276 по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2022 г., издаден от СРС, 124 състав по гр. д. № 21263/2016 г., с който М. А. М. и М. Д. М. са осъдени всеки един от тях поотделно да заплатят на взискателя сумата от по 58, 05 лв. - разноски по заповедно производство, както и сумата от по 296, 90 лв. - разноски по гражданското дело. С оглед на идентичните страни по двете изпълнителни дела, дело № 1276/2023 е присъединено към дело № 160/2020.
Покана за доброволно изпълнение изх. № 22327/22.05.2023 г. е изпратена до М. Д. М. на 22.05.2023 г., като е получена от адв. Толев на 31.05.2023 г. В нея е посочено, че задължението по изпълнителното дело 3 възлиза на 1 701, 65 лв., от които:610, 22 лв. – неолихвяеми вземания; 354у 95 лв. – присъдени разноски, 125 – разноски по изпълнителното дело и 611, 48 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 22.05.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. М. в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Със запорно съобщение от 22.05.2023 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника М. М. в НОИ.
Във връзка с жалба от 14.06.2023 г., въз основа на която е образувано настоящото производство, във връзка с оплакванията на длъжниците относно начислените такси и разноски за двете изпълнителни дела, с разпореждане от 16.06.2023 г. ЧСИ С.Я. е оставил без уважение съдържащото се в жалбата възражение срещу размера на разноските.
На 16.08.2023 г. ЧСИ С.Я. е изпратил съобщение до длъжниците М.
М. и М. М., с което им е обяснено, че посочената дължима сума в частта относно таксите по Тарифата към ЗЧСИ е неточна. Разминаването между написаната и действителната сума е настъпило поради софтуерна грешка в компютърната система, представляваща синтактична и функционална грешка, изразяваща се в неправилно написани цифри. По време изпълнението на програмата, същата автоматично е генерирала посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, като те не кореспондират нито с отбелязаните в софтуерния интерфейс /Енфорсър/, нито със записаните по делото. посочено е, че сумата, която е указана, че дължат в размер на 611, 48 лв. по ТТРЗЧСИ е неактуална и е уточнено правилният размер на общата дължима сума за обикновени и проторционални такси по Тарифата към ЗЧСИ към 16.08.2023 г. е 473, 65 лв., от които: 335, 06 лв. по изп. дело № 20208440400160 и 138, 59 лв. по изп. дело № 20238440401276. Правилният размер на общата дължима сума за обекновени и пропорционални такси по Тарифата към ЗЧСИ за М. А.
М. към 16.08.2023 г. е 130, 74 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал. 2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с което в тежест на длъжника М. Д. М. са възложени сторените от взискателя разноски, включително за заплатено юрисконсултско възнаграждение, поправено с постановление, инкорпорирано в съобщение от 16.08.2023 г.
Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от 4 длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно изричната норма на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В случая са депозирани две молби за образуване на две изпълнителни производства, въз основа на два изпълнителни листа. Молбите са подадени чрез юрисконсулт. По изп. дело № 20208440400160 е прието за събиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а по изп. дело № 20238440401276 е прието за събиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.