Решение № 293 от 07.07.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Перник, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500277 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 26/19.10.2023 г. по гр.д. № 224/2022 г. на Районен съд – Трън е признато за установено по отношение на ответниците Й. К., Д. Н., С. Й., П. Т., А. Т., М. Т., Ц. М. Т. и Т. Т., че ищцата К. И. е собственик на 1/2 идеална част на следните недвижими имоти: 1/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид.

*** по КККР на селото, с площ от 3799 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 010024 по КВС; 2/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 1100 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 030027 по КВС; 3/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 8198 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 120030 по КВС; 4/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 200 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 080023 по КВС; 5/. Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 2999 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 020057 по КВС; 6/. Поземлен имот, 1 находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 3200 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 030045 по КВС; 7/.Поземлен имот, находящ се в землището на село ***, общ.***, обл.***, с ид. *** по КККР на селото, с площ от 10008 кв.м., местност ***, с номер по предходен план 110063 по КВС.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК М. Т. е обжалвал първоинстанционното решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че при постановяване на решението си, първоинстанционния съд не е обсъдил всички доводи на страните. Излагат се твърдения, че действията на К. И. относно сключването на договори за аренда и наем и получаването на наемна цена за тях не е проява на своене, а действия на обикновено управление, които един съсобственик има право да извършва. Навеждат се твърдения, че никой от сънаследниците не се е отказал от правото си на собственост върху полагащите му се части. Намира за неправилно твърдението, прието в мотивите към процесното решение, че К. И. е изпратила писма до останалите наследници, че има намерение да се сдобие с нотариален акт за собственост върху владените от нея имоти за тяхната наследствена част и никой от тях не й се е противопоставил, като сочи, че няма доказателства за подобни действия. Възразява, че първата инстанция безкритично приема свидетелските показания без да ги анализира за верността на информацията, която съдържат и нейното значение за процесния казус. Сочи като необосновани твърденията на съда, че единствено наследника М. Т. прави оспорване на правото на собственост на ищцата върху процесните имоти, като отбелязва, че ответниците Д. Н., Й. К. и С. Й. не са се отказали от правото си на собственост, а са обективирали молби до съда да постанови справедливо решение, като се съобрази с всички доказателства, представени по делото. Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в цялост.

Постъпил е отговор от К. Т. И. чрез адв. Д. Х., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Намира решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал. Същото е постановено при задълбочено изследване на представените по делото доказателства, от което правилно е установено, че към датата на снабдяване на ищцата с нотариален акт за собственост, в нейна полза е изтекла абсолютната придобивна давност. Допълва, че след тази дата в полза на ищцата е изтекла нова петгодишна придобивна давност, като до предявяване на иска през 2021 г. никой от сънаследниците не е оспорил владението й. В заключение се отбелязва, че Т. няма основание да иска отмяна на цялото решение, тъй като същият е собственик само на идеална част и в случая не е налице задължително другарство за да предявява искания от името на всички останали наследници. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.

С частна жалба от М. Т. е обжалвано Решение № 1 от 06.01.2023 г. по гр.д. № 224/2022 г. на ТРС, с което е допълнено Решение № 26/19.10.2023 г. по гр.д. № 224/2022 г. на РС Трън, като след последната описаното в диспозитива на решението като на стр. 9 ред 2

25 след „1/2 идеална част и преди „следните недвижими имоти“ се чете израза: „придобита на основание давностно владение, и 1/2 идеална част придобита на основание наследствено правоприемство от баща и Т. С. И.“. С депозираната жалба се навеждат твърдения, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие на материалните и процесуални правила. По изложени съображения се иска отмяна на постановеното от първата инстанция Решение № 1 от 06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по писа на ТРС, с което е допълнено Решение № 26/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 224/2022 г. по описа на съда.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства пред РС факти, че с влезли в сила решения № № 41-2/25.01.2000г. по пр.1975, №411/20.01.2000г. по пр.01975 и №41-2 /25.01.2000г. по пр.01975 на Общинска служба „Земеделие", гр.Трън, на наследниците на С.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и с план за земеразделяне върху описаните в решенията земеделски земи в землището на село ***, общ.***., между които и процесните седем ниви. Установено е, че страните по делото са наследници в двете наследствени колена на общия наследодател С. И. М. /поч. на ***/, като ищцата К. Т. И. е единствен наследник /дъщеря/ в коляното на Т. С. И. /поч. ***/ - син на общия наследодател, а ответниците са наследници в коляното на Г. С. Т. /поч. ***/ - дъщеря на общия наследодател, от което следва, че по правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН, че ищцата е придобила 1/2 част от наследството, а ответниците общо са придобили останалата 1/2 част от наследството.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване за придобиване по давностно владение от ищцата на идеалните части на останалите наследници от процесните имоти.

Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателят, се придобива по право от всички негови наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик той има право да ползва цялата вещ – чл. 31, ал. 1 от ЗС, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един сънаследник, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. /Решение № 192/16.02.2017 г.

3 по гр. д. № 763/2016 г., I ГО на ВКС, Решение № 8/19.02.2014 г. гр. д. № 5109/2013г II ГО/.

В конкретния случай, инициирането на процедурата по реституция по ЗСПЗЗ от един от наследниците, в т. ч. и извършения въвод, не могат да се приемат като действия по своене на имотите от един от наследниците за сметка на останалите наследници и като начало на придобивна давност. Фактът, че с протокол №41-2В от 26.03.2001г. от длъжностно лице от ПК гр. Трън на 26.03.2001г. е извършен въвод във владение по реда на чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ единствено на ищцата, без участие на останалите наследници на които е възстановено правото на собственост на процесиите имоти, без доказателства да е упълномощавана от останалите наследници, не може да бъде аргумент, че останалите сънаследници-собствениците са се дезинтересирали от собствеността си, а представлява нарушение на административната процедура по въвод във владение от страна на длъжностното лице. Същото се отнася и за отдаване на имотите под аренда и наем от ищцата, тъй като управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респективно съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта /Решение № 8/19.02.2014 г. гр. д. № 5109/2013г II ГО/. Твърденията на ищцата, че през 2012год. е изпратила писма до останалите наследници, че има намерение да се снабди с нотариален акт за собственост върху така владените от нея имоти за тяхната наследствена част и никой от роднините й не се е противопоставил и не е предявил каквито и да е претенции, не се доказват нито от показанията на свидетелите, нито по делото са представени писмени доказателства за подобни действия. Представената от ищцата разписка, удостоверяваща, че от страна на М.С. Т. от с.***, общ.***(наследодател на ответника М. М. Т.) е получена на 17.11.2006год нотариална покана № 10 от 09.11.2006год., подадена от К. Т. И., не доказва подобни действия от страна на ищцата защото не се доказва какво е съдържанието на посочената нотариална покана и дали тя се отнася до процесиите поземлени имоти, още по-малко, че в нея ищцата изрично е заявила намерението си да свои неговата идеална част от процесиите имоти като собствени.

Въззивният състав приема, че ищцата не е доказала в процеса по категоричен и недвусмислен начин твърдяното владеене на идеалните части на останалите наследници, включително и на въззиввника/ответник М. Т., като наследници на общия наследодател С.М. повече от 10 години преди завеждане на настоящата искова молба на 30.11.2021 г.. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели К.Т., Г.Б. и П.А. не може да се направи категоричен извод за изтекла в полза на ищцата придобивна давност повече от десет години. От показанията им може да се направи извод единствено за ползването на процесните имоти и добиване на плодове от тях във вид на земеделска продукция и рента. От показанията на свидетелите не се установява по делото ищцата по какъвто и да е начин да е демонстрирала по отношение на останалите наследници намерение да владее техните идеални части за себе си, като е установено, че ищцата като наемодател и арендодател е сключвала договорите за процесиите имоти, в качеството й на наследник на С. И. М.. Демонстрираното по отношение на свидетелите своене на имотите е без значение 4 след като не е достигнало до знанието на останалите съсобственици. Не се установява от показанията на свидетелите в някакъв момент ищцата да е заявила на останалите наследници, че счита имотите за собствени или да е извършила действия за отблъскване на владението им. Обстоятелството, че ищцата е обработвала земите не установява своене на същите, тъй като земеделските производители по дефиниция обработват не само свои, но и чужди земеделски земи. Не е достатъчно по делото да се установи липсата на претенции от останалите сънаследници по отношение на земите, прибираната реколта или аренда, наеми, а следва да са налице действия от страна на ищцата, с които се демонстрира явно своене на имотите чрез отблъскване на владението на останалите наследници. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение не трябва да останат скрити, а трябва да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние и да бъдат насочени към съответните други съсобственици - в случая към ответниците, а не неопределено към неограничен кръг хора, както и да показват несъмнено, че наследникът К. И. отрича правата на другите наследници върху имотите и ги владее само за себе си. В тази връзка следва да се обърне особено внимание, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на противното. Точно тези признаци на владението, ищцата, която носи тежестта да го докаже чрез пълно главно доказване, не са установени. Още повече - родствена връзка между насрещните страни, както и етичните задължения да се почитат и уважават взаимно, са все обстоятелства, които трудно могат да направят явно и несъмнително намерението на ищцата да свои вещта, ако това не е ясно изразено чрез думи или други действия по отношение на останалите наследници. Така сложилите се родствени и житейски отношения изискват безсъмнено открояване на тези, свързани с владението на имота. Законът не толерира неправомерните действия - общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (съсобственикът) няма възможност (поради неведение) да се брани. С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че от събраните в първата инстанция доказателства се установява, че чрез упражняваната фактическа власт върху наследствените имоти, ищцата, в качеството на сънаследник е владяла своята идеална част и е държала частите на останалите сънаследници, но не се доказа, че същата е владяла целите имоти само за себе си като е противопоставила на останалите сънаследници своето намерение за това.