Решение № 94 от 29.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Д., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500020 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 262193/26.07.2022 г. на Д. Н. Л. с ЕГН ********** от гр. Д., срещу решение № 260073/30.06.2022 г. по гр.д.№ 761/2019 г. на ДРС, с което е признава за установено на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД, че дължи на Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., сумата от 16500 лева, представляваща дължимо обезщетение за владеенето без основание на недвижим имот – комплекс „Д.“ в гр. Д., местност „К.“ – за период от 33 месеца (по 500 лева месечно), считано от 23.01.2016 г. до 23.10.2018 г., предмет на издадена по ч.гр.дело № 5158/2018 г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 2908/18.12.2018г.

Въззивникът намира решението за постановено при нарушение на процесуални правила, осигуряващи правото на защита на страните в процеса.

Била редовно призована, но се разболяла и не могла да присъства в първото съдебно заседание. Представила своевременно доказателства за заболяването си, нямала адвокат. Въпреки това районния съд дал ход на делото, с което 1 нарушил правото й на защита. Нямала възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, тъй като съгласно закона възможностите и в тази насока били вече преклудирани. Иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в подаден писмен отговор, насрещната страна изразява становище за недопустимост поради бланкетност на жалбата и за неоснователност. Правото на участие на ответницата в процеса не било нарушено тъй като не са били налице условията на чл.142, ал.2 от ГПК за отлагане на делото. С протоколно определение от 28.02.2022 г. съдът дал и на двете страни едноседмичен срок за поименно посочване на свидетелите и конкретните обстоятелства, които всеки от тях ще установява.

Пълномощникът на ответницата конкретизирал обстоятелствата във второто заседание на 18.04.2022 г., които не били относими към спора. Обосновава извод за липса на процесуално нарушение, което да може да бъде поправено от съда. Ако въззивният съд приемел, че е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК за събиране на гласни доказателства за установяване на договор за заем за послужване, стойността на който се определяла от стойността на имота, свидетелските показания били недопустими на основание чл.164, ал.1 т.3 от ГПК. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 11.07.2022г., когато решението е връчено на обжалващия,и край 25.07.2022г., чрез изпращането и по пощата на 25.07.2022г., от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

Д.кият окръжен съд, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№4209/27.02.2019г., уточнена с молба вх.№6732/03.04.2019г., от Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., общ. Д., 2 ул.“***“ №13, срещу Д. Н. Л. с ЕГН ********** от гр. Д., право на иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.59 от ЗЗД, за сумата от 16 500лева представляваща дължимо обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – комплекс „Д.“ в гр. Д., местност „К.“ /поземлен имот, находящ се в гр.Д., м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Д., и на построената в него масивна двуетажна сграда-ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Д./ за период от 33 месеца (по 500 лева месечно), считано от 23.01.2016г. до 23.10.2018г., за което е издадена по ч.гр.дело №5158/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 2908/18.12.2018г.

Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства, се свеждат до твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага в резултат на ползване от ответницата на недвижимия имот без правно основание и развило се заповедно производство по гр.д.№5158/2018г. на ДРС. Конкретно се излага от ищеца, че на 23.12.2015г. закупил имота за сумата от 130 000лева, която платил изцяло на продавача „Д.“ЕООД, представляван по него време от ответницата Д. Н. Л.. В деня на сделката му било предадено владението на имота и започнал козметичен рЕ.нт, който поради зимния период и лошите климатични условия преустановил с намерение да го продължи на пролет. На 23.01.2016г.посетил имота и установил, че не може да влезе, тъй като ключалките, от които имал ключ са подменени. От имота излязла Д. Л. и му заявила, че няма да му осигури достъп. В период от две години многократно правил опити да влезе в имота си, в който Д. Н. Л. се била самонастанила. На 22.10.2018г. Д. Н. Л. му заявила, че по-скоро ще разруши имота, но няма да го освободи. На 24.10.2018г. ищецът отправил нотариална покана до ответницата да му освободи имота, сезирал и РП-Д., предявил иск по чл.108 от ЗС. И понастоящем имотът се владеел от ответницата без правно основание.

Ищецът бил лишен от възможността да упражнява правата си върху имота, вкл.да получава наЕ.подобни доходи от него, а ответницата си спестила разходи за наем, които иначе би направила. От 23.01.2016г. до сега ответницата ползвала имота без основание и се обогатила за негова сметка с размера на средния пазарен наем, който иначе той би получил от имота.

Ответницата не оспорва факта, че ползва имота. Оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. Твърди и да ползва имота на правно основание- устен договор с ищеца за заем за послужване. Конкретно излага, 3 че през пролетта на 2015г. се запознала с лице на име Е. , с който водила разговор за продажба на ресторанта и дворното място. Той и неговите хора можели да намерят купувач за висока цена. Уговорили се след като имота се продаде, тя да получи 500 000евро, а разликата да я получи той и неговите хора. Убедила съпруга си да прехвърли имота на нейното дружество „Д.“ЕООД и това станало с договор от 15.12.2015г. През късната есен на 2015г. лицето Е. и заявил, че заедно с негов познат, ищеца по делото, почти са уредили нещата. На 23.12.2015г. прехвърлила имота на ищеца защото и обяснили, че формално трябва да е на негово име. Без да договарят продажна цена записали сумата от 130 000лева защото била приблизителна на данъчната оценка. При изповядване на сделката трябвало да представят платежен документ, че продажната цена е платена, затова отишли в Уникредит Булбанк АД и ищеца внесъл по сметка на нейното дружество сума в размер на 25 000лева, тя я изтеглила в брой и му я върнала, той пак я внесъл, тя пак я изтеглила и върнала и така няколко пъти докато се получи сумата по нотариалния акт. Реално плащане на цената по акта нямало.

Сключила сделката от името на представляваното от нея дружество, според уговорката тя щяла да продължи да ползва имота докато намерят купувач и го продадат. След като получи сумата от 500 000евро тя щяла да престане да ползва имота. След сделката тя продължила да ползва имота. С ищеца започнали да си говорят по телефона, той и ходел на гости. Тя се притеснявала, че още няма купувач, той и заявявал, че има забавяне, но скоро нещата ще се оправят. Тъй като по документи той се водел собственик, за нейно успокоение постигнали устно съглашение да продължи да ползва имота, да го стопанисва и да се грижи за него докато се продаде. Изминало още време, нямало нов купувач, тя не си получила парите. Ищецът продължавал да я убеждава, че всичко е наред и нещата се подреждат, вместо което получила настоящата искова молба. Оспорва претенцията и по основание и по размер.

Правната квалификация на предявения установителен иск като такава по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.59 от ЗЗД, , изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум /молба вх.

№6732/03.04.2019г.:

Установява се, че от ищеца е подадено заявление с рег.

4

№24210/17.12.2018г. до ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане – сумата от 16 500 лева, представляваща дължимо обезщетение за владеенето без основание на недвижим имот – комплекс „Д.“ в гр. Д., местност „К.“ – за периода от 23.01.2016 г. до 23.10.2018 г. - 33 месеца по 500 лева месечно.

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №2908/18.12.2018 г. по ч. гр.д. №5158/2018г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът Д. Н. Л. да заплати на кредитора Н. С. Н. заявеното вземане.

Заповедта е била връчена на длъжника Д. Н. Л. 16.01.2019г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 25.01.2019г., длъжникът е подал възражение. При това положение заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 18.02.2019г. и край 18.03.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№4209/27.02.2019г. за сумата предмет на издадената заповед за изпълнение.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.4 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

От доказателствата по делото се установява, че на 23.12.2015г. ,с н.а.

№88, т.IX, рег.№13916, д.№1560 от 23.12.2015г. на нотариус, вписан с рег.

№160 в НК, е сключен договор за покупко-продажба , с който ищецът е закупил от „Д.“ЕООД, представлявано от Д. Н. Л., поземлен имот, находящ се в гр.Д., м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с площ от 3181кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда-ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с РЗП от 885кв.м. за сумата от 130 000лева.

С решение №88/14.04.2020г. по гр.дело № 566/2018г.на ДОС , влязло в сила на 11.10.2021г./потвърдено с решение №1/28.01.20121г по в.гр.д.

5

№345/2020г.ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №60350/11.10.2021г.по гр.д.№2078/2021г.на ВКС/, е уважен иск на Н. С. Н. срещу Д. Н. Л. по чл.108 от ЗС за право на собственост върху процесния имот на основание договора за покупко-продажба от 23.12.2015г.

Така със сила на присъдено нещо е установено между страните по делото, че ищецът е носител на вещното право на собственост върху имота на соченото основание - договор за покупка. Обективните предели на СПН обхващат предмета на делото, спорното материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Субективните предели на СПН обхващат кръга на лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение и в случая това са страните по настоящия спор.

При съобразяване силата на присъдено нещо на решението по гр.дело № 566/2018г.на ДОС, в чийто предмет е включен въпросът за правото на собственост на ищеца върху имота, следва да се приеме, че е налице един от елементите на фактически състав по чл.59 от ЗЗД- ищецът да е собственик на недвижимите имоти.

Според ищца ответникът ползва фактически имотите без наличие на правно основание за това. Според ответника - ползва имота при наличие на правно основание –договор за заем за послужване.