Решение № 166 от 14.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102946 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от В. П. Н. от гр. П. срещу "Ф.

България" ЕООД за признаване за установено, че три договора за предоставяне на гаранция, сключени между страните във връзка с потребителски кредит, предоставен на ищеца от "И.

А. мениджмънт" АД, са нищожни поради липса на основание и поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че ищецът сключва на място 3 /три/ договора за паричен заем с И. А. МЕНИДЖМЪНТ на 03.10.2022 г., на 26.02.2024 г. и на 23.04.2024 г. и 3 /три/ договора за предоставяне на гаранция с ответника Ф. Б. на същите дати. Като задължително условие за отпускане на кредита се явявало договорното условие да се сключи договор за предоставяне на гаранция с трето лице – Ф.

БЪЛГАРИЯ. Трите договора за паричен заем в този период са били обезпечени с договори от Ф. БЪЛГАРИЯ, като не са включени разходите по договора за паричен заем с това трето лице. Кредиторът не включва в договорите за паричен заем размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция от Ф. БЪЛГАРИЯ (явяващо се задължителен разход), поради което договорите за паричен заем са недействителни поради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума. Нищожността на договорите за паричен заем влекат и нищожността на договорите за предоставяне на гаранция. Ето защо се предявяват установителни искове, които да внесат яснота в отношенията си с ответника Ф. БЪЛГАРИЯ като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от 1

Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС). По този начин ще е пределно ясно, че моят доверител не дължи сума в общ размер от 1334.74 лева на ответното дружество.

Договорите за паричен заем с кредитната институция (трето за процеса лице) са със следните параметри: 1. Договор за паричен заем № 4606719 / 03.10.2022 г. със сума на кредита 600 лева, платима на 11 двуседмични вноски, обща дължима сума 902 лева с гаранция, ГПР 41.72% и ГЛП 35.00%. 2. Договор за паричен заем № 5047168 / 26.02.2024 г. със сума на кредита 2000 лева, платима на 11 двуседмични вноски, обща дължима сума 3047 лева с гаранция, 45.00% ГЛП, 53.94% ГПР. 3. Договор за паричен заем № 5099026 / 23.04.2024 г. със сума на кредита 600 лева, платима на 11 двуседмични вноски всяка в размер на 60.37 лева без гаранция и 83 лева с гаранция, 45.00% ГЛП, 53.94% ГПР, обща дължима сума 913 лева с гаранция. В договорите за паричен заем е предвидена разпоредба – чл. 4 да предостави в непосилен тридневен срок поръчители физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя лице. Условието на тази разпоредба в договора предвиждала да се предоставят“ Две физически лица с определени условия или банкова гаранция за размера на кредита или поръчител, одобрен от ответника И. А.

Мениджмънт. Така в договорите за паричен заем е бил задължен да сключи с Ф.

България ЕООД договор за предоставяне на гаранция, тъй като другите условия по договора не били изпълними в такъв срок и с такива критерии.

Договорите за предоставяне на гаранция са както следва: 1. Договор за предоставяне на гаранция № 4606719 / 03.10.2022 г., дължимо възнаграждение в размер на 252.45 лева, разсрочено на вноските по договора за паричен заем. 2. Договор за предоставяне на гаранция № 5047168 / 26.02.2024 г., дължимо възнаграждение в размер на 833.36 лева, разсрочено на вноските по договора за паричен заем. 3. Договор за предоставяне на гаранция № 5099026 / 23.04.2024 г., дължимо възнаграждение в размер на 248.93 лева, разсрочено на вноските по договора за паричен заем. 1. По недействителност на договори за паричен заем. Ответникът не е посочил правилно в договорите за паричен заем общата дължима сума, защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението на Ф. БЪЛГАРИЯ. Разходът към Ф. БЪЛГАРИЯ е задължителен и това може да се извлече от самите договори. Изборът между обезпечение (чл.4, от договорите) е две физически лица при непосилни условия или банкова гаранция, което е житейски нелогично, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице. Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“.

Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните 2 разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

Решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. 2. Нищожност на договорите за предоставяне на гаранция.

Считам, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на Ф. БЪЛГАРИЯ е скрито възнаграждение и по своята същност е задължителен разход – добавък към възнаградителната лихва. Самата клауза на чл. 4 от договорите е неравноправна клауза, защото задължава кредитополучателя да осигури обезпечение при ограничени и непосилни условия. Ф. България има капитал, който е изцяло притежаван от И. А. М., е свързано лице с кредитодателя и чрез договорите за предоставяне на гаранция скрито се оскъпява договора за потребителски кредит. Договорите за предоставяне на гаранция са нищожни, защото противоречат на добрите нрави и липсва основание да съществуват, тъй като основните договори за потребителски кредит не съществуват в правния мир.

Прави се искане страните да бъдат призовани на съд и да се постанови решение, с което да се установи, че Договор за предоставяне на гаранция № 4606719 / 03.10.2022 г., сключен между В. П. Н., с ЕГН: ********** и Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД е нищожен поради липса на основание или заради противоречие с добрите нрави.

Прави се искане страните да бъдат призовани на съд и да се постанови решение, с което да се установи, че Договор за предоставяне на гаранция № 5047168 / 26.02.2024 г., сключен между В. П. Н., с ЕГН: ********** и Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД е нищожен поради липса на основание или заради противоречие с добрите нрави.

Прави се искане страните да бъдат призовани на съд и да се постанови решение, с което да се установи, че Договор за предоставяне на гаранция № 5099026 / 23.04.2024 г., сключен между В. П. Н., с ЕГН: ********** и Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД е нищожен поради липса на основание или заради противоречие с добрите нрави.

Исковете са с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска и излага доводи за действителност на договора.

По редовността на исковата молба сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса по формулираните претенции. Моли за оставяне на исковата молба без движение, като нередовна до внасяне на определената държавна такса. С петитума на исковата молба се иска от съда да установи нищожността на договори за предоставяне на гаранция, сключени между В. П. Н. и „Ф. България“ ЕООД, заради противоречие с добрите нрави. В обстоятелствената част на исковата молба липсват каквито и да е твърдения във връзка с така твърдения порок на договорите.

Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, а добрите нрави като морални норми, на които законът придава правно значение, не са писани и конкретизирани 3 правила, ищецът позовавайки се на противоречие с добрите нрави, следва да поясни и докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая – от ищеца. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да поясни и докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, което не дава въможност на ответника с отговора на исковата молба да се защити по същество – да вземе становище по обстоятелствата, на които се основава искът, както и да направи възражения срещу него. С петитума на исковата молба се иска от съда да установи нищожността на договори за предоставяне на гаранция, сключени между В. П. Н. и „Ф. България“ ЕООД, поради липса на основание. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че липсата на основание се дължи на факта, че основните договори за потребителски кредит не съществуват в правния мир. Изследването на твърденията на ищцовата страна за недействителност на договорите за паричен заем и произнасянето по тях предполага участието на „И. А. М.“ АД като типична страна в процеса. „Ф. България“ ЕООД не е страна по договорите за паричен кредит. Обстоятелството, че „И. А. М.“ АД е собственик на капитала на дружеството-ответник не прави „Ф. България“ ЕООД процесуален субституент на „И. А. М.“ АД. Задължението на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г., постановено по т.д. № 1/2020 г., се отнася само до правната сделка или клаузата, от която произтичат правоотношенията, които са предмет на иска.

Правоотношенията между ищеца и дружеството-ответник са породени от сключените между двете лица договори за предоставяне на гаранция, а не от договорите за паричен заем, които ищецът е сключил с трето лице. Следва да се обърне внимание, че дори при наличието на основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, с оглед на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, недействителността на договора за паричен заем следва да бъде обявена, за да се породят последиците, свързани с недействителността. В настоящото производство, този въпрос не подлежи на разглеждане, тъй като липсва предявен иск със съответния предмет и страни. В случай, че ищецът не желае да привлече „И. А. М.“ АД като ответник, съдът следва да разгледа само исковете за установяване на нищожност на договорите за предоставяне на гаранция поради противоречие с добрите нрави. С оглед на гореизложеното, моля съдът, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. В случай, че ищецът не отстрани констатираните нередовности в определения от съда срок, моля делото да бъде прекратено.

Съгласно практиката на ВКС, налице е порок, когато исковата молба съдържа „непрецизно 4 въведени, взаимно изключващи се и/или неясни фактически твърдения“. „При вътрешно противоречие исковата молба се оставя без движение по реда на чл. 129 ГПК, включително и служебно от въззивния съд, ако първостепенният не е отстранил нередовността на исковата молба. Решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1160 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение Съгласно Решение № 18 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2013 г., III г. о., ГК: „Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му“. В случаите, когато някои от посочените в чл. 127, ал. 1 от ГПК елементи на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните посочени в адресната част на исковата молба, както и когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, е налице нередовност на същата.