Решение № 192 от 24.11.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. В., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20221300500276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивната жалба от И. А. И., ЕГН **********, адрес: гр.В., ж.к. „В.“, бл.1, вх.Е, ет.5, ап.88 и И. Г. М., ЕГН **********, адрес: гр.В., ***А, чрез адв.П. К. П. от АК-В. и съдебен адрес: гр.В., ул.“*. № * против Решение №316/21.06.2022г., постановено по гр.д.№ 2144/2021г. по описа на Районен съд-В..

С обжалваното решение РС-В. е признал за установено по отношение на И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр.

В., ***- А, че П. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *, М. К.

А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * са собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 1097.505.365 по КК на гр.В., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351 целият с площ 318 кв.м. с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***.

Отхвърлил е предявеният от И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ***- А против П. П. К. с 1

ЕГН ********** от гр. В., ***, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. 1, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * насрещен иск, за признаване за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че ищците по насрещния иск са собственици по наследство на 1/6 ид.ч. от посочения по-горе имот, като исковата претенция в частта над тази идеална част за останалите 3/6 /1/2 /ид.ч. от имота е оставил без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото в тази част.

Отменил е нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 75, том V, рег. № 9197, н.д. № 574/2019г. на нотариус Н. А., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Отхвърлил е исковата претенция на И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *- А за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б.Т., като неоснователна.

Осъдил е И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к.В. бл. *, вх.*, ет. *, ап. * и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *- А да заплатят на П. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * разноски по производството в общ размер от 890.00 лева.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

По отношение на частта от решението, с която са уважени предявените искове жалбоподателите излагат, че съгласно цитираната от него съдебна практика на ВКС било прието, че на основание чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), може да бъде придобита идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но само в случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) - до 1973г. Считат, че ВРС е допуснал нарушение на материалноправните норми - чл.59, ал.1 от ЗТСУ и чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ (отм.), които забраняват придобиването на идеални части по давност, която е изтекла след влизането в сила на ЗТСУ, какъвто бил процесният случай.

Поддържа се, че владението на реално разграничена част от парцел, за какъвто и да е срок, нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, не можело да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част.

Излага се още, че ищците не били установили по делото: да са владели ½ ид.ч. от имота; наличието на съществуваща ограда, която да разделя имот на две равни части ; нямало данни за местоположението на оградата; каква е площта на твърдяната владяна реалната и представлява ли тази площ 1/2 от общата площ на имота; в скиците нямало нанесена ограда; колко квадратни метра е застроената и незастроената площ на имота.

2

Свидетелите установявали, че претендираното владение е осъществено върху част от незастроената площ на имота. Не било установено и каква площ от незастроената се претендирала да е владяна от ищците. Не било посочено в какво се състои владението върху идеална част от съсобствения имот и с какви действия е манифестирано, по отношение на останалите съсобственици, които също са владели и ползвали имота.

Посочва се, че от всички нотариални актове се установявало разпределение на правото на ползване върху незастроената част от имота, а не владение с намерение за собственическо своене на реална част от ПИ. Ползването на реалната част не било осъществено върху целия имот, за да е налице хипотезата при сънаследяване.

Излага се, че от приложените декларации не се придобива собственост и направен отказ от собственост, а е дадено съгласие за застрояване в имота. не е

След като с Н.А. 195/1960г., Й.И. И. е продала на първия купувач Н.А.Н. 1/3 ид.ч. и е запазила за себе си 2/3 ид.ч., следва, че А.Й.И. е наследил 2/3 ид. ч. От нотариалните актове се установявало, че собствеността на ищците е само 1/3 ид.ч.

По отношение на частта от решението, с която са отхвърлени насрещните искове и е прекратено производството по насрещния иск за 1/6 ид. ч. се навеждат доводи за неправилност и необоснованост.

Посочва се, че с първият нотариален акт от 29.03.1923г. Й.И. И. е закупила от Н.Н.В. целия имот.

От удостоверенията за наследници се установявало, че Й.И. И. е наследодател на А.Й.И. и техен.

С Н.А. №195/1960г. Й.И. И. е продала на първия купувач Н.А.Н. 1/3 ид.ч. и е запазила за себе си 2/3 ид.ч.

С последващите нотариални актове, на ответниците по насрещния иск, е продадена 1/3 ид.ч.

Излага се, че по силата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН 2/3 ид.ч. от имота са преминали в собственост по наследство, първо на А.Й.И., а след неговата смърт, в собственост на тях двете. С Н.А.№33/1982г., А.Й.И. е установил собственост само върху 1/2 ид.част, от имота.

Собствеността, придобита по наследство от Й.И. И. и А.Й.И., върху процесната 1/6 ид.част е манифестирана от тях през 2019г., когато са се сдобили с оспорения Н.А.

№75/2019г., но не са се снабдили с констативен, нотариален акт за 1/2 от имота, а ищците притежават НА № 185, том.1, рег.№ 1890, н.д. №152 от 23.04.2021г. вписан в дв. вх. рeг. с № 1564 от 23.04.2021 г., Акт №57, том V, дело №770/2021г. за 1/2 ид. част от имота с което оспорват правата им и пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.

Излага се, че след като не притежават нотариален акт за 2/3 ид. части от имота, които считат, че са придобили по наследство и наличието на нотариален акт, с който се оспорва правото им на собственост върху тези 2/3 ид.ч. за тях е налице правен и материален интерес от предявяване на установителен иск за признаване на собственост върху тези идеални части и иск за отмяна на НА № 185, том.1, рег.№ 1890, н.д. №152 от 23.04.2021г., а решението в 3 частта, с която е прекратено производството по предявения насрещен иск за установяване на собственост върху 2/3 ид.части е постановено в противоречие с процесуалноправни норми, при липса на основание за недопустимост.

Поддържа се, че насрещните искове са доказани, тъй като от приложените удостоверения за наследници и документите за собственост се доказва наследствено правоприемство върху първоначално запазените 2/3 ид.части, а решението необосновано и незаконосъобразно.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявните от ищците искове, да се уважат предявените от тях насрещни искове , като се признае за установено по отношение на насрещните страни, че те са собственици по наследство от А.Й.И. и Й.И. И. на 2/3 ид.части от ПИ с идентификатор №***, и частично да се отмени НА № 185, том.1, рег.№1890, н.д. №152 от 23.04.2021 г. вписан в дв. вх. рег. с № 1564 от 23.04.2021 г., Акт №57, том V, дело №770/2021г. в частта, с която се установява собственост над 1/3 ид.част. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите по жалбата страни П. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № 10, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * чрез адв-пълномощник Е. Б. С. от АКВ. с който оспорват същата, по изложени съображения в насока неоснователност на жалбата. Искт потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. П. К., М. К. А. и Т. К.

Т., всичките от гр. В., чрез адв. Е. С. против И. А. И. и И. Г. М., и двете от гр. В., с която е предявен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от процесния имот с идентификатор 1097.505.365 , с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, както и да 4 се отмени нотариален акт № 75, т.V, дело № 574/2019г. на нотариус № 028.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищците са наследници на К. Т. К., б.ж. на гр. В., починал на 22.09.2014г., първата ищца - преживяла съпруга, а другите ищци – деца. Ищцата П. К. и К. Т. К. придобили по време на брака си 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 1097.505.365 по кадастралната карта на гр. В., както следва:

1/3, равняваща се на 2/6 ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка - продажба, извършена с нотариален акт № 185, том I, дело № 365/1964г. на ВНС;

1/6 ид.ч. по наследство и давностно владение , което владение е било пр eдадено на общия наследодател К. К. срещу заплащане лично от съсобственика А.Й.И. - наследодател на ответниците през 1982г., след което А.И. се снабдил с нотариален акт за собственост само на ½ ид.ч. от имота. За тази част от имота ищците притежават нотариален акт № 185, том I, дело № 152/2021г. на нотариус № 161. След предаване на владението наследодателите К. К. и А.И. поставили ограда, разделяща дворното място на две половинки и ищците и техния наследодател владели спокойно тяхната 1/2 ид.ч. до смъртта на А.И. през 2018г. , като владеят тази част и до сега. След това ответниците съборили оградата. Ищците разбрали, че ответниците се снабдили с нотариален акт № 75, т.V, дело № 574/2019г. на нотариус № 028 за 1/6 ид.ч., фактически 1/6 ид. ч на ищците на основание наследство и давност. Поддържат, че към момента на издаване на нотариалния акт, така и към настоящия момент, процесната 1/6 ид.ч. не е собственост на ответниците нито по наследство, нито по давност, тъй като тя не е принадлежност към наследството на А.И., и както ответниците, така и наследодателя не са упражнявали владение върху повече от 1/2 ид.ч. от имота от 1982г. до днес.