Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 15.04.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 176/2024
Вид
Решение № 149
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Милен Петров, Мария Велкова, Силвия Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за счетоводството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Русе, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500176 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Е.П.П.“ АД- гр.В., ЕИК *** против решение № 231/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 849/2022 г. по описа на Районен съд- Бяла, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 1158.26 лв., представляваща неплатена цена за доставена ел. енергия за периода 26.09.2019 г.- 27.12.2019 г., както и за сумата в размер на 321.74 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяка една фактура до 20.10.2022 г., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени, както и да се присъдят направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата Т. С., ЛНЧ ********** чрез назначения му от съда особен представител адв. Й. Д. от АК-Русе не е подал отговор по реда и в срока по чл.263 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно по съображения, изложени в писмено становище.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по предявените от „Е.П.П.“ АДгр.В. против Т. С. обективно кумулативно съединени искове за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства е установено, че Т. С. с договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 25.07.2012 г. и вписан в СВ-Бяла е придобил правото на собственост върху поземлен имот, заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенни постройки, с административен адрес: с.П., ***. Имотът е присъединен към електропреносната мрежа и се води под абонатен номер ***, клиентски номер ***. Като титуляр на пардидата е посочен клиент П.С.Й., починал на 03.01.2009 г.

С представените извлечения от електронните карнети, справки за отчетена ел. енергия, счетоводни извлечения и издадени фактури е установено, че за процесния период жалбоподателят е отчитал и остойностявал доставената в имота ел. енергия, за което е издал и процесните три броя фактури- №*** от 13.11.2019 г. за сумата 1134,65 лв.ел.енергия за периода 26.09.2019 г. - 26.10.2019 г., с посочен срок за заплащане до 27.12.2019 г.; №0288529292 от 13.12.2019 г. за сумата 9,86 лв. – цена на ел.енергия за периода 27.10.2019 г. - 26.11.2019 г., с посочен срок за заплащане до 27.01.2020 г. и № ********** от 14.01.2020 г. за сумата 13,75 лв. – цена на ел.енергия за периода 27.11.2019 г. - 27.12.2019 г., с посочен срок за заплащане до 14.01.2020 г.

Установено е също, че към 25.10.2022 г., задълженията по така издадените фактури не са погасени, а съгласно извлечение от счетоводните 2 записвания на жалбоподателя към датата 12.10.2023 г. задълженията за сумите 9,86 лв. и 13,75 лв. са погасени чрез плащане - на 10.10.2023 г. Този факт се признава изрично от жалбоподателя.

Установено, че за сумите по издадените три броя фактури жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето, сочено като титулар на партидата като с разпореждане от 16.03.2020 г. съдът е оставил без разглеждане заявлението срещу П.С.Й. поради смърт на длъжника преди подаване на заявлението.

По делото са приети и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и публикувани по реда на чл.98а, ал.3 от ЗЕ.

При така установените факти първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че в процеса не са установени материално правните предпоставки, визирани в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от с.з.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение, за кредиторът възниква субективното право да претендира от длъжника реалното му изпълнение, заедно с обезщетение за забава.

Цитираната правна норма сочи, че са за бъде уважен иск за реално изпълнение на договорно задължение в доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на сключване на договор с насрещната страна, както и факта на изпълнение на поетите от него задължения.

Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че в за процесният период страните са били в облигационноправна връзка, породена от договор за доставка на електрическа енергия в недвижим имот- собственост на ответника по жалбата, регулирана от ЗЕ, ПИКЕЕ и общите условия на доставчика, одобрени с Решение №ОУ060/07.11.2007 г. и Решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на дадената от закона и ОУ на доставчика дефиниция- чл.4, ал.1, потребител /клиент/ на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или 3 ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД (сега „Е.С.“ АД), което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.П.“ АД. Като собственик на присъединен към елекроразпределителната мрежа недвижимия имот ответникът по жалбата е придобил качеството на потребител- битов клиент на жалбоподателя, независимо, че не е изпълнил задължението си да прехвърли партидата на свое име. В това си качеството същият е обвързан от облигационно- правна връзка с жалбоподателя, възникнала по договор за доставка на ел. енергия за процесния недвижим имот.

Неправилно районният съд е приел, че в процеса жалбоподателят не е установил, че е доставил на обекта количеството електрическа енергия, чиято цена се претендира през процесния период.

Представените по делото справки и електронните карнети, които не са оспорени, установяват, че жалбоподателят за процесният период е доставял ел. енергия в имота, периодично е отчитал реално потребената ел. енергия, същата е остойностена съобразно действащите цени и е надлежно фактурирана.

За установяване на факта на изпълнение на задълженията си за доставка на ел. енергия и нейната цена са представени и извлечения от счетоводните книги на жалбоподателя, които не са оспорени.

Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тези книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация, поради което доказателствената им сила се преценява с оглед всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Поради това, че счетоводните книги като носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, представляват вторични счетоводни документи съгласно чл.6 от ЗСч, същите следва да бъдат документално обосновани. В настоящият случай документалната обоснованост произтича от извършения от доставчика реален отчет на потребената ел. енергия за обекта, отразен в елекронните карнети и в съответната справка, съставена въз основа на същите.

4

Представените от жалбоподателя документи не са оспорени, нито оборени с други доказателства, поради което въз основа на съвкупната им преценка може да се изведе извод, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си, поради което има качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД.

По делото няма доказателства към момента на завеждане на иска02.11.2022 г. дължимите суми по издадените фактури да са платени от потребителя, поради което следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението за заплащане на цената на доставената ел. енергия в имота.

Неизпълнението е нов юридически факт, настъпил в облигационната връзка на страните, който е породил нови правни последици.

За жалбоподателят е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на задълженията от длъжника, заедно с обезщетение за забава, каквото е налице в настоящия случай.

По делото е установено, че в хода на производството са погасени задълженията по фактура №0288529292 от 13.12.2019 г. за сумата в размер на 9,86 лв. – цена на ел.енергия за периода 27.10.2019 г. - 26.11.2019 г. и фактура № ********** от 14.01.2020 г. за сумата 13,75 лв. – цена на ел.енергия за периода 27.11.2019 г. - 27.12.2019 г. Този факт следва да бъде съобразен съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. С факта на плащане е налице погасяване на тези задължения, но този факт съставлява и извънсъдебно признание за изпълнението на периодичните задължения от страна на доставчика.

Съобразявайки извършените плащания съдът приема, че предявеният иск за реално изпълнение е основателен и следва да бъде уважен до размер на 1134.65 лв.- неплатената цена за доставена ел. енергия по фактура №0287365162 от 13.11.2019 г., а в останалата част над тази сума искът е неоснователен.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забава с правна основание чл.86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена.

Задължението за заплащане на цената на доставената ел. енергия е срочно като падежът е изрично посочен както в ОУ, така и във всяка една от издадените фактури. Установи се, че клиентът не е погасил задълженията си на падежа, съответно до завеждане на иска същия е бил в забава, за което 5 дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за съответния период. Общият размер на мораторната лихва възлиза нае 321.74 лв., установен след извършване на математически пресмятания от съда, поради което искът като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на цена за доставена ел. енергия в размер на 1134.65 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 321.74 лв. и вместо него следва да се постанови ново решение, с което тези претенции бъдат уважени.

В частта, с която искът е отхвърлен над сумата от 1134.65 лв. до размер на 1158.26 лв. решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ответника по жалбата.

За първоинстанционното производство жалбоподателят е направил разноски в общ размер та 560 лв.- платена държавна такса и депозит за особен представител, които следва да му се присъдят. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Размерът на разноските на жалбоподателя за въззивното производство са 100 лв., от които 50 лв.- платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Общият размер на дължимите от ответника по жалбата разноски възлиза на 760 лв.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 231/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 849/2022 г. по описа на Районен съд- Бяла, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Е.П.П.“ АД-гр.В. против Т. С. иск за заплащане на сумата в 6 размер на 1134.65.26 лв., представляваща неплатена цена за доставена ел. енергия по фактура №0287365162 от 13.11.2019 г, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата в размер на 321.74 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяка една фактура до 20.10.2022 г., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: