Присъда № 14 от 03.07.2025, Окръжен съд - Търговище

МОТИВИ към Присъда № 14/03.07.2025 г. по НОХД № 140/2025 г. по описа на Окръжен съд – *****.

Подсъдимата Г. С. С. от гр. *****, ЕГН **********, е предадена на съд с обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл.

342, ал. 1 от НК за това, че на 14.09.2024г. на територията на общ. *****, по първокласен пит I-4 София-*****, до разклона за с. *****, общ. ***** при управление на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег.

№В8096ВТ нарушила правилата за движение по пътищата:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 35, ал. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, „Завиването на дясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване на дясно“, поради което по непредпазливост причинила смъртта на С.П.Х. ЕГН********** от гр. *****, като след извършване на деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.

Представителят на Окръжна прокуратура - ***** поддържа повдигнатото обвинение като безспорно доказано и като изтъква смекчаващи вината обстоятелства пледира за налагане на наказание при условията на чл.

54 от НК от една година и шест месеца, и редуцирането му съгласно реда на съдебното следствие и разпоредбата на чл. 58а от НК. Счита, че за изпълнение целите на наказанието не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото и предвид наличието на предпоставките на чл. 66 от НК предлага отлагане на изпълнението на наказанието с подходящ изпитателен срок.

Настоява и за налагане на комулативно предвиденото наказание лишаване на подсъдимата от право да управлява МПС за един по продължителен срок от три до четири години.

Подсъдимата Г. С. С. заявява, че разбира в какво се състои обвинението срещу нея, признава се за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се и поддържа становището на защитника си.

Защитникът на подсъдимата адв. Ц. И. не оспорва съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение, като също счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Изтъква смекчаващи вината обстоятелства - добрите характеристични данни за подсъдимата, липсата на предишни нарушения на ЗДвП, трудовата й ангажираност и чистото й съдебно минало като основание за определяне на наказание към минималния, предвиден в закона размер, и отлагане на изпълнението му с подходящ срок.

Не възразява срещу налагане на наказание лишаване от право да управлява 1

МПС, но отчитайки данните от справката за нарушител на подсъдимата, моли това да бъде за по – кратък срок.

В последната си дума подсъдимата Г. С. С. отново изказва съжаление за стореното.

Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, прие за установени фактите, изложени в обвинителния акт.

ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Подсъдимата Г. С. С. е родена на ***** в гр. *****, живуща в същия град, българска гражданка, грамотна работеща като публичен изпълнител към ТД на НАП – *****, офис – *****, омъжена, неосъждана. Подсъдимата Г. С.

С. притежава свидетелство за управление на моторни превозни средства категории „В, М“ от 2014 г., като видно от справката от Сектор „Пътна полиция“ за този период няма регистрирани нарушение на правилата за движение по пътищата.

На 14.09.2024 г. около 06,40 ч. сутринта подс. Г. С. и нейни близки роднини – баща й С.Х., майка й св. К. Х. и сестра й св. Д. Д., предприели пътуване от гр. ***** към гр. ***** с управляван от подсъдимата л. а. марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег. № В 8096 ВТ, нейна собственост. Пътували по първокласен път I-4 на територията на община ***** в посока от гр. ***** към гр. Шумен. Св. Д. Д. седяла отпред до водача. На втория ред седалки седяли св. К. Х. /зад шофьора/ и пострадалия С.Х. /зад св. Д./. Около 07,00 ч. автомобила навлязъл в участъка с отбивка към магистралата за гр. ***** /след с. Пробуда, общ. *****/. Пътят, по който се движели, бил прав с лек наклон надолу по посоката на движението им, платната за движение били с асфалтово покритие. Времето било ясно, видимостта добра, пътната настилка била суха.

Като наближила разклона за магистралата към гр. ***** подсъдимата продължила да се движи в пътната лента за движение направо и не се пристроила в намиращата се от дясната й страна пътна лента, предназначена за пътните превозни средства, които ще завиват на дясно в отбивката. Когато била на 17,52 метра от отбивката подс. С. рязко завила волана на дясно с намерението да влезе в отбивката. Това довело до загуба на напречната устойчивост на автомобила и същият плъзгайки се достигнал буферната част на еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се ударил челно. След сблъсъка автомобила се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и преустановил движението си.

В резултат на удара пострадалият С.Х. получил тежка гръбначно мозъчна травма в шийния отдел. Като видели, че баща им макар и тежко пострадал, е жив, св. Д. Д. и подс. Г. С. направили всичко необходимо за да му окажат помощ, като редувайки се започнали реанимационни действия /изкуствено дишане и сърдечен масаж/. Св. Р.Д. - очевидец на настъпването на процесното ПТП, който спрял в близост до тях ги попитал дали имат нужда от помощ и след като двете му потвърдили, се обадил на телефона за спешни 2 повиквания 112, в резултат на което на място пристигнали медицински и полицейски екипи. Въпреки предприетите от подс. Г. С. и св. Д. Д. действия за оказване на помощ на пострадалия, той починал преди пристигането на медицинския екип.

Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители тествали подсъдимата с технически средства за употреба на алкохол и наркотици, като показанията и на двата уреда били отрицателни.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза /л.65-68 от ДП/ е видно, че причината за смъртта на С.П.Х. е тежката гръбначно мозъчна травма в шийният отдел със счупване на тялото на шести шиен прешлен и листеза /разместване/ на шести и седми шийни прешлена с кръвоизлив в гръбначномозъчния канал и мозъчните стомахчета, довели до възходящ мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни – сърдечносъдов и дихателен. Всички травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от удари в твърди тъпи предмети вътре в купето на лекия автомобил при претърпяното ПТП. Пострадалият е имал тежки съпътстващи заболявания – масивни плеврални сраствания двустранно и обширен стар инфаркт на миокарда, които са благоприятствали настъпването на смъртта.

В заключението си по назначената авто-техническа експертиза /л.76-91 от ДП/ вещото лице е описало механизма за настъпване на процесното ПТП.

Непосредствено преди настъпването на произшествието управлявания от подсъдимата лек автомобил се е движил със скорост 51,77 км /ч /при разрешени 90 км.ч./, а в момента на удара скоростта е била 43,24 км/ч.

Техническата причина довела до настъпване на ПТП е загубата на контрол от страна на подс. Г. С. върху управлявания от нея автомоби. Техническата причина за загубата на контрол над автомобила от водача е неправилното боравене с органа на управление (волана на автомобила) в следствие на неправилно престрояване.

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Изложените факти и обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на доказателствата, събрани в досъдебното производство. Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС изискуемата подкрепа на направените самопризнания от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимостта от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълно съответност на всички приобщени чрез тях фактически данни, което е практически трудно достижимо. Деянието, така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и признато декларативно от подсъдимата, съответства на доказателствата от досъдебното производство –свидетелските показания, заключенията на авто-техническата и съдебно медицинската експертизи, както и от писмените доказателства по делото.

3

В хода на досъдебното производство и на съдебното следствие подсъдимата Г. С. се възползва от правото да не дава обяснения.

Показанията на свидетелите преки очевидци на настъпилото ПТП - св.

Румен Димитров, Д. Д. и К. Х. кореспондират помежду си и взаимно се допълват относно скоростта и начина на движение на автомобила.

Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по автотехническата и съдебно-медицинската експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са оспорени от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и причините за смъртта на пострадалия С.П.Х., както и за причините за възникването на ПТП и механизма на неговото протичане, включително техническите причини за това. Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото и в частност на механизма на възникване, протичане и приключване на ПТП, така и с оглед преценката на достоверността на направеното от подсъдимата признание по реда на чл.

371, т. 2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл. 100 и следващите от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.

В заключение следва да се направи извода, че доказателствата са ясни, еднопосочни, взаимно се допълват и очертават една безпротиворечива фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със самопризнанията на подсъдимата.

ПРАВНИ ИЗВОДИ.

По така установените фактически обстоятелства могат да бъдат направени следните правни изводи: При управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № В 8096 ВТ, подсъдимата Г. С., движейки се по първокласен път I-4 София - *****, до разклона за с. *****, общ. *****, със скорост от около 51,77 км/ч, наближавайки разклона за магистралата към гр. ***** е продължила да се движи в пътната лента за движение направо и не се пристроила своевременно 4 в дясната пътна лента, предназначена за пътните превозни средства, които ще завиват на дясно в отбивката за магистралата, въпреки че е имала намерение да пътува по магистралата за гр. *****. С това тя е нарушила чл. 35, ал. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, съгласно която норма „Завиването на дясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване на дясно“. За да не подмине отбивката за магистралата на разстояние от 17,52 метра от отбивката подс. С. рязко е завила волана на дясно, По този начин подсъдимата е нарушила напречната устойчивост н а автомобила и е загубила управление върху него, като той е започнал да се плъзга и достигайки буферната част на еластичната предпазна ограда се е ударил челно в мантинелата. С това тя е нарушила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.

В резултат на настъпилото ПТП пострадалият С.П.Х. е получил тежката гръбначно мозъчна травма в шийният отдел със счупване на тялото на шести шиен прешлен и листеза /разместване/ на шести и седми шийни прешлена с кръвоизлив в гръбначномозъчния канал и мозъчните стомахчета, довели до възходящ мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни – сърдечносъдов и дихателен. Веднага след настъпване на ПТП подс. Г. С. и св.