Решение № 4574 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4574 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. А.А при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.А Административно наказателно дело № 20241110208244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д. К. А. с ЕГН: **********, чрез адв. Д. Р. - САК срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз -497 от 18.05.2024г., издадена от полицейски орган при 09 РУ – СДВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване, които са нарушили правото на защита на задържаното лице, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Посочва се, че не са налице правно и фактическо основание за задържането на лицето, които да са отразени в заповедта, тъй като същата е в нечетлив вид. Релевират се доводи, че задържането на лицето е несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол, както и че задържането противоречи на целите на закона по чл. 146 , т.5 от АПК.

По изложените съображения се иска отмяна на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът по делото не изпраща процесуален представител.

С. Р. П., редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 17.05.2024г. в 21. 45 часа Б. Г. Д. на длъжност старши полицай към 07 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи издал Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз -497 от 18.05.2024 г. за задържане на жалбоподателя Д. К. А. с ЕГН:

********** в помещение за временно задържане на 07 РУ – СДВР.

Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – чл. 343б, ал. 3 от НК -управление след употреба на НВ. Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало. На дата -18.05.2024г. в 21. 00 часа лицето било освободено. По случая започнало бързо производство № 3382ЗМК-852/2024г., по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 22138/2024г., по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С постановление на СРП от 21.05.2024г. разследването по бързото производство продължило по общия ред.

С постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 18.05.2024г., предявено на 18.05.2024г., по досъдебно производство № 852/2024 г., по описа на 07 РУ –СДВР, пр. пр. № 22138/2024 г., по описа на СРП, жалбоподателя Д. К. А. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно за това, че: на 17.05.2024г., около 21 часа и 20 минути, в гр. София, на бул. “Андрей Лянчев” до № 34 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Рено”, модел “Сценик” с рег. ... с посока на движение от бул. “Климент Охридски” към бул. “Александър Малинов” след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метаамфетамин, включени в чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение 1, Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: амфетамин и метаамфетамин, установено по надлежния ред - чрез техническо средство “DrugTest 5000” № ARRN 023 - престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на Д. К. А. е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за оспорване, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от издадения акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона 2 правомощия. При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В настоящия случай заповедта за задържане е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР и правата на задържаното лице.

Посочени са датата и часът на освобождаване на лицето, като копие от заповедта му е било връчено.

Съдът намира, че фактите, обосновали задържането на лицето, са изложени в достатъчен обем. Като причина е посочено–"управление на МПС след употреба на НВ” – чл. 343б, ал. 3 от НК. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да мотивират заповедта в степен да обусловят нейната процесуална законосъобразност. Посочен е съставът на престъпление по НК и най-общо е възпроизведен текстът му. Поради това, съдът счита, че заповедта е достатъчно обоснована в степен да не засегне правото на защита на лицето да разбере причината за неговото задържане. На следващо място, законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на издаването й, като в закона няма изискване деянието, за което лицето се задържа, да е доказано по несъмнен начин.

В тази връзка с оглед на гореизложеното съдът намира релевираното възражение от оспорващия за липсата на посочени правно и фактическо основание за задържането на лицето за неоснователно. Това е така, тъй като съвсем ясно са отразени в заповедта правното основание - чл. 343б, ал. 3 от НК, както и фактическото такова - “управление на МПС след употреба на НВ”. Не се споделят и доводите на защитата, че заповедта била нечетлива, тъй като видно от материалите по делото е видно, че заповедта е представена в достатъчно четлив вид, от който се виждат както правното, така и фактическото основание за задържането на лицето, като по отношение на задържаното лице не е ограничено правото му 3 на защита да разбере причината за неговото задържане.

Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на принципа за съразмерност. Наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето съответства с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и не е нарушен чл. 6, ал. 2 АПК; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл. 6, ал. 3 АПК/; не съществуват други законови възможности за постигане на целта на заповедта, така че органът да има преценката коя да приложи /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел предвидимите ограничения в правната сфера на задържания, като резултат от задържането.

Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно действие и задържането цели осуетяване на продължаването на противоправно поведение и препятства последващи прояви.

От горното съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е налице извършено престъпление от общ характер. В тази връзка съдът намира, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени; че е в съответствие с материалния закон и не е налице несъответствие между приложената административна принуда и конкретния случай. Ето защо, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и същото следва да се присъди съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 143, ал. 3 от АПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, НО, 17- ти състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Димитровград, ул.

“Простор”, бл. 13, вх. А, ет.5, ап. 13, чрез адв. Д. Р. от САК срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз 497 от 18.05.2024г., издадена от Б. Г. Д. на длъжност старши полицай към 07 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. К. А. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 100 /сто/ лева, представляващи 4 юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му до страните пред Административен съд София – град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5