Решение № 69 от 17.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502407 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение от 12.02.2021г., постановено по гр.дело № 2572/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, е отхвърлен иск с правно основани чл. 441, ал.1, изр. 1-во от ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, предявен от „Надежда Маркет Ритейл“ ЕООД против В. А. Л. за сумата общо 177 244, 84 лева и „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД е осъдено да плати на В. Л. разноски по делото в размер 230 лева и на основание чл. 38 ЗАдв да плати на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер 6 090 лева.

Решението на СГС е постановено при участие на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД -трето лице – помагач на страната на ответника В. А. Л..

Въззивна жалба е подадена от „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. Н., с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят сочи, че решението на СГС противоречи на чл.429 ГПК и чл.

263л, ал.1 ТЗ относно субективните предели на изпълнителния лист и солидарната отговорност спрямо кредиторите при разделянето и отделянето на търговски дружества, участващи в преобразуването. Поддържа, че в конкретния слуай, доколкото преобразуването е осъществено, чрез отделяне с план за преобразуване, задължението, за което против „Надежда Маркет” ЕООД е издаден изпълнителен лист, е останало в тежест на преобразуващото се дружество „Надежда Маркет” ЕООД. Поддържа, че отговорността на „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД е до размера на получените права, очертани в плана за преобразуване, защото ищцовото дружество не е приело задължение към кредитора и същото е останало в тежест на „Надежда Маркет” ЕООД. Оспорва извода на съда, че 1 обстоятелството, че в плана за преобразуване се съдържа уговорка, че задължението е останало в патримониума на „Надежда Маркет” ЕООД е от значение само за вътрешните отношения между двете дужества. Смята, че това тълкуване на разпоредбата на чл. 263л, ал.1, изр.2 ТЗ е неправилно, тъй като с тази норма размерът на солидарната отговорност се ограничава до размера на правата, придобити с договора или с плана за преобразуване. В тази връзка сочи, че лицата, срещу които и в полза на които може да се приведе в действие изпълнителния лист са изрично посочени в чл. 429 ГПК, а именно-ИЛ може да бъде изпълняван само против правоприемник на преобразувалото се чрез отделяне дружество-длъжник, единствено когато това дружество-правоприемник е придобило, съгласно договора или плана за преобразуване конкретното задължение.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение протиречи и на нормата на чл. 433, ал.3 ГПК, на задължителната съдебна практика и на ТР на ВКС относно прилагането й, тъй като по делото е категорично установено, че ответникът ЧСИ Л. „автоматично” е вдигнала запорите от 2 банкови сметки на ищеца и по този начин за дружеството са настъпили вреди.

Поддържа, че по делото е категорично установено, че ЧСИ Л. е нарушила разпоредбите на чл. 18 от ЗЧСИ, чл. 263л, ал.1, изр.2 ТЗ, чл. 433, ал.3 ГПК и чл. 441 ГПК, поради което са налице елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността й по чл.74 ЗЧСИ за причинени на ищеца вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл. 441 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник ЧСИ В. А. Л., чрез пълномощника адв. В. И., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане” АД не е взело становище по въззивната жалба Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД, с която против ЧС. Л. е предявен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 1-во от ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за плащане на сумата 177 244, 84 лева.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 17.11.2015г. издаден против длъжника „Надежда Маркет” ЕООД по описа на ЧСИ Л. е било образувано изп.дело № 133/2016г. Сочи се, че в изпълнителното производство ЧСИ сама определила като длъжник и ищцовото дружество „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД, без същото да е определено от съда като такова в ИЛ и без същото да е универсален правоприемник на „Надежда Маркет” ЕООД 2 и предприела редица неправомерни и незаконосъобразни изпълнителни действия спрямо него, с които нанесла на дружеството вреди в посочения размер.

Ищецът твърди, че е правоприемник на „Фелисити Мениджмънт Корпорейшън” ЕООД, което дружество от своя страна е образувано чрез договор за преобразуване от 26.03.2014г., чрез отделяне от „Надежда Маркет” ЕООД.

Сочи, че в договора от 26.03.2014г. изрично било посочено, че задълженията на „Надежда Маркет” ЕООД, поети към „Ем Би Ел” ООД остават за преобразуващото се дружество, а не преминават към „Фелисити Мениджмънт Корпорейшън” ЕООД, поради което смята, че е бил конституиран в изпълнителното производство като солидарен длъжник при отсъствието на предпоставките на чл. 429 ГПК и чл. 263л ТЗ.

Сочи, че на 23.03.2016г. и на 24.03.2016г. по изп.дело № 133/2016г. ЧСИ Л. е наложила запори върху две банкови сметки на ищцовото дружество, че на 21.03.2016г. и на 22.03.2016г. е наложила запори върху вземания на дружеството към трети лица, както и на 02.03.2016г. е наложила възбрана върху недвижими имот собственост на дружеството. Твърди, че в срока за добороволно изпълнение - на 06.04.2016г., ЧСИ е получила пълния размер на вземането по изпълнителния лист, разходите по вдигането на наложените запори и таксите. Поддържа, че след като делото е прекратено поради погасяване на задължението, наложеният запор върху банковата сметка на ищеца в „Юробанк България” АД не е вдигнат до 21.07.2016г. а до ТБ „Д” АД съобщение за вдигане на запора въобще не е изпращано. Сочи също, че с наложената възбрана върху имот на ищеца е налице свръхобезпеченост, тъй като стойността на възбранения имот многократно надвишава стойността на дълга.

В исковата молба се твърди също, че заради незаконосъобразните действия на ЧСИ ищцовото дружество е било принудено да сключи на 25.03.2016г. договор за заем с трето за спора лице, с цел погасяване на сумите по изпълнителното производство. Сочи се, че в срока на договора за заем, който бил определен до 25.04.2016г. ЧСИ не вдигнала наложените запори върху сметки на дружеството, въпреки пълното погасяване на чуждия дълг, поради което ищецът следвало да плати на заемодателя неустойка и лихви върху предоставената в заем сума в общ размер 38 000 лева.

Предвид всичко изложено, ищецът поддържа, че в причинна връзка с описаните незаконосъобразните действия на ЧСИ е претърпял вреди в общ размер 177 244,84 лева, от които 107 777,29 лева-незаканосъобразно събрана сума от ЧСИ, включваща главница, законна лихва, разноски и такси, платени в рамките на изпълнително дело № 133/2016г.; сумата 31 467, 55 лева - мораторна лихва върху посочената главница за периода от 06.04.2016г. до 20.02.2019г.; сумата 38 000 лева – платени неустойка и лихви по договор за заем от 25.03.2016г. и анекси към него.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЧСИ В. А. Л. оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че не са налице извършени от нея незаконосъобразни действия по изп.дело № 133/2016г., тъй като ищецът е правоприемник на преобразуващото се дружество „Надежда Маркет” ЕООДдлъжник в изпълнението, по силата на договор за преобразуване от 26.03.2016г. и субективните предели на изпънителния лист от 17.11.2015г., издаден против „Надежда Маркет” ЕООД, на основание чл.429 ГПК, разпростират действието си и спрямо правоприемника „Надежда Маркет ритейл” ЕООД. Отделно сочи, че по 3 силата на чл.263л ТЗ за задълженията възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества, освен прекратените. Не оспорва твърденията в исковата молба, че в срока за доброволно изпълнение ищецът е платил дълга-на 24.03.2016г. след наложен запор по сметка на дружеството в ТБ „Д”АД, банката е превела сумата 1073,21 лева, а на 06.04.2016г. доброволно длъжникът превел сумата 106 704,08 лева- остатък от длъжимото по изпълнителното дело, но сочи, че след доброволното плащане наложените запори върху банкови сметки, върху вземания от трети лица и възбраната са вдигнати незабавно. Смята, че приложените към исковата молба договор за заем и анекси към него са неотносими към спора, същите са без достоверна дата и са създадени с оглед нуждите на процеса. Предвид всичко изложено ответникът сочи, че не са налице незаконосъобразни действия по изп.дело № 133/2016г. в причинна връзка, с които ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че въз основа на решение от 06.01.2014г. по арб.дело № 223/2013г. на АС при БТПП, с което „Надежда Маркет“ ЕООД е осъдено да плати на „Ем Би Ел“ ЕООД сумата 71 323,77 лева, с включен ДДС, представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 23.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013г., е издаден на 17.11.2015г. изпълнителен лист по търг.дело № 697382015г. на СГС, ТО, VI-9 състав, против „Надежда Маркет” ЕООД в полза на „Ем Би Ел” ЕООД за посочената сума.

Не се спори, че на 26.03.2014г. (след постановяване на арбитражното решение) е сключен договор за преобразуване, с който „Надежда Маркет “ ЕООД е било реорганизирано, чрез отделяне, като от преобразуващото се дружество „Надежда Маркет” ЕООД се отделя имущество, което преминава към приемащото дружество „Фелисити Мениджмънт Корпорейшън” ЕООД, като последното дружество става правоприемник на „Надежда Маркет” за отделеното имущество.

Преобразуването е вписано в ТР на 08.04.2014г. Видно от приетата по делото справка от ТР по партидата „Фелисити Мениджмънт Корпорейшън” ЕООД същото, считано от 24.03.2015г. е с променено наименование, а именно: „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД.

Въз основа на издадения на 17.11.2015г. изпълнителен лист по молба на кредитора „Ем Би Ел” ЕООД, на 26.02.2016г. по описа на ЧСИ Л. е било образувано изп.дело №133/2016г. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал да се извърши цялостно проучване на имуществото на длъжниците; да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД и запор върху банковите сметки на това дружество, както и запор върху вземанията му от трети лица. Съдебният изпълнител е конституирал ищцовото дружество като солидарен длъжник в изпълнението, заедно с първоначалния длъжник „Надежда Маркет“ ЕООД.

Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че на 29.02.2016г. ЧСИ е изготвила ПДИ, адресирани до „Надежда Маркет” ЕООД и „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД, които на 24.03.2016г. са получени лично от управителя на двете дружества Т. Т. Г.. На 4

29.02.2016г. ЧСИ е изпратила до Службата по вписания – София искане за налагане на възбрана върху недвижими имот, собственост на „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД и такава е вписана на 02.03.2016г. На 29.02.2016г. ЧСИ Л. е изпратила запорни съобщения до трети задължени лица, в това число до ТБ „Д” АД и до „Юробанк България”АД за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника „Надежда Маркет Ритейл” ЕООД. В двете запорни съобщения, адресирани до банките, съдебният изпълнител е посочил, че в случай на пълно погасяване на задължението, запорът се счита „вдигнат”.