Решение № 4046 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4046 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №

20221100502726 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 02. 07. 2020 год. по гр. д. 41033/22019 год. на СРС І ГО 41 състав частично са уважени и частично отхвърлени искове с правно основание 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ал.

1 ЗЗД, предявени от Топлофикация София ЕАД против С. Х. Х., А. Х. Х. и Х. М. Х. за сумите 168.90 лева за първите две и 675.58 лева за третия ответник, ведно със съответните законови лихви за процесния период.

С решението са възложени разноски на ответниците.

Решението е постановено при участие на фирмата за дялово разпределение трето лице помагач/подпомагаща страна на страната на ищеца **** ООД.

В исковата молба е посочено, че е по отношение на аб. номер 234326, ИД номер 71043 С цена обща на исковете 1363.54 лева.

Ответниците подават жалба срещу решението в уважителните му срещу тях части за главница и законна лихва, чрез адвокат Н. К. за всички. Обжалват и в частите за разноски.

Считат, че са налице нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Молят съдът да отхвърли частите от горното решение като неправилни и незаконосъобразни.

Липсват достатъчно убедителни доказателства, които да обосновават извод за дължимост на сумите, предмет на изпълнението.

Липсва доказателство за вещно право на имота, тоест не следва да се приема, че всички ответници за потребители на топлинна енергия. Първите две ответници са т. нар. „голи собственици“ на имота. Решението е неправилно и в частите за лихвите. Не могат да се приемат за доказани размера на енергията и изправността на уредите за измерване на топлинната енергия. Безрезервното приемане на СТЕ е нарушение на процесуалните правила.

Липсва разпределение на доказателствената тежест.

Молят да бъде отменено решението в обжалваните части.

1

Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 900 лева адвокатско възнаграждение за три лица.

Третият ответник е починал и с молба от 06. 10.2020 год. двете ответници поддържат въззивната жалба в частта, подадена от него. Постановено е разпореждане от 26. 08. 2020 год. от районния съдия по реда на чл. 227 ГПК.

Представен на въззивната жалба е отговор от ищеца, който е бланкетен. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Претендират се разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, като размер не е упоменат.

С разпореждане от 02. 11. 2020 год. въззивният съд е разпоредил насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване.

След пренасрочване ищецът представя молба на 21. 01. 2022 год., отново бланкетна, като се претендират разноски на основание чл. 80 ГПК. Противопоставя се присъждане на адвокатско възнаграждение на ответниците, при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на размера на такова.

След прекратяване на производството за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК е образувано настоящето дело, като е постановено разпореждане по чл. 267 ГПК на 22. 03. 2022 год.

Страните не са заявили доказателствени искания и представили доказателства пред въззивния съд.

На 19. 04. 2023 год. ищецът е подал молба, която отново е бланкетна и има характера на формуляр.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответниците жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваните части на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. В последното съдебно публично заседание на районния съдия ответниците, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител. Не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на ответниците и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

2

Доколкото в жалбата ответниците въззивници не сочат други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваните, неблагоприятни за ответниците части.

Разноски са поискани от ищеца с молбата му, без да е посочен размер за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. В резултат на това искането за разноски на ищеца следва да бъде уважено в размер от 50 лева, съобразно процесуалното поведение на тази страна в настоящето производство.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението, в обжалваните му части. Исковете са основателни, защото са доказани, освен по основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства и експертни заключения, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните с нея части.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 21. 12. 2019 год. е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание, без възражения от страна на ответниците не са се явили, редовно призовани, не са изпратили представители.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертно заключение.

Искът е положителен установителен за неплатени сметки за ТЕ към топлопреносното дружество от страна на ответника за недвижимия топлоснабден имот.

Приети са постъпили писмени документи от трето лице помагач на ищеца – фирмата за дялово разпределение.

При наличие на тези доказателства – писмени и експертиза, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което в обжалваните си части следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ответната страна не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

На тези доводи жалбата се преценява да е и бланкетна, както по-горе в настоящите.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивниците ответници искат отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответниците е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

3

Други оплаквания и възражения въззивната на ответниците жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.