Решение № 37 от 13.02.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Радомир, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730101435 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. И. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е депозирало насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № . г., подписан с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в размер на 3000,00 лева, при ГПР – 49,11% и годишен лихвен процент – 23,00%.

Според ищцата договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като уговореният в него ГПР е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави. Същият бил посочен единствено като абсолютна величина, без в договора да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които той се оскъпява. Това, от своя страна, водело до липса на яснота относно съдържанието на договора и нарушавало разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Видно било от справка за получени плащания по договора, че ищцата е заплатила различни такси в съответствие с чл. 10.2, чл. 10.3, чл. 10.4, чл. 10.5 и чл. 10.6 от Общите условия, но тези разходи не били отразени в договора и не ставало ясно дали същите са включени при изчисляването на ГПР.

От значение за правилното изчисляване на действителния ГПР било и обстоятелството, че в чл.

5 от договора е посочено, че кредитът е обезпечен с поръчителство от Multitude Bank, като всички евентуални такси и разходи, свързани с поръчителството, които били възложени на кредитополучателя, не са отразени в ГПР. Според ищцата изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК са императивни и неспазването им водело до недействителност на целия договор за кредит по аргумент от чл. 22 ЗПК.

1

Отделно от изложеното, счита, че уговореният фиксиран лихвен процент от 23% бил немотивирано висок и противоречал на добрите нрави, на принципите на справедливост и добросъвестност, тъй като уговореният размер надвишавал повече от два пъти размера на законната лихва. Нищожността на клаузата за ГЛП влечала след себе си нищожност на целия договор за кредит.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и С.

И. М..

При условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни клаузите на чл. 3, б. „б“ и чл. 4 от договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и С. И. М..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения, че в случая не е налице противоречие на сключения договор за потребителски кредит с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като към договора бил приложен погасителен план, в който ясно и точно били описани всички дължими вноски, техните размери и падежи. По отношение на възнаграждението, което ищцата се е задължила да заплати на трето лице, твърди, че същото не се дължало на ответното дружество, поради което нямало възможност да бъде посочено в погасителния план.

Според ответника формирането на ГПР било императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК формула. Законът не поставял условие тази формула да бъде включена в договора за кредит. Кредиторът предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране, като за кредитополучателя е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която е следвало да върне по договора за кредит.

Посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

От своя страна и в случай на несъгласие с клаузите от договора за кредит, ищцата е разполагала и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му, което право същата не упражнила.

Наред с това, сочи, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредит и по този начин не се увеличавали възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От своя страна, ответникът по първоначалния иск - „Фератум България“ ЕООД, е предявил срещу ищцата насрещен иск за осъждането ú да заплати сумата от 540,00 лева – главница по договор за потребителски кредит № . г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 12.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата (ответник по насрещния иск) е подала отговор, с който оспорва предявения иск, с твърдения, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, като в тази връзка кредиторът е начислявал 2 незаконосъобразно такси по договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . г., сключен между „Фератум България“ ЕООД (кредитор) и С. И. М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 3000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска на 13.07.2024 г. Предвидени са следните условия по сключения между страните договор: годишен лихвен процент – 23%; годишен процент на разходите – 49,11%; общ размер на всички плащания – 3690,00 лева.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че по договор за гаранция (поръчителство) от 19.07.2023 г., сключен между Multitude Bank и С. И. М., последната е следвало да заплати такса за предоставяне на гаранция в размер на 2850,00 лева. Според вещото лице ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит № . г., с включване на сумата в размер на 2850,00 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция, сключен с Multitude Bank, би се увеличил до 415,51%.

В заключението е посочено и че ищцата е заплатила общо сумата в размер на 2460,00 лева и по този начин е погасила 462,13 лева – главница по договор за кредит, 388,11 лева – договорна лихва, 250,00 лева – такси напомнителни писма, както и 1359,76 лева – такса за предоставяне на гаранция по договор за гаранция (поръчителство) от 19.07.2023 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите:

Между ищцата С. И. М. и „Фератум България“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № . г., при което ищцата е имала качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и Multitude Bank е сключен договор за гаранция. И при двата договора ищцата, в качеството ú на потребител, се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това, изрично в чл. 5 от договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на кредитора. Предвид това, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 3 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от разпоредбата на чл. 5 от договора, потребителят е длъжен да посочи обезпечение на кредита под формата на поръчителство. Следователно сключването на договора за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем, или да избере да сключи договор за гаранция с Multitude Bank. За отбелязване е още, че Multitude Bank е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България“ ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от Multitude Bank“ и в частност с възмездния характер на договора за гаранция, т. е., насочвайки потребителя към въпросното дружество поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с кредитното правоотношение, поради което тези разходи, освен че са пряко свързани с договора за кредит, също така са и известни на кредитора още при сключването му.

По изложените съображения съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 3690,00 лева, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 2850,00 лева и при главница от 3000,00 лева, дължима за срок от 12 месеца, длъжникът е следвало да плати сумата от 6540,00 лева, в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 690,00 лева и възнаграждение на поръчителя от 2850,00 лева. В тази връзка и предвид заключението по изслушаната ССчЕ, е видно, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,11% не съответства на действително приложимия между страните, тъй като действително приложимият ГПР се равнява на 415,51%. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК тъй като не са спазени предвидените в този закон разпоредби.

С оглед на горното, главният иск за нищожност на целия договор е основателен и като такъв ще се уважи. Предвид уважаването на главния иск, то не следва да бъде разглеждан евентуалният иск за недействителност единствено на клаузите на чл. 3, б. „б“ и чл. 4 от договор за потребителски кредит № . г.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Както вече беше посочено, между страните е безспорно, че са сключили договор за потребителски кредит № . г. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито се явяват начислените неустойки, такси, лихви и пр.