Решение № 1363 от 30.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Варна , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. Н. и СТ. Т. Н., двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260778/08.03.2021 год., постановено по гр. дело № 4280/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от двамата въззивници против Държавата, представлявана от министъра на ЗХГ, в условията на евентуалност един спрямо друг положителни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при равни права от по 1 / 2 ид. част всеки от тях на недвижим имот, представляващ новообразуван имот с пл. № 502123 по ПНИ на местността „***“, в землището на село Звездица, община Варна, приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. Варна, изменен по размер на имота със Заповед № РД-087706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. Варна, с площ 607, 00 кв. м. и граници: на запад - имот пл. № 122; на север - имот пл. № 121 и имот пл. № 9511 път; на изток - път (имот пл. № 9511) и на юг - път (имот с пл. № 9511), идентичен с имот представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с.

Звездица, общ. Варна, одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК – Варна, целият с площ от 1207 кв. м., при граници на целия имот: ПИ с идентификатори 122; 294; 89; 301 и № 361 (път) по същите КК и КР, с площ на реалната част от 607, 00 кв. м. и при граници на реалната част: ПИ № 122; от две страни път с № 361 и в останалата си част ПИ № 121, която реална част е повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото на РС-Варна, на основание трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН ******, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, а в условията на евентуалност – въз основа на 1 придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС, с присъединяване на владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено e в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е придал обратно действие на цитираната разпоредба, каквото действие тя няма, тъй като е материалноправна норма и обратно действие на същата не е предвидено в закона.

Неправилно не е зачетено и осъществяваното от наследодателката на двамата ищци давностно владение върху процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местността „***“, в землището на с. Звездица, община Варна за времето до 21.11.1997 год. Нормата на чл. 5, ал.

2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год. се отнася само за отнети в миналото от бивши собственици (физически лица) земи, а в случая такова отнемане не е имало. Неправилно съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ, без да съобрази, че постановките на цитирания тълкувателен акт са неприложими в случая, тъй като в ТР № 9/2012 год. на ВКС на РБ не е обсъждан изобщо въпросът за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, която норма урежда инцидентния контрол от гражданския съд за валидност на реституционното решение в качеството му на индивидуален административен акт. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че „реституционното“ решение № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна (сега ОС „Земеделие“ – Варна) е валидно, тъй като подобен извод е необоснован.

Считат, че цитираното решение на административния орган по поземлената собственост е нищожен административен акт, тъй като по делото не е представено заявлението с вх. № 60241/04.08.1992 год. на Държавен поземлен фонд – Министерство на земеделието, храните и горите, а освен това е установено, че не съществува в правния мир и ПМС № 1080/1958 год., въз основа на които е постановено и решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна. С оглед нищожността на решението № 864/06.03.2002 год. на ПК – Варна, нищожна е и заповедта на кмета на община Варна 1443/14.06.2002 год., по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване от ДПФ – МЗГ – София на процесния имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „***“ землище с. Звездица, община Варна.

Неправилни са и изводите на съда относно неоснователността на заявения като евентуален иск за собственост на процесния имот по давност, като в тази насока са изложени и подробни съображения, които обобщено се сведат до това, че собствеността върху процесния имот е придобита по давност на дата 31.05.2006 год., т. е., преди установения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, както и поради това, че имотът към 01.06.2006 год. не е бил държавна собственост, поради което и не попада в обхвата на цитираната забрана.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което заявеният като главен иск за собственост да бъде уважен, а в случай, че същият бъде счетен за неоснователен – да се уважи заявеният като евентуален иск за собственост на същия имот.

Претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът – Държавата, чрез министъра на ЗХГ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Навежда оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба – от наведените от ищците твърдения, не ставало ясно на коя от двете хипотези на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ищците основават правата си, респ. правата на своята наследодателка на собственост върху процесния имот – дали въз основа на § 4а, ал. 5 или на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че това е необходимо, доколкото нормата на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не урежда фактически състав на придобивен способ, а урежда единствено заплащането на земята и срока за това, а предпоставките за упражняване на правото на изкупуване и 2 съответно придобиване на предоставен за ползване имот били предвидени в § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, една от които е наличието на построена в имота сграда, каквато сграда в случая няма построена, няма и подобни твърдения от страна на ищците. Поради това и мотивите на съда в обратен смисъл са необосновани. Твърди се също, че по делото не са налице и предпоствките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът да бъде придобит от наследодателката на двамата ищци, с оглед пречките, установени в § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В случай, че е допустимо, въззиваемият счита, че като краен резултат решението на РС-Варна е правилно. Навежда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което и голяма част от изводите на РС-Варна са необосновани. Безкритично са възприети представени от ищците писмени доказателства, оспорени своевременно от ответника, без да бъдат обсъдени възраженията на ответника против тях, в резултат на което неправилно е прието, че процесният имот е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че е бил предоставен за ползване на наследодателката им К. Т.; че на наследодателката на ищците валидно e било предоставено право на ползване и то именно върху процесния имот; че имотът е бил оценен съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и е бил заплатен по реда и в сроковете, установени в ЗСПЗЗ и в Правилника за прилагането му. Въззиваемият счита, че анализът на доказателствата изобщо не обосновава подобен извод, противно на извода, до който е достигнал първоинстанционния съд, като в отговора на въззивната жалба са изложени подробни съображения в тази насока.

По отношение на изводите на РС за неоснователност на предявените искове, въззиваемият счита същите за правилни като краен резултат и настоява първоинстанционото решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, а въззивникът Н.

Т. Н. и лично, поддържат въззивната си жалба, настояват да бъде уважена, претендират присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна – Държавата, чрез министъра на земеделието, горите и храните, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор, настоява решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане в нейна полза на сторените съдебни разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявени са в условията на евентуалност един спрямо друг положителни установителни искове за собственост.

В исковата и уточняващите я молби ищците Н. Т. Н. и СТ. Т. Н. навеждат следните твърдения: Наследници са по закон (деца) на К. А. Т., починала на 16.05.2015 год.

Наследодателката им е била собственик, на основание упражнено право на изкупуване по реда и при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставен и́ за ползване поземлен имот, съставляващ имот с пл. № 123 по ПНИ на местност „***“, в землището на с. Звездица, община Варна, с площ от 607 кв. м., представляващ понастоящем реална част от 607 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, защрихована в червен цвят на скицата на л. 89 от делото на РС-Варна.

Твърдят, че с Решение № 8/20.10.1986 г. на Управителния съвет на Предприятие за изкупуване и материално техническо снабдяване (ПИМТС) – Варна, на наследодателката им К. Т. е било предоставено по реда на ПМС № 26/1987 год. право на ползване върху имот от 600 кв. м., находящ се в м. „***“ землище с. Звездица, община Варна. За предоставеното право на ползване е издадено Удостоверение № К-31-А/02.04.1990 г. от Директора на ПИМТС – Варна. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, въз основа на молба от наследодателката им, предоставената и́ за ползване земя е оценена с оценителен протокол № 636/30.09.1993 3 год. и сумата по оценката е внесена по нарочната за това банкова сметка на община Варна на дата 08.06.1994 год. С факта на плащането на предоставената и́ за ползване земя, наследодателката им е придобила собствеността върху земята на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като изкупеният имот не е бил частна собственост и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице. По ПНИ на местност „***“, землище с. Звездица, община Варна, придобитият от наследодателката им на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ имот е с пл. № 123, с площ от 607 кв. м., но в КК на с.

Звездица, община Варна имотът погрешно е заснет като част от ПИ с идентфикатор *** по КК. Със смъртта на К. А. Т. на 16.05.2015 год., въз основа на наследствено правоприемство, двамата ищци се легитимират като собственици при равни квоти на описания имот.

В евентуалност, в случай, че се приеме, че през 1986 година процесният имот не е бил предоставен на наследодателката им за ползване въз основа на някой от актовете по § 4, ал.

1 ПЗР на ЗСПЗЗ, то тогава и предоставеното и́ от подразделението на Асоциация НАПС право на ползване не е било прекратено с влизането в сила на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, при което и ищците твърдят, че са придобили собствеността върху горния имот по давност, въз основа на осъществявано от тях владение върху имота в периода от 16.05.2015 год. до предявяване на иска на 20.03.2019 год. с присъединеното владение на наследодателката им К. А. Т., осъществявано в периода 08.06.1994 год. (извършеното плащане на имота по оценителния протокол от 30.09.1993 год.) до смъртта и́ на 16.05.2015 год.

Твърдят също, че ответникът – Държавата, чрез МЗХГ, оспорва собствеността им върху гореописания имот. Излагат, че с ъс Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на област с административен център Варна бил приет ПНИ на м. „***“, землище на село Звездица, общ. Варна, в който имотът на ищците, е отразен като новообразуван имот с пл. № № 502.123, в регистъра към ПНИ като собственик на имота била вписана Държавата (Държавния поземлен фонд). След влизане в сила на ПНИ на местност „***“ землище с.