Решение № 4094 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4094 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110217333 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-0202280 от 06.10.2021г., издадено от Д.Д. – началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, на К. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал К. С. В., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт, посочвайки, че при издаването на същия са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че не е извършвал описаното в АУАН и НП нарушение на закона за движение по пътищата. Сочи, че е придобил автомобила,описан в НП, съгласно договор за лизинг в началото на 2019 г., но през месец юни 2020 г.е имал договорка с друг човек да му продаде автомобила, като този човек е взел автомобила, за да го пробва и оттогава жалбоподателят не го е виждал.

Твърди, че не е управлявал описания в наказателното постановление автомобил на 24.06.2020 г., както и не притежава документи за автомобила, тъй като същите са останали във владение на Марин Станчев – лицето, на което е предал автомобила. Твърди, че не той е лицето, което е другият участник в ПТП. Иска отмяната на НП.

1

В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично не изпраща представител.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 04.02.2019 г. жалбоподателят К. С. В. придобил правото на ползване върху автомобил „БМВ 530“ с рег. № ХХХХ, по силата на сключен Договор за финансов лизинг № СА1465/04.02.2019 г., сключен между жалбоподателя и „МОНИКА-КОМЕРС 2“ ЕООД. На 24.09..2020 г. лизингодателят „МОНИКАКОМЕРС 2“ ЕООД бил уведомен с молба, подадена от К. В., в която жалбоподателят е посочил, че преди около два месеца е дал автомобила на негов познат с прякор Бенджи, който оттогава до датата на подаване на описаната молба не му е върнал автомобила. Считано от 12.10.2020 г. цитираният договор за финансов лизинг е бил развален от „МОНИКАКОМЕРС 2“ ЕООД поради виновно неизпълнение на задълженията на К. В., като в адресираното до жалбоподателя изявление за разваляне на договора е посочено, че представители на лизингодателя са установили, че лизинговият автомобил е бил предоставен от К. В. на трето лице, без изрично предварително писмено съгласие на лизингодателя..

На 24.06.2020г., около 20:25ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „П. Красов“ към ул. „Околовръстен път“ е управляван лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ХХХХ, като срещу входа на стопанство „Врана“ автомобилът се е движел със скорост 128 км/ч, която скорост при приспаднат 3 км/ч толеранс е зачетена като 132 км/ч. На посочения пътен участък било въведено ограничение 50 км/ч с пътен знак В26 за движение в населено място. Скоростта била установена с ATSS TFR1M.

За извършеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН номер 665895 с посочена дата на съставяне 23.06.2021 г. Прави впечатление, че в същия е посочена дата на извършване на нарушение 24.06.2020 г. Посоченото несъответствие в датите, при наличен по дело снимков материал от техническото средство с посочена дата на заснемане, съдът приема за 2 несъществено нарушение, тъй като според чл. 53, ал. 2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Актът е връчен на К. В. на 06.08.2020 г., като същият е написал възражение, че на посочената дата автомобилът не е бил в негово владение, а е имал друг собственик. На 27.10.2020 г. жалбоподателят е подал декларация до ОПП СДВР, в която е посочил, че не може да посочи кое лице е управлявало автомобила, тъй като не е разполагал с негови данни. Макар тази декларация да е подадена извън установения от закона срок, съдът намира, че вписаното в АУАН възражение на жалбоподателя има характер на такава декларация, подадена в срок, като не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя обстоятелството, че не разполага с индивидуализиращи данни на лицето, придобило владение върху автомобила, за да може да ги посочи в изискуемата по закон декларация.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Жалбоподателят заявява, че не знае индивидуализиращи данни на лицето, на което твърди, че е предал автомобила, поради което е налице невъзможност за разпит на това лице в качеството на свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на посочените фактически констатации, съдът намира, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено по безспорен начин.

Няма нито едно доказателство по делото, което да доказва категорично, че К.

С. В. на посочените дата и място е управлявал лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ХХХХ. Твърденията на жалбоподателя, че е предоставил владението на автомобила на друго лице се подкрепят от представените по делото документи от „МОНИКА_КОМЕРС 2“ ЕООД и представеното копие от молба, с която жалбоподателят на 24.09.2020 г. е уведомил лизингодателя, че е предал автомобила на трето лице, което не му го е върнало. Действително в 3 тази молба от 24.09.2020 г. е посочено, че автомобилът е предаден на трето лице преди около два месеца, а твърдяното нарушение е с дата 24.06.2020 г., но използваната от жалбоподателя дума „около“ навежда извод за приблизително посочване на точния момент, в който е загубил владението върху колата. По изложените съображения съдът намира, че по делото не е доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на сочената в НП дата.

Ето защо, съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а тежестта за това е на АНО. Жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен, тъй като поначало отрицателни факти не подлежат на доказване в съдебен процес.

При тези съображения, СРС намира, че описаното нарушение е недоказано, а издаденото НП е изцяло незаконосъобразно при извършени съществени нарушения на материалния закон, тъй като не е доказано, че деянието, за което е издадено, е извършено от лицето, сочено като нарушител.

Ето защо, съдът следва да отмени същото изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 21-4332-0202280 от 06.10.2021г., издадено от Д.Д. – началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, на К. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като

4

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5