Определение № 649 от 12.10.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. София, 12.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001070 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба вх.№

15352/11.07.2022год. на Държавата , представлявана от Министъра на финансите за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. В молбата се твърди ,че с постановеното по делото решение са присъдени разноски в полза на въззивника без да бъде съобразено своевременно направено възражение за тяхната недоказаност и прекомерност.

Поддържа се, че в случая е уговорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, но липсвали банкови документи установяващи заплащането му, както и обстоятелството ,че съдебно производство е с предмет , сходен на други съдебни производство , поради което по него по него е проведена еднотипна адвокатска защита. Това и липсата на събирани и анализирани доказателства във въззивното производство налагало извод за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и наличие на основание за неговото намаляване. По изложените съображения се прави искане за изменение на въззивното решение , в частта за разноските и за оставяне без уважение на направеното от „ Енвиво „ ЕООД искане за присъждане на разноски във въззивното производство, респ- за неговото намаляване.

В срок е постъпил писмен отговор от „ Енвиво“ ЕООД с изложени в него доводи за неоснователност на искането .

Апелативен съд-София намира искането в чл.248 от ГПК за допустимо като направено в законоустановения срок и от легитимирана страна, но за неоснователно по същество.

С въззивното решение е отменено първоинстанционно решение по отношение предявения главен иск, поради което с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът по него- „ Енвиво“ ЕООД има право на разноски във въззивното производство. Искането за това е своевременно направено и е основателно, съображения за което настоящият въззивен състав е изложил в постановеното от него решение. Същият не намира основание за промяна на този свой извод, тъй като претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение са действително направени. Извършването им се доказва с представено авизо за местен превод от 12.02.2021год., който като банков документ удостоверява че платената от страната - в случая „ Енвиво“ ЕООД сума за адвокатско възнаграждение във въззивното производство не само е наредена по сметка на адвокатското дружество , но и че е получена по банкова сметка на последното.

Заплатеното от въззивник възнаграждение за адвокат не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото , поради което не следва да бъде намалено на основание 1 чл. 78, ал.5 от ГПК. Извод за това съдът прави въз основа на естеството на правния спор и материалния интерес съпоставими към усилията на защитата при упражняване на процесуалните права във въззивно производство. Следва да се има предвид , че съобразно материалния интересглавният иск е предявен и уважен за сума в размер на 89 862.05 лева , минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 ,т.4 от Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 3 225.86лева ,а уговореното и заплатено такова от страната е в размер на 3 500 лева без ДДС или 4 200 лева с ДДС. Надвишаването му е незначително ,което , ведно с изложеното по –горе във връзка с естеството на правния спор- искът е с правно основание чл. 4, параграф 3 от ДЕС вр. с чл. 49, вр. с чл.49 от ЗЗД и материалният интерес ,както и обстоятелството че именно по жалба на „ Енвиво „ ЕООД се е наложило извършването на повторна преценка на въведените в спора факти и излагане на правни твърдения , осъществяване на връзка между фактите , анализ на същите и извеждане на правни изводи от страните , следва да се приеме че размерът на адвокатското възнаграждение за въззивното производство съответства на положените от адвокат-пълномощника усилия в защита на интереса на страната по спора, респ. че липсват основания за неговото намаляване. Такова основание не съставлява обстоятелството ,че осъществената по настоящото производство правна защита е идентична на осъществената такава по други дела между същите страни и със същия предмет , тъй като по всяко едно от тях , в частност настоящото са положени самостоятелни усилия, които следва да бъдат овъзмездени.

Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕ на Държавата ,представлявана от Министъра на финансите за изменение на Решение № 371/03.06.202год. по възз. т. д. № 1070/2021год. в частта за разноските , обективирано в молба вх.№ 15352/11.07.2022год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2