Решение № 14214 от 18.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14214 гр. С, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110135725 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от С. Я. С. положителен установителен иск за собственост против С.О с искане да бъде признато за установено, че ищецът по силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от началото на 2010 г. до подаване на исковата молба на 27.06.2023г. притежава право на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. (ФИРМА), с площ от 1022 кв.м.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата в началото на 2010 г. установила фактическа власт върху процесния имот, завладявайки вещта, като в течение на години се грижила, поддържала и облагородявала поземления имот. В молба-уточнение от 07.03.2024 г. са изложени твърдения, че преди ищцата да завземе процесния имот мястото било с разпокъсана и на места липсваща ограда, занемарено, изоставено, пълно със самоизрастнали бурени, храсталаци и всевъзможни боклуци. Страната поддържа, че опазването, поддържането и използването на имота не е възлагано на С. Я. С. било от собственика на имота, било от трето лице. В допълнение ищцата сочи, че е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене в лично качество, а не заедно със съпруга й Т.С, нито в качеството на представител на (ФИРМА), за което ответникът поддържа, че притежава качеството наемател на изграден в дворното място ресторант. Ищцата поддържа, че доколкото не разполага с титул за право на собственост върху вещта решила да се снабди с констативен нотариален акт, като за целта подала молба-декларация до кмета на общината.

В исковата молба са изложени твърдения, че по данни на ответника за имота били съставени акт за държавна собственост № 3914/26.06.1965 г. и акт за общинска собственост № 1367/10.12.1996 г. Ищецът поддържа, че съставените актове от една страна нямат конститутивно действие, а от друга не е налице идентичност между имотите, за които са издадени актовете и процесния. По изложените доводи е направено искане предявеният положителен установителен иск за собственост да бъде уважен, като в тежест на ответника 1 бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Н. поддържа доводи за нередовност на подадената искова молба доколкото е налице неяснота относно начина и основанието, на което ищцата поддържа, че е придобила фактическа власт върху имота, относно вида и характера на действията, посредством които е манифестирала упражняването върху вещта фактическа власт върху имота с намерение за своене, дали фактическата власт върху вещта е придобита и упражнена заедно със съпруга на ищцата Т.С или в качеството си на управител на представляваното от нея търговско дружество (ФИРМА), което управлява изграден в процесния имот ресторант с лятна градина по силата на сключен със собственика на търговския обект (ФИРМА) договор за наем. По същество на спора наведените от ищеца твърдения за осъществено давностно владение върху вещта са оспорени. Процесуалният представител на ответника поддържа, че към 2010 година е била в сила забрана за придобиване по давност на имот общинска собственост, като забраната е отпаднала едва на 24.02.2022 г., респ. обективно не би могло в полза на ищцата да изтече придобивна давност. По изложените доводи е направено искане исковата молба да бъде оставена без движение, а по същество предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е представен Акт за държавна собственост на недвижим имот № 1967/26.06.1965 г. / нов № 3914/, съгласно който на основание утвърден със Заповед № 492/29.09.1960 г. регулационен план на с. Ф. част от имот пл. № 141 в кв. 1 от 550 кв.м., част от имот с пл. № 142 в кв. 1 от 40 кв.м., част от имот пл. № 438 в кв. 1 от 1300 кв.м. и част от имот пл. № / не се чете/ в кв. 1 от 1900 кв.м. бивша собственост на ТКЗС А.З са одържвавени. Съгласно бележка от 21.02.1973 г. върху имота е построен ресторант одържавен с акт № 1981.

Като писмено доказателство по делото е представен акт за частна общинска собственост № 1367/10.12.1996 г., съгласно който на основание чл. 2, ал. 2 ЗОС описания в АДС № 1967/26.06.1965 г. недвижим имот, върху който построен ресторант, представлява общинска собственост.

Като писмено доказателство по делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 50, том II, нот. дело № 153/2009г. по описа на нотариус С.М, по силата на който (ФИРМА) е признат за собственик на едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 283,70 кв.м., състояща се от търговски обекти: кафе-сладкарница, магазин „Плод и зеленчук“, магазин за хранителни стоки, заведение за бърза закуска, находящи се в гр. (АДРЕС).

Видно от договори за наем от 01.02.2013 г. и 01.02.2016 г. (ФИРМА) в качеството си на наемодател предоставил за временно и възмездно ползване на (ФИРМА), представлявано от ищцата С. С., ресторант, находящ се в гр. (АДРЕС) състоящ се от търговска сграда, складови и сервизни помещения с обща площ от 230 кв.м., като наемодателят предоставя имота предмет на съглашението със съгласие да бъде използван за заведение за обществено хранене. Представени са заявления от (ФИРМА) от 27.09.2013 г. и 25.10.2017 г. отправени до кмета на С.О, Р.Л“ относно работно време на ресторант, находящ се в гр. (АДРЕС) От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че при прослядяване на регулационния статут на процесния имот с идентификатор *** се установява, че със Заповед № 492/29.09.1960 г. на председателя на изпълнителния комитет на СГНС е одобрен план за изменение на регулацията и е отреден кв. 1-а „за ресторант“. Вещото лице сочи, че по плана процесният имот попада в кв. 1-а с изключение на площта, означена с букви АБВГА на приложение № 7 към експертизата. От заключението се установява, че през 2

1984 г. е изработен окончателен застроителен и регулационен план на кв. „Ф.“, одобрен със Заповед № РД-50-09-164/16.04.1984 г. на главния архитект на гр. С, по който план площта на имот с идентификатор *** по КККР попада в регулация и е част от парцели XIII – „за магазини“, XIV – „за озеленяване“ от кв. 29 и част от улица, онагледен в приложение № 6 към експертизата. Вещото лице разяснява, че последното изменение на плана за регулация на кв. „Ф.“ е одобрено със Заповед № РЛН17-РА50-14/10.11.2017 г., по който план площта на имот с идентификатор *** по КККР попада в регулация и е част от парцели XIII – „за магазини“, XIV – „за озеленяване“ от кв. 29 и част от улица, онагледен в приложение № 2 към експертизата. От приетото заключение се установява, че при извършена проверка в КАИС като собственик на процесния имот с идентификатор ***, както и на изградената в него сграда с идентификатор ***. с административен адрес гр. С, кв. „Ф.“, ул. „3-ти март“ № 2, с предназначение „сграда за търговия“, е вписан „(ФИРМА) По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Ч.А.Д ( зет на ищцата) и А. В. П. ( бивш служител на „(ФИРМА). Свидетелят Д. сочи, че ищцата управлява ресторант изграден в процесния недвижим имот, находящ се в гр. С, кв. „Ф.“, ул.

(АДРЕС) Ч. Д. сочи, че във връзка с функциониране на ресторанта ищцата предприела действия по изчистване на дворното място към заведението, тъй като същото било ползвано за своеобразно сметище от жителите на квартала. Свидетелят разкрива, че изчистената и заградена площ била ползвана за градина към ресторанта, били поставени плочки и била засадена декоративна растителност. Ч. Д. сочи, че ищцата споделила на близките си намерения да се снабди с документи за право на собственост върху имота. Свидетелят П. разкрива, че на 13.02.2013 г. между „(ФИРМА)и представляваното от ищцата дружество (ФИРМА) бил сключен договор за наем с предмет търговска сграда – ресторант с градина, находяща се в гр. С, кв. „Ф.“ със срок на действие до 13.02.2019 г., като към момента на събиране на гласните доказателствени средства наемателят продължава да държи имота.

Свидетелят сочи, че посещавал имота поне веднъж месечно във връзка със събиране на дължимия месечен наем, като никога пред него ищцата не е заявявала претенции по отношение на градината към ресторанта.

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск за собственост е да установи правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание, а именно изтекла придобивна давност – че върху имота е упражнявана в продължение на пет, респ. десет години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт с намерение за своене. В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора възражения за неприложимост на института на придобивната давност спрямо процесния имот, както и че по отношение на имота такава не е текла.

Съгласно чл. 79, ал.1 ЗС вещно право на собственост може да се придобие въз основа на осъществено десетгодишно владение, което следва да е явно и необезпокоявано, като ал.

2 на текста предвижда, че ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира владението: обективната, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и субективната- намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент отграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Субективния елемент на владението предполага довеждане до знанието на действителния собственик, че вещта се владее като своя. Според презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този, който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я 3 държи за другиго.

Когато фактическата власт върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като владение, а като държане, тъй като липсва субективния елемент на владението, като фактически състав, т.е. държателят не владее вещта като своя. Когато държането на един недвижим имот е поето със задължението да се върне на насрещната страна по облигационното правоотношение, началото на давностния срок на придобивната давност ще започне да тече тогава, когато държателят започне да осъществява владение върху вещта. При поето задължение за връщане на имота и при липса на предпоставките за осъществяване на владение до настъпването на падежа на задължението, то след настъпването на падежа на това задължение, държателят ще следва да демонстрира държането на вещта като своя по отношение на лицето, на което ще противопостави давностното владение, като способ за придобиването на правото на собственост върху вещта – нейния собственик, насрещна страна и по облигационното задължение и комуто се дължи връщане на вещта въз основа на това правоотношение.

Съдът намира, че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване, че е осъществил явно и необезпокоявано владение върху процесния недвижим имот в рамките било на петгодишен, било десетгодишен срок. Поначало ограждането на имота, почистването и стопанисването му представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля оградената част от земната повърхност да бъде отделена, опазвана и поддържана, и в съвкупност изразяват отношение на собственик към вещ, която счита за своя. В разглеждания случай обаче предприетите от ищцата действия не могат да бъдат разглеждани като такива по своене на процесния имот, тъй като същите са предприети в неразделна връзка с управлението на наетия от представляваното от ищцата дружество (ФИРМА) имот – ресторант, изграден в поземления имот. Изчистването на мястото, полагането на плочки и засаждането на декоративна растителност касаят част от поземления имот, която служи за лятна градина към наетия от представляваното от ищцата дружество по силата на договори за наем от 01.02.2013 г. и 01.02.2016 г. ресторант. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че разпитаният по искане на ищцовата страна свидетел Ч. Д. изрично заявява, че ищцата е предприела действия по изчистване на дворното място и ограждането му именно във връзка с наемането на ресторанта. С Решение № 118/21.05.2013 г. по гр. д. № 1535/2013 г. на ВКС, е разяснено, че когато фактическата власт върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като владение, а като държане, тъй като липсва субективния елемент на владението, т.е. държателят не владее вещта като своя.