Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2363 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17050/2023
Вид
Решение № 2363
Подписан
20.05.2024
В сила
13.01.2025
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5 ал.3 т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2363 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20231110217050 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. П. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-008111/15.05.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на В. П. К. за нарушение на чл.ч ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв..

С жалбата се атакува издаденото наказателно постановление, като се твърди, че същото е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К.. Процесуалният представител поддържа жалбата и доводите в нея.

Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Приложено е писмено становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2023г., около 13:31ч. жалбоподателят В. К. управлявал моторно превозно средство лек автомобил “Опел“ модел „Корса“ с ДК № ****. Той се движел по ул. „Тунджа“ от ул. „Цар Петър“ към бул. „Прага“. Срещу № 17 била извършена проверка. В хода на проверката св. К. установил, че моторното превозно средство е спряно от движение, както и, че водачът управлява същото с изтекъл срок на валидност на СУМПС.

За така констатираното св. К. съставил АУАН, в който описал констатираните нарушения и квалифицирал същите като такива по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на издадения акт, било издадено и наказателно постановление, с което при идентична фактическа обстановки и дадена правна квалификация на нарушенията на жалбоподателя са наложени административни наказания- „глоба” в размер на 300.00лв. и „глоба” в размер на 20 лв.

Видно от приобщената заповед на министъра на вътрешните работи началникът на АНД О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. К. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното писмени доказателства, а именно: АУАН, справка картон на водача, скица, заповед на министъра на вътрешните работи, решение на АС гр.

Пазарджик. Събраните в производството доказателства са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. От тях установи на датата на извършване на проверката, респективно датат на осъществяване на управлението на моторното превозно средство. Съдът кредитира разказаното от св. К. и св. С.. Същите точно, ясно и взаимнодопълващо се сочат време, място на осъществяване на проверката, установеното в хода на същата. Съдът кредитира и представеното писмено доказателство – влязло в сила решение на АС гр. Пазарджик, видно от което с влизане в сила на решението на 08.06.2023г. заповед за налагане на ПАМ –временно спиране от движение на МПС е отменена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в предвидените от закона срок и форма, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно чл.150а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който, з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство

В настоящия случай се доказа, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. По делого, ведно с жалбата е приложена справка картон на водача, видно от която СУМПС е валидно до 28.05.2021г. От субективна страна нарушението е извършено виновно, като жалбоподателят е съзнавал характера на собствената си неправомерна проява, нейното проявление и настъпилите в резултат на управлението последици.

Наложеното на основание чл. 185 ЗДвП административно наказание глоба е предвидения в закона размер, поради което не следва да бъде редуцирано.

Видно от съдържанието на издаденото НП жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на чл. 5 ал.3т.2 ЗДвП. Тази норма въвежда забрана за водачите на моторни превозни средства да управляват пътно превозно средство, спряно от движение. Видно от доказателствата по делото към датата на осъществяване на процесното нарушение, мотроното превозно средство е било спряно от движение. Решението на АС гр. Пазарджик е влязло в сила на 08.06.2023г.

За извършеното нарушение е наложено административно наказание при правилно определена санкционираща правна норма. Административното наказание „глоба“ в размер на 300 лв. е законосъобразно и адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

3

С оглед изхода на производството В. П. К. следва да заплати в поза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 23-4332008111/15.05.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на В. П. К. за нарушение на чл.ч ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв..

ОСЪЖДА В. П. К. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4