Определение № 5739 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5739 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501313 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца З. К. С. срещу определение № 48202 от 20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 28289/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от З. К. С. срещу Върховния касационен съд искове за сумата от 5001 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт по гр. д. № 3043/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., както и за сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноските, присъдени в тежест на ищеца по делото на всички инстанции, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Подадената частна жалба е бланкетна, като по отношение на доводите за неправилност на обжалвания акт жалбоподателят препраща към приложените към жалбата определение № 1237/30.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7610/2022 г. по описа на СГС и определение № 1090/23.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 844/2024 г. по описа на СОС. В допълнение към жалбата си от 22.12.2025 г. същият посочва, че закрепеното в ЕКПЧОС право на справедлив съдебен процес е регламентирано като общ принцип на правото на ЕС въз основа на разпоредбата на чл. 6, § 3 ДЕС, поради което исковете следва да бъдат разгледани по реда на чл. 2в ЗОДОВ.

Ето защо, моли определението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове срещу ВКС.

Ответникът по жалбата Върховен касационен съд подава отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде 1 потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5387/20.05.2021 г., подадена от множество ищци срещу Софийски градски съд и Районен съд – Пловдив, като преди извършване на проверка за допустимост и редовност на исковата молба един от ищците – З.

К. С., подава „допълнителна искова молба“ с вх. № 27578/15.07.2021 г., с която предявява искове срещу Върховен касационен съд за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразното определение на ответния съд № 60560/13.07.2021 г. по гр.д. № 3043/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о. След дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е уточнил размера на предявените претенции – 5001 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 500 лв., обезщетение за имуществени вреди под формата на присъдените в тежест на ищеца по това дело съдебни разноски. Изложени са твърдения, че като не е отменил въззивното решение и не е върнал делото за ново разглеждане от друг родово компетентен съд, а вместо това не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ВКС е нарушил задължително решение на ЕСПЧ, тъй като делото е било разгледано на втора инстанция от съд, срещу който ищецът е имал множество висящи дела, обуславящи основание за отвод на всички съдебни състави в него. Така според ищеца делото е било разгледано на втора инстанция от незаконен съдебен състав, което е довело до нарушаване на правото му на справедлив съдебен процес (видно от уточнителна молба от 26.06.2023 г.).

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че търсената срещу ВКС правна защита не попада в никоя от хипотезите на ЗОДОВ, а незаконосъобразният според ищеца акт на съда не е отменен, поради което не може да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди по общия ред. Намерил е, че пътят за защита на ищеца е по реда на инстанционния контрол или посредством способа за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 303 ГПК, като при липса на отмяна на незаконосъобразния съдебен акт исковете срещу ВКС са недопустими, поради което е прекратил производството по делото в посочената част.

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие са произлезли вредите. Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на 2 правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3. пряка причинна връзка между нарушението и вредите.

От изложените от ищеца твърдения е видно, че същият обосновава претенциите си за обезщетение за претърпени вреди с нарушаване на правото му на справедлив съдебен процес по гр.д. № 3043/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., но по делото не са изложени достатъчно надлежни фактически твърдения за противоправното поведение на посочения държавен орган. Позоваването на съществено нарушение на принципа на справедлив съдебен процес като част от правото на ЕС е формално, като не става ясно как евентуалната липса на отвод на въззивния съдебен състав е опорочила целия съдебен процес при липсата на данни за конкретни действия на този състав, довели до постановяване на неправилен съдебен акт в ущърб на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт, като пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта като резултат. Ето защо, дори и да се установи, че за конкретния въззивен състав в случая е съществувало основание за отвод, то това не води автоматично до извод за нарушено право на справедлив съдебен процес при липса на изложени твърдения за конкретни нарушения от състава, опорочили крайния съдебен акт по делото.

Същевременно, ищецът извежда твърденията си за незаконосъобразност на акта на ответния съд с довода, че при наличните основания за отвод на целия Софийски градски съд като въззивна инстанция, ВКС е следвало да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг родово компетентен съд, с каквото правомощие обаче касационната инстанция не разполага по пътя на инстанционния контрол. ВКС може да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд, но не и на друг окръжен съд, дори при наличие на основания за отвод на целия състав на съда. В такива изключителни случаи прехвърлянето на делото на друг окръжен съд може да се извърши единствено след постановен отвод на всички съдии и определяне на друг съд по реда на чл. 23 ГПК, но не и по реда на касационното производство. Обосноваването на противоправното поведение на ответния съд с неприлагането на несъществуващи за него правомощия очертава хипотеза на ненадлежни твърдения, които дори и при доказване в процеса не биха да довели до основателност на предявените искове, поради което същите се явяват недопустими.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че ищецът не е изложил надлежни твърдения за съществено нарушение на правото на ЕС, извършено с конкретни действия на ответния държавен орган, от което да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди. Ето защо исковете се явяват недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивният съд, определението на СРС в 3 обжалваната част се явява правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 387521/26.11.2025 г. на ищеца З. К. С. срещу определение № 48202 от 20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 28289/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от З. К. С. срещу Върховния касационен съд искове за сумата от 5001 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен акт по гр. д. № 3043/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., както и за сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноските, присъдени в тежест на ищеца по делото на всички инстанции, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя лично, както и чрез назначения особен представител по реда на правната помощ адв. Орлин Недков.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4