Решение № 5184 от 17.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5184 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20202318/25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 70107/19 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, което е уважен предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1 ГПК вр. чл. 34 ЗС и е допусната делба на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №

*** по ККИР на гр. София, с площ 103 кв.м., находящ се в гр. София, р-н Оборище, бул. *******, ведно с прилежащите му избено помещение с полезна площ 8 кв.м. и таванско помещение с площ 12 кв.м., ведно с 54,20/7627 ид. ч. от общите части на сградата, при следните квоти:

3/6 ид.ч. за И. П. А., ЕГН **********;

2/6 ид.ч. , придобити в режим на СИО, за Е. И. К., ЕГН **********, и А. С. К., ЕГН **********;

1/6 ид.ч. за „П.К.“ ЕООД, ЕИК *******.

Производството е образувано по въззивни жалби с идентично съдържание, подадени от А. К. и „П.К.“ ЕООД, с които се обжалва в цялост първоинстанционното решение.

Въведени са правни доводи относно недопустимостта на първоинстанционното решение, поради ненадлежност на страната, подала молбата за образуване на делбеното производство – И. П. А.. Поискано е решението да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено. При условията на евентуалност се иска отмяна на решението като неправилно.

1

Навеждат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречия с материалния закон при правилно установени по делото правнорелевантни факти.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от И. А. и Е. К..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е субективното потестативно материално право да се иска прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, трансформирайки се в право на индивидуална собственост върху реално определена част от вещта или спрямо индивидуално определени вещи. С решението за допускане на делба съдът се произнася между кои лица, спрямо кои вещни права и при какви дялове следва да се извърши делбата.

Собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по ККИР на гр. София, с площ 103 кв.м., находящ се в гр. София, р-н Оборище, бул. *******, ведно с прилежащите му избено помещение с полезна площ 8 кв.м. и таванско помещение с площ 12 кв.м., ведно с 54,20/7627 ид. ч. от общите части на сградата, е преминала в патримониума на А. РА. М., А. С. К. и М.Е. С.а, въз основа на договор за продажба сключен с Й. В. и К.В., обективиран в Нотариален акт № 127, том IV, дело 758/96 от 25.01.1996 г.

От приобщените към доказателствената съвкупност удостоверения за граждански бракове се установява, че всеки от посочените купувачи придобива своята идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот в режим на СИО, арг. чл. 19 СК (отм.), т.е.

1/3 ид.ч. е СИО между А. РА. М. и Г. М.а;

2

1/3 ид.ч. е СИО между А. С. К. и Е. К.;

1/3 ид.ч. е СИО между М.Е. С.а и А. С..

Междинен извод: ответниците А. К. и Е. К. се материално легитимирани да участват в настоящето производство по делба въз основа на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 127, том IV, дело 758/96 от 25.01.1996 г.

С нотариален акт № 99, том 1, рег. № 3227, дело № 89 от 2001г. М. С.а и А. С. прехвърлят придобитата в режим на СИО 1/3 ид.ч. от недвижимия имот при равни дялове, респ. по 1/6 ид.ч. на „П.К.“ ЕООД, представлявано от А. К., и 1/6 ид.ч на „К. 2001“ ЕООД, представлявано от П. А..

Междинен извод: Ответникът „П.К.“ ЕООД се легитимира като съсобственик, притежаващ 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на договора за продажба, обективиран в посочения нотариален акт.

С нотариален акт от 29.12.1997 г. А. М. и Г. М.а прехвърлят придобитото от тях право на собственост в режим на СИО в обем на 1/3 ид.ч. от спорния недвижим имот на Г.Т.Х..

На 04.11.1999 г. Г.Т. Х. и Г.П. Х. прехвърлят чрез договор за продажба на П. И.ов А. правото на собственост върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, която сделка е обективирана в Нотариален акт № 73, том I, рег. № 4103, дело № 83 от 1999 г. Собствеността върху имота е придобита в условията на съпружеска имуществена общност, аргумент от чл.

19 СК(отм.) вр. § 4 от ПЗР на СК(отм.), който извод се установява от удостоверението за наследници и удостоверението за граждански брак, т.е. П. И.ов А. и В. Н.Б. стават съсобственици в режим на СИО на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От събрания писмен доказателствен материал се установява, че на 30.07.2018 г. единият от съсобствениците – П. И.ов А., е починал. Със смъртта на единия от съпрузите, съгласно чл. 27, ал. 1 от СК вр. чл. 19 СК(отм.) вр. § 4 от ПЗР на СК(отм.), се прекратява законовият режим на общност, поради прекратяване на брачното правоотношение. С оглед на това, собствеността, придобита в режим на СИО се разделя на два равни дяла от по 1/6 ид. ч. от съсобствения недвижим имот. С оглед на това, В. Б. придобива своята 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а останалата 1/6 ид.ч. следва да бъде разпределена между наследниците на починалия съсобственик, като съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от Закона за наследството, имуществото на починалия се разпределя по следния начин – по 1/18 ид.ч. за И. П. А. – син на починалия, по 1/18 ид.ч. за С. П. А. – син на починалия, по 1/18 ид.ч. за В.

Н.Б. – преживяла съпруга.

От представеният Нотариален акт за дарение № 42, том II, рег. № 6183, дело № 169 от 2018 г. се установява, че В. Н.Б. и С. П. А. даряват своите 5/18 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот на ищеца – И. П. А., който преди сделката притежава 1/18 ид.ч., въз основа на наследствено правоприемство по силата на закона, т.е. след дарението същият става собственик на 6/18 ид.ч. или 1/3 ид.ч. от правото на собственост 3 върху процесния недвижим имот.

От представеният Нотариален акт № 43, том II, рег. № 6190, дело № 170/2018 г., се установява, че „К.“ ЕООД, представлявано от управителя В. Б., дарява на И. П. А. 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. С оглед на горното, към момента на образуване на делбеното производство, И. П. А. е съсобственик, притежаващ 3/6 ид.ч. от правото на собственост върху спорния имот.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба за унищожаемост на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 43, том II, рег. № 6190, дело № 170/2018 г. От представените доказателства се установява, че след смъртта на едноличния собственик на капитала П. И.ов А. неговите синове И. А. и С. А. прехвърлят наследените от тях дружествени дялове в „К.“ ЕООД на своята майка В. Б., също наследник по закон, доколкото има качеството на преживял съпруг. Впоследствие в качеството си на управител дарява придобитите от дружеството 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху спорния недвижим имот на И. А.. Не са въведени конкретни оплаквания, обуславящи основателността на претендирания проток. Освен това за първи път с въззивната жалба се прави възражението за унищожаемост на дарението, поради което същото не следва да бъде разглеждано, доколкото е преклудирано.

По направените във въззивните жалби твърдения за извършен отказ от наследство от страна на ищеца И. А., поради което същият не следва да се ползва с активна процесуална легитимация, по делото липсва удостоверение за отказ от наследство. Допълнително същите също се явяват преклудирани. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 49, ал.2 от ЗН приемането на наследство може да се извърши и чрез действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Като такова действие следва да се счита и инициирането на производство по делба на недвижим имот, влизащ в имуществената маса на наследодателя, тъй като воденето на съдебен процес предполага действие по разпореждане с имуществото (съгласно тълкувателно решение № 91 от 1. Х.

1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ВС). Именно с предявяването на иска за делба срещу останалите съсобственици, наследникът безспорно приема наследството, като се легитимира като съсобственик.

Останалите възражения във въззивната жалба са преклудирани и/или нямащи връзка с предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Настоящият съдебен състав приема, че във връзка с гореизложеното, първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като изследвайки представените и приети по делото документи, делбата следва да бъде допусната като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по ККИР на гр. София, с площ 103 кв.м., находящ се в гр. София, р-н Оборище, бул. *******, ведно с прилежащите му избено помещение с полезна площ 8 кв.м. и таванско помещение с площ 12 кв.м., ведно с 54,20/7627 ид. ч. от общите части на сградата да бъде поделен при квоти, както следва:

- 3/6 ид.ч. за И. П. А.,

4

- 2/6 ид.ч., притежавани в режим на СИО, за Е. И. К. и А. С. К..

- 1/6 ид.ч. за „П.К.“ ЕООД.

С оглед на изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното решение потвърдено като правилно.

По отговорността за разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е в тежест на въззивниците.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20202318 от 25.10.2021г., постановено по гр.д. № 70107 от 2019 г. по описа на Софийски районен съд, второ ГО, 163 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис – чл. 7, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове: