Решение № 529 от 15.05.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 288/2024
- Вид
- Решение № 529
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 49 ал. 1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 49 ал. 1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 529 гр. Варна, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. В.
Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500288 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 85057/13.11.2023г. от И. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №3386/21.10.2023г., постановено по гр.д.№ 20233110102095/2023г. по описа на Районен съд – Варна, 30 състав, В ЧАСТТА , с която съдът ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.ена И. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на горницата от 200лв. /двеста лева/ до 350.00 /триста и петдесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 21.02.2023г., платима до четвърто число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на плащането на издръжката, както и с която ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В.ена И. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Г. С. И. с ЕГН **********, издръжка в размер на 3750.00 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева за периода 01.04.2022г. - 21.02.2023г.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното 1 първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразило, че ответникът е безработен, както и факта, че местожителството на детето в И. не е основание за определяне на по-висок размер на издръжката. Твърди се, че не са налице изключителни нужди на детето.
Посочва се още, че му е определен стеснен режим, който не се спазва от майката.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените части.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Г. С. И. с ЕГН **********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че местожителството на детето не е избрано от майката, а от двете страни много преди раздялата между родителите, съобразил е нуждите на детето, които се определят от местопребиваването му, както и от нуждите му от обучение, транспорт и извънкласни занимания.
Сочи, че ответникът е записан в Бюрото по труда само за нуждите на процеса, като твърди, че работи.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с брачни искове, предявени от Г. С. И. с ЕГН ********** Република И., *** срещу И. С. И. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 49 ал. 1 и ал.3 от СК и небрачни такива по чл. 59 ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 във вр. с чл. 143 от СК, както и по чл. 53 от СК. Няма предявен иск по чл. 56 от СК.
С решение
№3386/21.10.2023г., постановено по гр.д.№
20233110102095/2023г. по описа на Районен съд – Варна, 30 състав, съдът е прекратил брака между страните, постановил е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, постановил е съпругата да продължи да носи брачното си фамилното име И., предоставил е /служебно!/ семейното жилище, находящо се на адрес: Република И., ***, на съпругата, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето В.ена И. И. с ЕГН ********** на майката, определил е местоживеенето на детето при майката, както и е ОСЪДИЛ И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.ена И. И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, считано от датата на депозиране 2 на исковата молба в съда – 21.02.2023 г. , платима до четвърто число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката, КАТО е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за горницата над 350,00 лева до предявения размер от 400,00 лева, и е ОСЪДИЛ И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В.ена И. И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Г. С. И. с ЕГН ********** издръжка в размер на 3750,00 (три хиляди седемстотин и петдесет) лв. за периода от 01.04.2022г.
- 21.02.2023г. КАТО е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за горницата над 3750,00 лева до предявения размер от 4400,00 (четири хиляди и четиристотин) лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.
269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Произнасянето по непредявения иск по чл. 56 от СК е извън границите на проверката по чл. 269 от СК.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца, като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на живот, необходими за развитието на детето.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето / Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на 3 неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2024г. е в размер на 933лв., т.е. минималната издръжка към настоящия момент е равна на 233.25лв. месечно.
Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения минимум.
Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката е за всеки конкретен случай.
Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Безспорен между страните факт е, че детето е с местоживеене в И., поради което нуждите му се определят освен от възрастта и пола и от мястото му на живот, а въпросът кой е направил изборът за мястото на неговото местоживеене е ирелевантен за делото.
С оглед установяване на конкретните нужди на детето В.ена И. И., ЕГН **********, сa представени писмени доказателства, от който е видно, че майката заплаща за апартамент 3, находящ се на адрес: ***, И. наемна цена от 425,25 евро на месец, заплатила е за потребена вода за периода от 01.02.202230.06.2022 г. сумата от 262,34 евро /52,47 евро на месец/, за природен газ за периода 30.06.2022г. – 31.08.2022 г. сумата от 93,42 евро /46,71евро на месец/, т.е. минималните разходи за наем и комунални услуги са в размер на 524,43 евро или 262,22евро за детето В.ена като член на двучленно домакинство.
От писмо от Общообразователен институт „Матео Нути“ се установява, че със същото се уведомяват родителите на деца в трети класове от Средното общообразователно училище, че училището ще организира учебен престой в *** като таксата за индивидуално участие ще бъде 1020 евро. От тази сума са налице доказателства за заплатена авансова вноска в размер на 400лв., т.е.
4 налице е потвърждаване на участието на детето В.ена в посочената програма.
Доколкото става въпрос за еднократен престой в рамките на учебната година, съдът намира, че сумата от 1020 евро представлява годишен разход или сумата от 85 евро на месец. Видно от документ, изхождаш от г-жа M.K., детето В.ена И. посещава уроци по испански език, при цена на час от 12 евро или за два часа седмично в размер на 24 евро /96 евро на месец/. Представени са и допълнителни доказателства за заплатени суми във връзка с образованието на детето, а именно сумата от 130,00 лв. за септемвридекември за Културна и спортна аматьорска асоциация, със седалище във Ф.
/месечна сума от 32,50евро/, сумата от 27,55 евро за математическа платформа Алгебра-геометрия 3 с електронна книга /еднократно/; от 13.09.2022 г. за сумата от 22,49 евро за покупка на цветни пастели /еднократно/; от 19.09.2022 г. за сумата от 80,93 евро за учебници/еднократно/; от 26.09.2022 г. за сумата от 56,35 евро за учебници /еднократно/, за учебници на стойност 21,62 евро /еднократно/; за учебници на стойност 154,32 евро /еднократно/, сумата от 41,67 лв. за канцеларски материали /еднократно/; за учебници на стойност 50 евро/еднократно/ - или още 37,91евро на месечна база. Общата стойност на доказаните разходи за обучение е в размер на 251,41 евро средно на месец.
Отделно от това са представени доказателства за заплатени здравни услуги - сумата от 25,00 евро за ортопанорамно рентгеново изследване на зъбните дъги; сумата от 160,00 евро за офтамолог; за посещение на несъстезателен спортен фитнес при д-р В. на стойност 35,00 евро; за сумата от 23,20 евро заплатени по рецепта; 52,00 евро за медицински услуги, или още 295,20евро или средно по 24,60евро на месец.
Представени са и доказателства за закупена на 02.09.2023 г. годишна карта за градския транспорт на стойност 404,65 евро или по 33,72 евро на месец.
Отделно детето се нуждае от храна, дрехи и обувки, които съдът изчислява на още около минимум 200евро на месец.
С оглед горните изчисления съдът намира, че нуждите на детето В.ена И. И., ЕГН **********, са в доказан размер от 771,95 евро месечно или 1509.80 лева.
С оглед факта, че майката упражнява непосредствената грижа за детето, в практиката на съдилищата се приема, че бащата следва да поеме по-големия дял от издръжката на детето. Съгласно т. 7. от Постановление № 5 от 5
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Равностойността на грижите е основанието за заплащане на по-голям размер от дължимата в полза на детето издръжка от неотглеждащия родител.
При съобразяване на възможностите на бащата да дава издръжка, съдът намира, че същият е пребивавал на територията на И., от където се е завърнал по негово желание. Твърденията му, че след завръщането му в България е трайно безработен не могат да бъдат основание за освобождаването му от отговорност за издръжка на неговото непълнолетно дете, доколкото задължението му е абсолютно и безусловно.
Съгласно т. 5. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Съгласно т. 11 от същото постановление, не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Ответникът по делото е трудоспособен, в трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че същият неоснователно не работи след завръщането си в България през месец юни 2022г. и през периода, в който е водено първоинстанционното производство – 22.02.2023г.