Решение № 643 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Жана Ив. Маркова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100500649 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 260754/20.01.2022 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Н. Вапцаров“, № 55, Бизнес център Експо 2000, срещу Решение № 262938/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15486/2020 г., на ВРС, XI с., с което е осъдено да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна ул. „Г. Бенковски“, № 11, ет. 2, ап. 2, сумата 7278.29 лв., представляваща стойност на извършени 39 бр. неразрешени платежни операции от банкова сметка IBAN ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ищцата не е предприела всички разумни действия за запазване на средствата си за сигурност като е предоставила на трети лица персонализираните данни на банковата си карта, с която са извършени неразрешените операции, предоставила е на трети лица потребителско име и парола за достъп до интернет-банкирането си и е предоставила на трети лица защитен код, изпратен на мобилният й номер за промяна на средството за сигурност, с което се потвърждават трансакциите. Счита, че ищцата е нарушила чл. 75, т.

3 ЗПУПС, поради което и следва да понесе последиците предвидени в чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Излага коментар на заключението на вещото лице и направените от съда изводи. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на решение в полза на въззивника.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззваемият депозира 1 писмен отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във въззивната жалба са неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от събраните в хода на производството доказателства. По същество моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител поддържа жалбата в писмено становище, въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск предявен от К.К. за осъждането на „Райфайзенбанк (България) ЕАД да заплати сумата 7278.29 лв., представляваща обща стойност на извършени неразрешени платежни операции от банковата й сметка, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Твърди се, че като дългогодишен клиент на ответника ищцата е титуляр на сметка в лева с IBAN ********, към която имало издадена дебитна карта.

На 09.06.2020 г. при проверка през онлайн банкиране ищцата установила, че от банковата й сметка, без нейно съгласие и разрешение са извършени 8 бр. последователни транзакции към търговци в чужбина на обща стойност 1191.36 лв. На 10.06.2020 г. сочи, че подала заявление, с което уведомила Банката за транзакциите и отправила искане за блокиране на издадената по сметката й карта. На същата дата картата й била блокирана, за което й била удържана такса. Излага, че въпреки уведомяването на Банката и блокирането на картата й, на 11.06.2020 г. и 12.06.2020 г. от страна на Банката били осчетоводени още 31 бр. неразрешени платежни операции на обща стойност 6086.93 лв. Сочи, че отговор на депозираното от нея заявление от 10.06.2020 г. получила едва на 09.09.2020 г. В отговора Банката отказала да възстанови суми по сметката на ищцата като се позовала на чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75 ЗПУПС, без да конкретизира коя от двете хипотези счита да е налице в конкретния случай.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основателност. Сочи, че не оспорва наличието на облигационно правоотношение между него и ищцата, по силата на Договор за издаване на международна банкова карта от 17.11.2006 г. и общи условия към него. Не оспорва и, че на 10.06.2020 г. ищцата е подала формуляр за рекламация и Заявление за неразпознати/измамни трансакции с банкова карта за периода 05-09.2020 г. Твърди, че извършените с картата на ищцата платежни операции не са неразрешени, по см. на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС, а са извършени в резултат на неизпълнение на задълженията й по чл. 75, т. 1-3 ЗПУПС, поради което и не могат да бъдат вменени в тежест на Банката, съгл. чл. 80, ал. 3 от същият Закон. Сочи, че всяка от оспорените транзакции е извършена при правилно въвеждане на номер на карта, срок на валидност и CVV код, които данни би следвало да са известни само на ищцата. В случай, че са извършени от трето лице, то ищцата в нарушение на задълженията си не е опазила персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, независимо от това дали данните са предоставени умишлено или при 2 условията на груба небрежност. Поради което и ищцата следва да понесе неблагоприятните последици от това. Оспорва твърдението на ищцата, че част от трансакциите са осъществени след уведомяването на Банката, напротив сочи, че извършването им е осъществено в период от три дни – първата трансакция е осъществена на 07.06.2020 г., а уведомяването на Банката е извършено едва на 10.06.2020 г. като твърди, че междувременно ищцата е достъпвала интернет банкирането си, на 07.06.2020 г. и 09.06.2020 г. и е могла да установи, че наличността по сметката й намалява.

Уведомяването на Банката едва на 10.06.2020 г. се интерпретира като груба небрежност.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

За установяване твърденията на ищцата и доводите на ответника пред първоинстанционния съд са събрани специални знания посредством назначената и изслушана съдебно-компюртърна техническа експертиза, чието заключение неоспорено от страните е прието и кредитирано от първата инстанция. Заключението като компетентно и безпристрастно дадено се цени и от въззивния съд. От заключението се установява, че всички трансакции предмет на спора са извършени в интернет и са потвърдени с въвеждане на 3D код, изпратен със съобщение за всяка трансакция, на променен преди това телефонен номер +33773869117. Промяната на номера за Сигурни плащания в интернет се е осъществила чрез онлайн заявка, в онлайн бакирането на Банката, чрез предварително въвеждане на потребителско име и парола. След въвеждането на стандартните изисквания за плащане с карта при трансакции в интернет – номер на карта, име на картодържател, дата на валидност, CVV код, са изисквани допълнителните кодове за потвърждаване на всяка транскация – 3D код. При въвеждане на изпратените кодове, трансакциите са потвърдени и финализирани успешно. Ескпертът посочва, че в конкретния случай свързаните операции започват чрез заявка за смяна на телефонен номер за авторизация на плащанията, направена на 07.06.2020 г. като са направени две заявки – промяна на средство за авторизиране и на телефонен номер за получаване на 3D код. Промяната е осъществена през менюто в страницата на Банката. Експертът посочва, че за тази промяна са изпратени две поредни СМС съобщения, съдържащи код за смяната като при първото не е въведен кода в зададеното време и операцията не е извършена.

Експертът посочва, че е налице трето СМС събощение, което е инициирано по повод невъзможност на потребителя да се впише/влезе в своя акаунт на онлайн банкирането, когато не знае или е забравил паролата.

Клиентът избира опция забравена парола и получава съобщение с код, изпратено на телефонния номер, с който се е оторизирал в банков офис при подписването на договор. След това ищцата е имала възможност за смяна на паролата за достъп с нова като това се е осъществило на 07.06.2020 г. в 15:25 ч. Вещото лице е описало всички извършени трансакции и заключава, че по всяка вероятност посредством измама е осъществен неправомерен достъп до логин информацията за онлайн банкирането на ищцата и до данните за банковата й карта. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че механизмът на осъществяване е следният: Потребителят получава имейл, наричан „скан“ или „фишинг“ и имащ за цел да обърка потребителя, че изхожда от банката, която ползва. Мейлът приканва потребителя да въведе 3 паролата и името си в интернет страница, приличаща на ползваното от него банкиране, но не е същата. След въвеждането на данните в такава страница, измамниците вече притежават достъпа до банкирането, след което по подобен начин се снабдяват с кода на картата, при което могат лесно да осъществят промяна на средството за сигурност с ползван от тях телефонен номер. По този начин те не са имали нужда повече от достъп до интернет банкирането на ищцата и след като няколко минути по-късно ищцата си е възвърнала достъпа до него, не би могла да спре това, което се е случило впоследствие.

Страните са ангажирали и писмени доказателства за установяване на твърденията си.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 1314/01.04.2022 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен когато има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентните орган. Извлечени от цитираната норма предпоставките за ангажиране отговорността на банката са следните: - наличие на облигационно правоотношение между страните; - наличие на неразрешена платежна операция; - операцията да е извършена чрез банката, доставчик на платежни услуги; - липса на съмнение за измама, за която да са уведомени компетентните органи. Тежестта за установяване на първите две предпоставки се носи от ищеца – титуляр на сметката и картодържател. В тежест на банката е да установи, че е възстановила стойността на неразрешената платежна операция или че платецът е действал чрез измама, или умишлено, или поради груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си разписани в разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС (съобразно разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС).

В разглеждания казус, между страните не е бил повдиган спор досежно съществуването на облигационно правоотношение между тях, по силата на Искане-договор за издаване на международна банкова карта Маестро от 17.11.2006 г. В резултат на сключения Договор, ищцата е титуляр на банкова сметка при ответника с IBAN ********, както и на издадена дебитна карта Маестро. Не е повдиган спор и по фактическото извършване на трансакциите, техния брой, единична и обща стойност, както и, че същите са извършени в периода на действие на договора между страните.

Спорен между страните е въпросът „разрешени“ или „неразрешени“ са трансакциите, чиято обща стойност е предмет на предявения иск. Легална дефиниция на понятието „разрешена платежна операция" се съдържа в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, според която платежната операция е 4 разрешена ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.