Решение № 316 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500446 по описа за 2024 година

Производството е по въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 20235210100209 по описа за 2023 година е осъдено на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 175412887, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН 670710365, починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 2 086.67 лв.

Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 175412887, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на К. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.“Пионерска“ № 8, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на 1 наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН 670710365, починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 521.67 лв.

Осъдено е на основание чл. 456 КЗ, ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 175412887, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В. да заплати на М. И. Д.а- П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив ул.

“България“ № 40, ет. 6, ап.18, сумата от 195,55 лв., представляваща 1/3 част от застрахователно обезщетение за риск "трайно намалена работоспособност", на наследодателката Ц.Г. Д.а, с ЕГН 670710365, починала на 28.03.2022 г., по застрахователен договор № 141 К 0071821/30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба в съда - 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер от 195,55 лв. до пълния предявен от 521.67 лв.

Отхвърлени са предявените от И. К. Д., с ЕГН **********; К. И. Д., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Велинград, ул.“Пионерска“ № 88, и М.

И. Д.а- П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив ул. “България“ № 40, ет. 6, ап.18, всички със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. “Иван Вазов“ № 9, адвокат К. П. К. срещу ЦКБ “ЖИВОТ“ ЗЕАД, гр. София 1000, ул. “Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 175412887, със законен представител Р.Г.В., в качеството й на изпълнителен директор заедно с прокурист - К.С.В., иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл. 383 КЗ, с които се иска съда да осъди ответника да заплати на „ЦКБ“ АД, чрез „ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, на основание чл.26, ал. 4 от ГПК, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к.1086, р-н „Слатина“, бул. „Цариградско шосе“ № 87, със законни представители С.М.С. и Г.К.К., заедно в качеството им на изпълнителни директори или един от тях и прокуриста, погасителните вноски по Договор за потребителски кредит №81100КР-АБ- 2210/30.05.2017 г. с „ЦКБ“ АД, чрез .„ЦКБ“ АД - клон Пазарджик, като застрахователно обезщетение по Застрахователна Полица „ЦКБ живот +“ № 141 К 0071821/30.05.2017 год. на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ АД, вследствие на настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахованото лице, считано от 1.04.2022 год. до изплащане на последната погасителна вноска на 2.05.2025 год., съгласно погасителния план, общо 37 на брой, в общ размер на 7 235 лв..

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от И., К. и М. Д.и, чрез процесуалния им представител.

Решението е обжалвано в отхвърлителните му части.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението в отхвърлителната част, тъй като е необосновано и са допуснати нарушения на 2 материалния закон - КЗ, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните доказателства и правните норми от материалния закон, което се е отразило на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда,.

Необосновано първоинстанционния съд не възприел, изложените съображения, наведени в писмените бележки, като не е им дал отговор и по този начин допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неправилно съдът в решението си се позовал на писмо изх.№ ЖЗ - 100 061/15.05.2021 год., в което ответната страна се позовава на разпоредбата на т.29 от Общите условия, че :...“При неплащане на разсрочената вноска до деня на падежа включително, застраховката се прекратява в едномесечен срок, считано от падежната дата на неплатената вноска. Събитието-заболяване, довело до трайна загуба на работоспособност, е диагностицирано през юни 2019 год., а трайната загуба на работоспособност е настъпила на 9.10.2020 год., т.е. извън срока на застрахователното събитие.“..., Действително на Ц. Д.а, приживе, били предоставени и тя е подписала на 30.05.2017 год. Общите условия. Видно от същите те са приети от Съвета на директорите на ЗЕАД „ЦКБ Живот“ ЕАД на 21.05.2008 год., в сила от 1.06.2008 год. Последното им изменение с Протокол на Съвета на директорите от 6.02.2015 год. Тези Общи условия са приети на основание чл.186 от Кодекса за застраховане, приет и обн. в Д.В., бр. 103/23.12.2005 год. и в сила от 1.01.2006 год. до 31.12.2015 год., тъй като е отменен с Д.В. бр.102/29.12.2015 год.

Съгласно отменения Кодекс за застраховането Общите условия се регламентират в чл. 186.

В новия Кодекс за застраховането Общите условия се преуреждали в разпоредбата на чл. 348, съгласно който : „ ( ал.1) Общи условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той 3 е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.

Изменението или замяната на общите условия с нови по време на действието на застрахователния договор има сила само ако измененията или новите общи условия са били дадени на застраховащия и той писмено ги е потвърдил.“

Считат, че по време на подписването на Общите условия от Д.а, приети въз основа на отменения КЗ, те не са имали действие, тъй като то е отпаднало едновременно с отмяната на КЗ въз основа, на който са издадени, на основание чл. 186/отм/.

По време на подписване на застрахователната полица е бил в сила новия Кодекс за застраховането, с който по нов начин се преуреждат отношенията между застраховател и застрахован, каквато е и разпоредбата на чл.446 от същия.

Представените Общи условия в съдебно заседание били тези приети на 21.05.2008 год., в сила от 1.06.2008 год., с последна промяна на 4.10.2018 год., в сила от 1.11.2018 год.

Последната промяна на посочените ОУ била след сключване на застрахователния договор и тези ОУ не били подписвани от Д.а, нито тя е запознавана с тях по-късно. Променена била редакцията на чл.29, на която се позовава ответната страна в отговора, ОУ били с променено съдържание, тъй като са изготвени въз основа на новия Кодекс за застраховането. Тези ОУ следвало да бъдат изработени непосредствено след приемането на новия КЗ, за да бъдат в съответствие с него, като това е могло да стане още преди м.май 2017 год., когато на Д.а са предоставени за подписване, стари, отпаднали ОУ.

ОУ, подписани от Д.а били невалидни- нищожни, тъй като противоречат на действащия КЗ, а с това и неотносими към процеса, тъй като е отменено правното основание за тяхното издаване и прилагане, така и тези Общи условия, които били представени в съдебно заседание, тъй като те пък не са подписвани от Д.а.

Нямало спор, че по застрахователната полица е платена само една 4 годишна вноска. На това основание по-късно, въз основа на молбата на Д.а, ответната страна е отказала изплащане на застрахователните премии, въз основа на съображението й, че застрахователния договор бил прекратен, поради не внасяна на последващите застрахователни вноски от Д.а, като това било сторено на основание т.29 от Общите условия, които Д.а била подписала.

Съгласно тогава, а и сега действащия КЗ / чл. 446, ал. 2 КЗ/, застрахователят бил длъжен да покани писмено застрахования да плати дължимата вноска в срок, който не можел да бъде по-кратък от един месец от получаването на поканата.

С оглед на горното приложението на т.29 от ОУ се дерогира от разпоредбите на новия КЗ и по-конкретно от чл.446.

Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.4 новите ОУ е следвало да бъдат изготвени непосредствено след приемането на новия КЗ, в сила от 1.01.2016 год., преди подписването на застрахователната полица от 30.05.2017 год., въпреки, че е изтекла една година и пет месеца, през който период застрахователя е бездействал, което сочи, че той не е проявил грижа на добър стопанин при сключването на договора, както го е задължавала разпоредбата на чл. 382 ал.З от КЗ при настъпване на смърт, то тази грижа на добър стопанин е следвало на още по-голямо основание да прояви при сключването на договора по ал.1 на чл.382.

С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че застрахователния договор не е прекратен, на посоченото от ответника основание, а е все още в сила.

Неправилно съдът се позовава на писмо изх. № - 100 - 061/15.01.2021 год., като приема, че то по същество представлявало писмено изявление за прекратяване на договора по смисъла на чл.368 ал.3 от КЗ Това било и становището на Комисията по застрахователен надзор, дадено в отговор на жалбата на ищците срещу бездействията на ответната страна, което е видно от представеното писмо-отговор от Комисията за финансов надзор изх. № 91-02-503/ 11.01.2023 год., приложено към исковата молба.

Освен това посочените съображения

5 били в противоречие с разпоредбата на чл.446 от КЗ.

В случая, съгласно практиката на ВКС, съдът бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 448 от КЗ.

Възникването на спорното право се обуславяло от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ настъпване на покрито застрахователно събитие; 2/ съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на събитието; 3/ за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение, съобразно уговореното в договора за застраховка.

Съгласно чл. 444, ал. 2 от КЗ, третото ползващо се лице по застраховка "Живот" е лицето, което има право да получи застрахователна сума при условията и в сроковете на застрахователния договор.

Изискването за изпращане на писмена покана до застрахования, в която да му бъде определен срок за плащане на дължимата премия е застъпено и в разпоредбата на т. 18 от Общите условия към договора за застраховка, съгласно която, когато дължимата премия не бъде платена в срок, дружеството е длъжно да напомни писмено на застрахования, че срокът за плащане на премиите е изтекъл, застрахователният договор е нередовен и че в предоставения срок дължимата премия следва да бъде платена. Това, че към момента на подписване на застрахователната полица ОУ не са били приведени в съответствие с разпоредбата на чл.446 ал.2 от КЗ не дерогирало и не обезсилвало тази разпоредба от КЗ.