Определение № 8 от 09.01.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Шумен, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно наказателно дело № 20243600600007 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.345 ал.1 вр. чл.341 вр. чл.249 ал.3 от НПК.

С определение в разпоредително заседание от 20.12.2023 г. по НОХД №1995/2023г. по описа на РС - Шумен, постановено на основание чл. 248 ал.5 т.4 от НПК е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.01.2024г.

Против определението на съда е депозирана частна жалба от подсъдимия Н. Н., като смята, че са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия и свидетеля. По отношение на обвиняемия смята, че същият не е разбрал в какво е обвинен и на основание чл.249 ал.4 т.1 от НПК не могъл „да участва в производството“, тъй като бил привлечен като обвиняем едва на края на ДП и бил лишен от правото да участва в експертизи и да се явява при вещи лица. По отношение на пострадалия – същият бил уведомен за правата си на пострадал след образуване на НП, а не след привличането на обвиняемия, а това уведомяване имало значение за производството на обвиняемия, който можело да отговаря по две дела - едно наказателно и едно гражданско.

Смята, че са нарушени и правата на свидетеля К.К., който не бил призован като пострадал.

Затова моли да бъде отменено определението на ШРС и да бъде върнато делото на РП – Варна. Също така смята, че с определението му е взета мярка за неотклонение подписка, като не са били налице условията по чл.56 и чл.57 от НПК. Моли да бъде отменено протоколното определение и в частта за вземане на мярката за неотклонение подписка и да остане без мярка за неотклонение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира депозираната частна жалба за процесуално допустима, но по същество за неоснователна, поради следните съображения:

НОХД № 1995/2023г. по описа на РС - Шумен е образувано по внесен обвинителен 1 акт от Районна прокуратура гр. Варна срещу Н. А. Н. от гр. Варна за престъпления по чл.325, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. чл.130, ал.1 от НК. С разпореждане № 1906 от 19.09.2023г., съдията докладчик от първоинстанционния съд е предал на съд обв. Н. и е насрочил разпоредително заседание.

В проведеното открито съдебно заседание по делото на 20.12.2023 г. е назначен служебен защитник на подсъдимия Н. в лицето на адв.Д.Д. от ШАК, който изрично е бил посочен от Н. пред съда, респ. пред АК – Шумен. След изслушване становището на служебния защитник, който изрично е посочил, че участието на подзащитния му не е задължително и на прокурора от ШРП, е даден ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия, като са изслушани страните по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК. В хода на разпоредителното заседание, процесуалният представител на подсъдимия не е направил искане за прекратяване на наказателното производство или на съдебното производство във връзка с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на права било то на подсъдимия, било то на пострадалия или друг свидетел. Изразил е становище, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила и за промяна на мерките за процесуална принуда. Подсъдимият не се е явил в това съдебно заседание, макар да е бил призован, като в молбата си по отношение на чл.269 от НПК изрично е посочил, че е наясно, че обвинението срещу него не е за тежко умишлено престъпление и че съобразно чл.269 от НПК не е задължително участието му, като изрично е поискал от съда и уточнение дали има разпореждане за задължителното му явяване. Т.е подсъдимият е бил наясно, че разпоредителното заседание може да бъде проведено в негово отсъствие и въпросите които се обсъждат в него.

В обжалваното определение ШРС е обсъдил въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, приел е, че делото е подсъдно на ШРС, че не са налице основания за прекратяване на наказателното или съдебното производство, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила или за промяна на мярката за неотклонение „подписка“ и на основание чл.248 ал.5 т.4 о НПК е насрочил съдебното заседание по делото, като е постановил да се призоват и свидетелите и вещите лица за следващото съдебно заседание.

Въззивният съд за да се произнесе съобрази следното: В разпоредителното заседание, служебният защитник на подсъдимия не е правил искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. Самият подсъдим макар и редовно призован е избрал да не се яви в хода на разпоредителното заседание и не се възползвал от правото си сам да посочи възприетите от него като нарушения на процесуалните правила.

Съобразно разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК в съдебно заседание пред въззивния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредително заседание. Т.е. след като подсъдимият сам е решил да не се яви в разпоредителното заседание, няма право да лансира подобни оплаквания пред настоящата инстанция.

Независимо от това, за прецизност ШОС следва да посочи следното: Съдът намира 2 определението в частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК за правилно и законосъобразно. Липсват допуснати нарушения на процесуалните права на подсъдимия или пострадалия, изрично посочени в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и 2 от НПК. Изложените от подсъдимия доводи в частната му жалба не водят до извод, че правата му са били накърнени в хода на ДП. Прокурорът може да привлече едно лице като обвиняем, когато прецени, че са събрани доказателства за това. Възможно е за формиране на този извод да е необходимо и извършването на различни експертизи. Привличането на обвиняемо лице впоследствие, не ограничава правото му да поиска и допълнителни експертизи с негово участие, ако характера на експертизата го предполага, както и не ограничава правото му впоследствие да постави допълнителни въпроси към вещите лица, било то в хода на ДП, било то в хода на съдебното производство.

По отношение на оплакването за неяснота на обвинението: Обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развива процеса на доказване. Чрез него прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. В приложения по първоинстанционното дело обвинителен акт на РП – Варна тези рамки са очертани. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и това е сторено, съобразно фактите по делото. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите и обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и в израз на конституционно вменените му правомощия прокурор от ВРП е преценил, че именно изложените от него факти съставляват престъпление. Прокурорът е бил детайлен, както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт. Отделен е въпроса, дали съдът преценявайки тези факти ще прецени, че представляват престъпления, но те се обсъждат при постановяване на присъдата. В този смисъл ШОС счита, че внесеният обвинителен акт е в съответствие с минималните изисквания на Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д. №2/2002 год. на ОСНК относно съдържанието на обвинителния акт и посочените нарушения от страна на подсъдимия в частната му жалба, не са налице.

По отношение на посочените като накърнени права на пострадалия и свидетел по делото – съдът не констатира посочените в частната жалба нарушения на правата им. С посоченото не се накърняват и правата на обвиняемия, респ. подсъдимия по делото.

По отношение на оплакването досежно неправилно взета мярка за неотклонение, без да са налице условията за това: ШОС намира, че определението в частта за потвърждаване на мярката за неотклонение „подписка“ е правилно и законосъобразно. Видно от т.1 от справката към обвинителния акт на л.6 от обвинителния акт на РП – Варна - взетата мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия е "подписка". Същата мярка е посочена като взета на 29.08.2022г. в т.3 от справката към заключителното мнение на разследващия полицай на л.242 от ДП. Видно от постановлението за привличане на обвиняем и вземане на 3 мярка за неотклонение от 29.08.2022г. на л.208-209 от ДП – с него е взета мярка за неотклонение "подписка" на обвиняемия и той се е подписал, че е получил препис от това постановление. Т.е. мярката за неотклонение "подписка" е била взета по отношение на обвиняемия още в хода на ДП и съдът не я е взел тепърва в хода на разпоредителното заседание. Съобразявайки факта, че не са налице основания за изменението и – я е потвърдил. Поради това определението и в частта на чл.248 ал.1 т.6 т НПК е правилно и законосъобразно, а оплакванията в частната жалба досежно мярката са изяло неоснователни.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на ШРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.12.2023 г. по НОХД № 1995/2023 г. по описа на РС - Шумен, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4