Решение № 272 от 04.04.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. гр. Хасково, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100995 по описа за 2023 година

Предявени са от М. В. А., ЕГН **********, от *********, пасивно субективно съединение искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 и чл.53 от ЗЗД против М. В. Г., от ********* и „Нюз Хасково“ ЕООД, ЕИК 201822748, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.“Липа“ № 27, за сумата 7500 лева, предявен като частичен от 24 000 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че от дълги години е общественик в гр. Хасково и винаги имал активна гражданска позиция, като основно имал за цел развитието на града и целия регион. Ответницата М. Г. била едноличен собственик на капитала на втория ответник „Нюз Хасково“ ЕООД и управлявала електронна страница, която се намирала на адрес /URL/ www.haskovo.live, която имала претенцията да информира хората, които се интересуват от случващото се в област Хасково. След края на 45 парламент на РБ, който не успял да излъчи правителство, бил назначен служебен кабинет, като ищецът заел длъжността „областен управител“ на област Хасково. Впоследствие и при последвалите две служебни правителства ищецът отново заел същата позиция в управлението. С цялата си 1 професионална дейност се стремял към подобряване на региона, за който му било възложено да се грижи. Твърди, че работата му предизвикала у някои хора и структури негативизъм и започнали множество атаки срещу него. Част от недобросъвестните атаки идвали именно от ответницата и чрез притежаваната и администрарина от нея електронна страница. От тази страница започвали излъчвания на множество негативни послания, като очевидно било, че критиката не е здравословна, а целта била ищецът да бъде нападнат като личност и да бъде създадено у обществото негативно мнение за него. Един от тези злостни коментари бил, че ищецът получавал колосални суми, за да покровителства контрабанден канал за парфюми. Посочвала се и сума от 100 000 лева месечно, които получава в резултат на тази дейност, т.е. у непредубедения читател се създавало впечателние за мащабна корупция по високите етажи на властта и по-конкретно, че същата се свързва с името на М.

А.. По този начин у огромен брой живеещи в областта се създавало впечатлението, че областният управител на област Хасково се намира в центъра на корупционна практика. Всичко така изнесено и поднесено на масовия читател, налагало през следващите месеци ищецът да води разговори и да обяснява, че това не е вярно и че става въпрос за очерняща информация.

Нямало как обаче да проведе разговори с всички хора, прочели тези материали. По описания начин се стигнало до непоправимо уронване репутацията на ищеца, той преживял огромен стрес, нерви, лошо настроение.

От своя страна от поведението си ответницата получавала облага, тъй като, разпространявайки тази невярна информация, популярността на цитираната електронна медия се повишавала. Предвид изложеното по-горе ищецът намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 7500 лева, представляваща обезщетение за причинени морални вреди, вследствие непозволено увреждане, изразяващи се в лошо настроение, стрес и уронване репутацията на ищеца.

Обезщетението в посочения размер се претендира като частичен иск от общо 24 000 лева. Претендира законна лихва, считано от 17.05.2023г., както и деловодни разноски.

Ответниците оспорват иска и молят съда да отхвърли същия, като им присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба извадки от публикации на ел. сайт www.haskovo.live, поддържан от ответника „Нюз Хасково“ ЕООД, се установява, че на 11.11.2022г. е публикувана статия със заглавие: „Срещу 100 бона на месец М. А. покровителствал контрабанден канал“; на 29.11.2022г. е публикувана статия със заглавие: „Прокуратура, ДАНС и МВР разследват М.

А.. Той е подал оставка като Областен управител“, а на 22.03.2023г. е публикувана статия със заглавие: „М. А. вече не е областен управител на Хасково“.

Не се спори по делото, че ответницата М. В. Г. е едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество – „Нюз Хасково“ ЕООД.

От страна на ответниците се представиха Извадка от стенограма на 48 Народно събрание на Република България на Двадесет и второ заседание, проведено на 09.12.2022г.; разпечатка от сайта lupa.bg със заглавие „Шокиращ сигнал до Р. Р.: Областният на Хасково взима по 100 бона на месец рушвет от контрабандисти на парфюми (документи)“; Съобщение с вх.

№92-00-506/07.11.2022г. на „Българска Легия Антимафия“ от Г. В. З. за извършено престъпление по смисъла на чл.209 от НПК до Президента на Република България, Писмо с изх. №92-00-506/2 от 11.11.2022г. на Главен секретар на Президента на Република България до Главен прокурор на Република България, до Служебен министър-председател на Република България, до Служебен Министър на вътрешните работи, до Председател на ДАНС; Писмо с изх. №92-00-506/3 от 11.11.2022г. на Главен секретар на Президента на Република България до Г. З., Гражданско сдружение „Българска легия Антимафия“; Писмо с вх. №92-00-506 /4 /24.11.2022г. на Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ до Председателя на КПКОНПИ, до Главния секретар на администрацията на Президента на Република България и до Г. З. - представител на Гражданско сдружение „Българска легия Антимафия“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Г. У. и А. С. Я. /водени от ищеца/ и свидетелите Х. П. Х. и П.

А. П. /сочени и водени в съдебно заседание от ответницата/. Показанията им са записани подробно в протокола от съдебно заседание, проведено на 26.02.2024г. /л.91 - л.98 вкл. от делото/, като при необходимост те ще бъдат 3 обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД фактическият състав на деликта включва следните кумулативни елементи, които следва да са налице за уважаване на претенцията: извършено противоправно деяние - действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на причинителя; причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл.45, ал. 2 от ЗЗД е установена законова оборима презумция, че вината се предполага до доказване на противното за всички случаи на непозволено увреждане. Съгласно чл. 49 от ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод на изпълнението на тази работа.

В тежест на ищеца е да докаже елементите на деликта - да докаже иска си по основание, размер и изискуемост. Ответниците от своя страна следва да докажат наведените с отговора възражения.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ел. сайт www.haskovo.live, поддържан от ответника „Нюз Хасково“ ЕООД, на 11.11.2022г. е публикувана статия със заглавие: „Срещу 100 бона на месец М. А. покровителствал контрабанден канал“; на 29.11.2022г. е публикувана статия със заглавие: „Прокуратура, ДАНС и МВР разследват М. А.. Той е подал оставка като Областен управител“, а на 22.03.2023г. е публикувана статия със заглавие: „М. А. вече не е областен управител на Хасково“.

Следователно от страна на ответното дружество „Нюз Хасково“ ЕООД е осъществено такова поведение, каквото е описано в обстоятелствената част на исковата молба, а именно – ответникът е публикувал процесните статии и тяхното заглавие. Отговорността на ответника произтича от качеството му на възложител, тъй като се отнася до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от авторството на статията.

На следващо място, необходимо е да се установи дали това деяние е 4 противоправно. В практиката на ВКС /Решение № 264/21.10.2013г. по гр. д.

№ 2161/2013г., III г. о./, е утвърдено разбирането, че съгласно разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности.

Такива са личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена.

Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на международноправно равнище.

Освен това, съгласно съдебна практика, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др., при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39, ал.1 от Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени.

В случая твърдението на ищеца е, че фактите и обстоятелствата, изложени в публикуваните материали, са неверни, т.е. индицират на клеветнически такива. Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК, съгласно която клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването 5 на неизвършено престъпление. Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.

Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Съдът намира, че публикуването на процесните статии с посоченото съдържание не представлява противоправно деяние относно написаното, че „Срещу 100 бона на месец М. А. покровителствал контрабанден канал“;