Решение № 2418 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100502086 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20238756 от 29.10.20 г. по гр.д. №19864/19 г., СРС, ГО, 59 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. С. А. с ЕГН **********, от гр. София, общ. Искър, ж.к. ’’Дружба” бл. ****, че дължи на „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец ” № 23 Б, представлявано от К.Г. - изпълнителен директор, сумата в размер на 702, 47 лева главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. ведно със законната лихва за периода от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 49, 98 лева - лихва за периода от 14.09.2017 г. до 13.12.2018 г., сумата в размер на 46, 19 лева главница за дялово разпределение през периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 27.12.18 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 8, 05 лева - лихва за периода от 14.09.2017 г. до 13.12.18 г., присъдени със заповед от 05.01.2019 г. по ч.гр. д. № 80912 по описа за 2018 г. на СРС.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата,заместена в процеса от наследника си В. А. С.,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Съдът неправилно приел,че претенциите са доказани,документите изхождат от ищеца и не била доказана тяхната редовност;не е сключен лично договор с ищеца;необосновано е прието,че с постъпили суми е извършено погасяване на зъдължението и същите не са включени в задължението по настоящото дело.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

1

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .

Ищецът „Топлофикация София" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

С въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът приел наличие на облигационно отношение между страните без да е налице сключен писмен договор между тях.Възражението е неоснователно.Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.

Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени потребители.

В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответникът /въззивник/ не установи да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема.

Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ на база показанията при индивидуален разпределител и БГВ на база отчет водомер.

По делото са представени известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза във връзка с чл.

182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира 2 единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице-счетоводител е направило документална проверка в счетоводството на „Топлофикация София” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.На ищцата са изплащани социални целеви помощи за отопление в периода 2014 г.-2018 г.и са постъпили по сметка на ищеца,но за исковия период тези суми не са включени в задължението на ответницата,което е установено от експерта по делото.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20238756 от 29.10.20 г. по гр.д. №19864/19 г., СРС, ГО, 59 с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3