Определение № 2229 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2229 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103886 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 46977/17.05.2023 г., подадена от С. М. В., чрез адвокат Д. Р. и адвокат Ю. Б., срещу решение № 1851 от 10.04.2023 г. по гр. д. № 7053/2022 г. на Софийски градски съд, поправено с решение по същото дело № 3634 от 14.07.2023 г., с което е отменено решение № 20030777 от 19.04.2022 г. по гр. д. № 17198/2021 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от „Партньори-2006“ ООД срещу С. М. В., да заплати на ищеца сумата от 9425 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен за периода 08.12.2016 г. 16.03.2021 г. поради невъзможност да ползва съсобствения на страните имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, с площ от 47.56 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с мазе № 22, с площ от 4 кв.м, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.03.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, като вместо това въззивният съд е осъдил С. М. В. да заплати на „Партньори2006“ ООД, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 9425 лв., представляваща обезщетение за ползването за периода 08.12.2016 г. - 16.03.2021 г. на собствената му 1/2 ид. ч. от гореописания имот, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивният съд, сезиран с жалба на „Партньори-2006“ ООД, е съобразил, че Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от апартамент № 10, находящ се в [населено място], район „П.“, [улица], вх. А, ет. 2, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****, 1 по силата на влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ М. Ц.. С нотариална покана, връчена на 29.03.2016 г., поискал осигуряване на достъп до имота, като предупредил съсобственика, че в противен случай дължи обезщетение в размер на 330 лв. месечно. На 12.04.2016 г. получил отговор от ответната страна с предложение за плащане на месечно обезщетение в размер на 180 лв., което ищецът не приел. По молба на ищеца бил насрочен въвод във владение на имота, който не бил осъществен поради укриване на ответника. На 11.07.2016 г. ищецът предявил иск за делба, въз основа на която било образувано гр. д. № 38198/2016 г. по описа на СРС. В исковата молба отново направил искане за достъп до апартамента и за заплащане на обезщетение. От влизане в сила на постановлението за възлагане на ЧСИ от 16.06.2016 г. апартаментът се ползва от ответницата, а дружеството е лишено от ползването на своята идеална част. Ето защо „Партньори-2006“ ООД претендира обезщетение за лишаване от правото му да ползва 1/2 ид. ч. от апартамента, в размер на 17 000 лв., за периода 16.06.2016 г. - 16.03.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

От своя страна, С. М. В. е оспорила иска. Поддържа, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. Ц. за въвод на 1/2 ид. ч. от процесния имот е спряно като обезпечителна мярка във връзка с предявен насрещен установителен иск, приет за разглеждане в производството за съдебна делба с определение на САС по ч. гр. д. № 1238/2019 г. Счита, че неползването на имота е по силата на съдебния акт, поради което неоснователно се търси обезщетение за лишаване от ползването, считано от спирането на изпълнителното дело. Излага твърдение, че изпратила нотариална покана за връчване на ключове от имота, получена от управителя на ищеца на 18.03.2016 г.

С молба от 24.03.2022 г. ищецът е направил отказ от иска за сумата над 10 480 лв. до пълния предявен размер. С влязло в сила определение № 20030880/19.03.2020 г. СРС е прекратил производството по делото по предявения иск за сумата над 10 480 лв.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид. ч. на процесния недвижим имот.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил следната фактическа обстановка:

С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.01.2016 г., влязло в сила на 16.06.2016 г., на „Партньори-2006“ ЕООД е възложена 1/2 ид. ч. от гореописания апартамент № 10. С нотариална покана до ищеца, връчена му на 18.03.2016 г., С. В. го е поканила, като съсобственик на имота, в 3-дневен срок от получаването й да получи ключ от апартамента и да влезе във владението на своята 1/2 ид. ч. С телепоща ищецът е уведомил ответницата, че претендира заплащане на обезщетение за ползването на апартамента в размер на 330 лв. месечно. Писмото е получено лично на 29.03.2016 г. от адресата, видно от представеното известие за доставяне. На 12.04.2016 г. на управителя на ищцовото дружество е връчена нотариална покана от ответницата, с която тя предлага да заплаща месечно обезщетение в размер на 80 лв. Представена е искова молба от 11.07.2016 г. на „Партньори-2006“ ЕООД, с която е предявен срещу С. М. В. иск за делба на недвижим имот. В исковата молба е 2 заявено, че същата следва да се счита за писмено поискване, респ. нова покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Исковата молба е връчена на ответницата на 08.12.2016 г. Представено е определение № 155/08.04.2020 г. по гр. д. № 3544/2019 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение от 14.06.2019 г. по гр. д. № 13792/2018 г. по описа на СГС, с което е потвърдено изцяло решение № 31849/08.05.2018 г. по гр. д. № 38198/2016 г. на СРС, с което е допусната делба между „Партньори-2006“ ЕООД и С. М. В. върху апартамент № 10, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите, и е отхвърлен насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Представена е покана за доброволно изпълнение въвод във владение на 1/2 ид. ч. от апартамент № 10, по изп. д. № 20098400400221 по описа на ЧСИ М. Ц., адресирана до С. М. В., връчена на 05.02.2019 г. на дъщеря й К. К.. С определение от 29.03.2019 г. по гр. д. № 1238/2019 г. по описа на CAC е отменено определение № 3315/07.02.2018 г. по гр. д. № 13792/2018 г. на СГС и е допуснато обезпечение на предявения от С. М. В. срещу „Партньори-2006“ ЕООД насрещен иск за признаване за изключителен собственик на апартамент № 10, [населено място], район „П.“, [улица], в сграда на ЕС „Христина-04“, вх. А, ет. 2, чрез спиране на изпълнението по изп. д.

№ 20098400400221 по описа на ЧСИ М. Ц.. С нотариална покана, връчена на С. В. на 16.09.2019 г. чрез залепване на уведомление на входната врата, същата е поканена да се яви на 24.09.2019 г. в кантората на нотариус С. Т. и срещу заплащане да предаде на ищеца ключове от вх. А и от входната врата на апартамента, или да си извади комплект ключове, респ. да му заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от м. юни 2016 г. до поканата, по 250 лв. месечно, както и занапред. Съгласно молба от 02.11.2021 г. на С. М. В., чрез адв.

Ю. Б., до ЧСИ М. Ц. по изп. д. № 20098400400221, длъжникът не живее на адреса, на който е насрочен опис на движими вещи, за което представя договор за отдаване на имота на трето лице и прави искане за отмяна на насрочения за 03.11.2021 г. опис. С договор за заем за послужване от 01.03.2021 г., сключен между С. М. В., като заемодател, и К. В. К., като заемател, е предоставен за безвъзмездно ползване апартамент № 10, [населено място], район „П.“, [улица], в сградата на етажна собственост „Христина-04“, вх. А, ет. 2, за срок от три години, считано от датата на сключване на договора. Съгласно протокол за опис на движими вещи, находящи се в [населено място], [улица], имотът се обитава и използва от К. К..

Протоколът е подписан от помощник частен съдебен изпълнител, адв. Ю. Б. и третото лице, в качеството на свидетел. Въз основа на заключението на вещото лице инж. В. М. по изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна цена за процесния апартамент за периода 16.06.2016 г. - 16.03.2021 г. е в размер на 20 960 лв.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд е направил следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС регламентира право на обезщетение, като средство за защита на лишения от възможност пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственик и компенсация срещу ползване на един от съсобствениците на общата вещ, като при невъзможност да получи реално ползване, съсобственикът има право на парично обезщетение. Задължението за заплащане на това обезщетение от страна на 3 ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик, и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което самом или заедно с него ползва общата вещ. Веднъж отправено, писменото искане на съсобственика се разпространява неограничено във времето, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Съдът е приел, че в случая се установява, че до С. В. е отправена нотариална покана, с която ищецът претендира заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от ползването на жилището, получена на 29.03.2016 г. В отговор на тази покана С. М. В. е възразила, че съсобственият имот представлява единствено жилище за нея и семейството й, поради което не е възможно да живеят още хора, както и че претендираният размер на обезщетението е висок, и е изразила готовност да плаща по-нисък размер, който отговор ищецът е получил на 12.04.2016 г. Към момента на отправяне на писменото поискване ищецът не е имал качеството съсобственик по отношение на процесната идеална част от имота. Безспорно, обаче, той е станал съсобственик по-късно, като е придобил права с влизане в сила на постановлението за възлагане на 16.06.2016 г. Отправената в един предшестващ момент писмена покана, която действа занапред във времето, докато трае съсобствеността, ще прояви своето правно действие от момента на действителното придобиване от ищеца на права в съсобствеността. Освен това се установява, че в исковата молба за делба се съдържа волеизявление по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Препис от тази искова молба е връчен на ответницата на 08.12.2016 г., видно от призовката. Според горецитираното ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието, като може да бъде нарочно или да се съдържа в друг писмен акт. Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение, трябва да бъде получен от съсобственика, който ползва имота. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато има съсобственост или се прекрати ползването от единия съсобственик. Затова не е необходимо за всеки нов период от време да се отправя нова покана. Ето защо, въззивният съд е заключил, че връчената на В. покана е възпроизвела своето действие и за да се освободи от отговорност, тя следва да докаже, че е осигурила на ищеца реална възможност да ползва имота според правата му в съсобствеността, като не е необходимо последният да доказва, че не е допускан 4 до апартамента.