Определение № 261510 от 08.09.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 99/2021
- Вид
- Определение № 261510
- Подписан
- 08.09.2021
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.204 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 ал.4 · Закон за особените залози
- чл.12 · Закон за храните
Личните данни в текста са заличени.
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №261510
08.09.2021г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осми септември две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 99 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Лидл
България ЕООД Енд Ко“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Равно поле 2129, ул.“Трети март“ №1, общ.Елин Пелин, обл.София, представлявано от „Лидл България“ ЕООД, действащо чрез Милена Емилова Драгейска- Денчева-управител и Бисер Борисов Инчовски- управител, чрез адвокат М.В. от БАК, със служебен адрес *** срещу Еко Карне“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов №43 с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, частичен иск от сумата от 480 000 лева за неоснователно ползване на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** и построените в него сграда с идентификатор №*** със застроена площ 1959 кв.м., брой етажи-1, предназначение- „сграда за търговия“ и трафопост с идентификатор ***, със застроена площ от 6 кв.м. по кадастралния план и кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със заповед І РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“-Район център №300 за времето от август 2019г. до януари 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна процесуална легитимация за предявяване на претенцията. Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение същият е допустим.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на описаните по-горе недвижими имоти, които обаче не държал и не владеел, тъй като били предадени първоначално на наемател „Бургас Бийч“ЕООД по силата на договор за наем от 01.08.2013г., а след развалянето му на „Ка Мес“АД на основание договор за наем от 28.09.2016г. и приемо-предавателен протокол от 28.09.2016г. Договорните отношения с последното дружество следвало да се считат за автоматично прекратени на 11.10.2016г., но тъй като същото не върнало доброволно държането на имота в защита на правата си ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение, а след подадено възражение от „Ка Мес“АД предявил иск по чл.422 ГПК. Правото на ищеца да получи връщане на имота била установено с решение №59 от 27.06.2019г. на Апелативен съд гр.Бургас по в.т.д.№121/19г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС №6 от 08.01.2021г. по т.д.№957/20г. Докато траел съдебния процес по установяване съществуването на вземане за предаване на процесната вещ на “Лидл България ЕООД енд ко” КД
„Ка-Мес“АД било обявено в несъстоятелност и дейността му прекратена, но така и не върнало държането на имота.
През август 2019г. ищецът констатирал, че в имота се е настанил и оперира „Еко Карне“ ЕООД, като го ползва за супермаркет и издава касови бележки. Обектът бил регистриран по реда и условията на чл.12 от Закона за храните като месопреработвателно предприятие, а от казаното се следвал извод, че най-късно от 15.08.2019г. /когато за обекта е издадено удостоверение от БАБХ/ същият е бил във фактическата власт на „Еко Карне“ЕООД. Самият ответник в отговор на изпратена му нотариална покана потвърдил, че се намира в имота, без да посочи основанието за това и отказал да върне същия на Лидл. С нотариална покана от 12.03.2020г. ответникът отново бил поканен да върне имота, като отговорил, че упражнява права на заложен кредитор във връзка с учреден особен залог върху вещи, собственост на „Бургас Бийч“ ЕООД. На 31.07.2020г. до „Еко Карне“ ЕООД била изпратена покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота в размер на 30 000 лева, като исканата сума ищецът съобразил с пазарния наем на имота.
Тъй като ответника не заплащал обезщетение и държал имота без основание и препятствал собственика да упражнява правата си в пълен обем, в това число да получава гражданските плодове от него под формата на наемна цена следвало да се приеме, че е налице обедняване на Лидл и неоснователно обогатяване на „Еко Карне“ ЕООД. Казаното мотивирало правния интерес от предявяване на иска, а поканата за заплащане на обезщетение в случая имала значение за определяне началния момент на забавата.
Ответникът
„Еко Карне“ ЕООД в постъпилия отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Посочва в тази връзка, че не използва имотите, описани в исковата молба. Ищецът бил въведен във владение в поземлен имот *** с протокол от 24.10.2017г. по изпълнително дело на ЧСИ Тотко Колев и оттогава до настоящия момент никой не препятствал или ограничавал достъпа до имота му.
Трафопост с посочения в исковата молба идентификатор също не се ползвал от ответника и последният нямал никакво отношение към него. Процесната сграда била предмет на изпълнителни действия в рамките на които до 14.08.2020г. „Ка Мес“ АД било назначено за пазач на движими вещи трайно прикрепени към постройката. След 14.08.2020г. бил назначен друг пазач. Назначеният пазач държал имота на правно основание- акт на съдебен изпълнител, постановен с оглед наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки, като се грижел за него с грижата на добър стопанин и ползвал част от същия по предназначение с цел запазването му. Пазачът не бил ограничен да ползва сградата по предназначението и, още повече че липсвали твърдения такова ползване да води до увреждане на имотите или намалява стойността им.
„Еко
Карне“ЕООД в качеството си на заложен кредитор предприело действия по събиране на вземането си, като в тази връзка вещите срещу които изпълнението е насочено му били предадени. Ищецът бил известен за тези обстоятелства, като предадените вещи представлявали подобрения в имота. От горното ставало ясно, че ответникът не ползва чужда вещ без основание, а е упражнявал по надлежен ред правата си на заложен кредитор. Тези права след вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ предоставяли на разположение на заложния кредитор възможностите да се разпорежда с имуществото, включително да предприеме необходимите действия за неговото запазване. Налице била трансформация на заложеното имущество като нямало пречка особения залог да разшири своя обект и разпростре действието си и върху стойността на вложения труд и допълнително ползваните материали в новата вещ.
В тези хипотези следвало да се счита, че особеният залог преминава върху вещ, различна от тази върху която е бил учреден и обвързва лице, което не се е съгласило с неговото учредяване. Ответникът упражнявал правата си като управлявал заложеното имущество след неговата трансформация и с оглед неговото запазване.
Заявява се също така, че след сключване на договор за наем през 2013г. между ищеца и „Бургас Бийч“ЕООД страните постигнали съгласие последното дружество да приведе обекта в състоянието, което да отговаря на нуждите му и на договора. В тази връзка били извършени дейности, представляващи нововъведения, които изменили вещта и съществено увеличили стойността и. “Лидл България“ ЕООД признало извършването на тези подобрения и в подписания с „Ка Мес“ АД договор за наем през 2016г. страните /наемател и наемодател/ констатирали извършване на СМР в сградата с цел пригодяването и за цех за производство на месни продукти и фирмен магазин. След извършването на тези ремонтни действия от първия наемател и развалянето на договора имотите не били върнати във вида, в който се намирали към датата на предаването им за ползване на „Бургас Бийч“ЕООД. Независимо от това в договора с новия наемател от 2016г. същите били описани по идентичен начин като в договора с първия такъв.
Подобренията не били предавани на ищеца, а след извършването на СМР сградата била различна от тази по първоначалния договор. Всички подобрения били извършени с ползваните от „Бургас Бийч“ЕООД кредити от „ОББ“АД. Вземането по договорите за кредит пък било обезпечено със залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ. Вещите били трайно прикрепени към сградата и представлявали подобрения в същата. На 10.03.2020г. банката продала вземането си по договорите за кредит на „Хипокредит“АД, а на 09.07.2020г. ответникът купил от последното дружество вземането. Казаното означавало, че „Еко Карне“ЕООД имало всички права над движимите вещи, вложени в сграда с идентификатор *** и имот ***.
В случай, че исковата претенция бъде преценена за основателна е направено възражение за прихващане със стойността на движимите вещи трайно прикрепени към горните имоти. Тази стойност се определя на 480 000 лева, от която сума възражението за прихващане се прави частично за 30 000 лева.
Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.
В допълнителната искова молба се уточнява, че макар и правото на собственост на ищеца върху поземления имот и построените в него сграда и трафопост да не се оспорва същото е придобито на основание договор за вливане на „Недвижимости Лидл България ЕООД и Ко“КД в „Лидл България ЕООД енд Ко“КД, вписан в Агенцията по вписванията на 18.02.2015г. Последният договор се представя с пояснението, че процесните имоти са описани в т. IV от Приложение- Описание на отделните активи към договора за вливане. След нейното преустройство през 2015г. сградата била нанесена в кадастъра с идентификатор №*** със застроена площ от 1959 кв.м., като в тази връзка се прилага удостоверение на СГКК гр.Бургас. Във връзка с направеното уточнение се моли да бъде прието за безспорно обстоятелството, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Оспорва се твърдението на ответната страна, че „Еко Карне“ЕООД не държи поземления имот с идентификатор ***, тъй като ищецът бил въведен във владение с протокол от 24.10.2017г. по посоченото изпълнително дело на ЧСИ Тотко Колев. Фактическата власт върху поземления имот била предадена от Лидл чрез предходния наемател „Бургас Бийч“ЕООД на наемателя „Ка Мес“АД на основание договор за наем от 28.09.2016г. и приемо-предавателен протокол от същата дата. Независимо от обстоятелството, че във връзка с воденото заповедно производство и издадения изпълнителен лист за връщане на фактическата власт върху поземления имот и сградата за търговия, ищецът бил въведен във владение само на поземления имот, въводът бил спрян, а разпореждането за незабавно изпълнение отменено от Окръжен съд Бургас. След обезсилването и на изпълнителния лист изпълнителното производството било прекратено, като фактическата власт върху поземления имот отново била установена от наемателя „Ка Мес“АД. Заявява се в тази връзка, че ищецът не държи поземления имот.
Държането на поземления имот понастоящем се извършвало от ответника, тъй като същия имал обслужващо сградата за търговия предназначение- изцяло бил застроен с постройката и паркинга към нея. Ответникът не спорил, че държи сградата за търговия и следователно, за да има достъп до нея трябвало да преминава именно през поземления имот, с което на практика имал фактическата власт върху него. Лидл не разполагал с такава фактическата власт върху поземления имот, тъй като същия бил ограден с ограда, която се заключвала с катинар. На оградата имало информационна табела, от която ставало ясно, че обектът се охранява и е поставен под видеонаблюдение, а ищецът не бил сключвал договор за охрана. По повод на казаното са направени доказателствени искания с правно основание чл.204 ГПК и чл.192 ГПК. Относно трафопоста се пояснява, че се касае за съоръжение с обслужващо сградата предназначение, тъй като осигурявал електрозахранването в постройката. В сградата имало електрозахранване като до м. октомври 2020г. партидите били на името на стария наемател „Бургас Бийч“ЕООД, а след този период на името на Лидл. В тази връзка е поискано на основание чл.192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице „Електроразпределение юг“ЕАД да представи справка за потреблението на ел.енергия за времето от м.август 2019г. до м.януари 2021г.