Решение № 21073 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21073 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110109307 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Г. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 65422/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 894,76лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, 181,74лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2022г.-21.10.2024г., 3,95лв. - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, и 1,12лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2022г.-21.10.2024г.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в

*********************************************, аб. № *******., но същият ползвал такава, поради което се обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следвало да му върне онова, с което се обогатил, до размера на обедняването. Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК посочва, че през последните десет години апартаментът бил необитаем и всякаква давност била изтекла. Предишният собственик си бил изплатил всичко.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.2017г. ответникът е закупил процесния имот, представляващ ателие, находящо се в ********************************************************* с площ от 36,15 кв. м.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, чрез през процесния период топлинна енергия за отопление в имота не е начислявана, поради констатирана нулева консумация. Поради неосигурен достъп за отчет обаче, за сезони 2021/2022г. е начислена БГВ по среден разход от предишни години, а за сезон 2022/2023г. на база 1 бр. потребител по 140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно т. 7.2 от приложението към наредбата. В заключението са дадени парични стойности на начислената топлоенергия.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл.

59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот и че е начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност ищцовото дружество да е обедняло, а ответното да се е обогатило. По делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество. Такава е начислена на база поради неосигурен достъп, въпреки наличните данни за нулева консумация за отопление. Тъй като претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или фингирано определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не хипотетична такава – в този смисъл Решение № 5459/08.10.2024г. по в. гр. д. № 808/2023г., Решение № 3781/25.06.2024г. по в. гр. д. № 9561/2023г. и др.

Извън изложеното, по делото не се установява въобще ответникът да е ползвал имота, като същият изрично твърди, че е необитаем. Констатацията за нулева консумация за отопление е индиция в подкрепа на твърдението, както и че в имота въобще не е потребявана топлинна енергия през процесния период. Това от своя страна води до извод за липса на неоснователно обогатяване, посредством спестяването на разходи за реално консумирана топлинна енергия.

2

По изложените съображения, предявените искове за главните вземания подлежат на отхвърляне. Доколкото вземанията за лихва са акцесорни, при липса на главни вземания не възникват и добавъчните – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлени.

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който не е ангажирал доказателства за извършването на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец”

№23Б, срещу

Д.

Г.

Н.,

ЕГН:

**********, с адрес:

**********************************, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65422/2024г. по описа на СРС, 40ти състав, а именно: 894,76лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.30.04.2023г. до имот, находящ се в

*********************************************, аб. № *******., с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, 181,74лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.2022г.-21.10.2024г., 3,95лв. - стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г., с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, и 1,12лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2022г.-21.10.2024г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3