Решение № 64 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501564 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. И. С., С. И. К. и М. Р. П. срещу решение № 2110/ 10.04.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 841/23г., с което е отхвърлен искът им по чл.108 от ЗС .

Жалбоподателите твърдят, че атакуваното решението е неправилно.

Счита, че неправилно е прието, че на наследодателя им му е изплатено обезщетение за отчуждения имот. Неправилно е прието, че процесният имот не подлежи на реално възстановяване с оглед ограниченията на чл.2, ал.1 от ЗОСОИ и чл.7, ал.4 от ЗДС. От заключението на техническата експертиза се установява, че имотът попада в УПИ III- за училище и в улица по действащия РП, утвърден със заповед № РД-50-09-373/08.12.1988г. Това сочи на промяна в отреждането на имота от „за нуждите на МНО“ в „За училище и улица“.

Промяната в отреждането на имота е станало преди влизане в сила на реституционните закони. Т.е. отпаднала е необходимостта за нуждите на МНО. Имотът е престанал да бъде публична държавна собственост към момента на влизане в сила на реституционните закони и не са били налице предпоставките той да бъде държавен. Мероприятието по плана от 1988г. не е 1 реализирано и планът не е приложен. Първоинстанционният съд не е обсъдил аргументите им относно законността на сградите, построени в част от имота.

Техническата експертиза не е установила, че те са законни. Неправилно е прието, че чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ не предвижда възможност за евентуално незасегната от строителството част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила.

Затова молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск .

В депозиран писмен отговор Министерство на отбраната/МО/ оспорва жалбата. Излагат доводи за неоснователността й . Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излагат се съображения по доводите, релевирани в жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.108 от ЗС . В исковата молба ищците Н. С., С. К. и М. П. твърдят, че са наследници по закон на Д. С. К., собственик на бивша нива в м. „К.“ от около 3, 2 дка, отчуждена за нуждите на МНО на основание заповед на МКСБ № 427/20.03.1952г. Съгласно РП на НПЗ „Изток“, част първа, м. „К.“, част втора, одобрен със заповед № РД-50-09373/09.12.1982г., представлява имот пл. № 4526 от кв.5 нов, УПИ III за училище. Съгласно ККР този имот е с идентификатор *** и е публична държавна собственост. Имотът попада в урбанизинираната територия на гр. София и е включен в имот със специално предназначение и ползване с площ от 41 182 кв.м., стар номер 40810030 съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АККК. Ищците твърдят, че имотът им е бил завзет без законово основание към 1952г. и е отчужден по неустановения законов ред. При влизането в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ/ДВ бр.101/97г./ се е намирал в собственост на държавата и е съществувал до размерите, в които е отчужден. Към настоящият момент имотът се владее от МО. Ищците поддържат, че възстановяването на собствеността в хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ се извършва по силата на закона. Завземането на имот без законово основание към 1952г. и отчуждаването му не по установения ред, дава материална легитимация на 2 собственика на имота да предяви ревандикационна претенция без да е необходима друга административна или съдебна процедура. Считат, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и те са собственици на имота на основание реституция, а не държавата. Затова молят съда да признае за установено по отношение на ответника МО, че те са собственици на описания имот и да го осъди да им предаде владението върху него.

Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Счита го за неоснователен. Заявява, че имотът е станал държавна собственост въз основа на проведено отчуждаване със заповед № 427/1952г. Сочи, че завземането на отчуждените имоти може да стане срещу заплащането им като паричните средства се вложат в ДСК- депозит. МНО е внесло депозита на 10.12.1957г. като получаване на обезщетението от отчуждените собственици е ставало след представяне на документи. Поради това не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Възстановяването на собствеността върху процесния имот е следвало да се извърши по

ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони. Липсват данни за проведена административна процедура , поради което липсва основание, въз основа на което ищците да претендират правото на собственост върху имота.

Ответникът се позовава на чл.7, ал.4 от ЗДС, тъй като имот с идентификатор *** е публична държавна собственост. Сочи се, че мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано като в него са изградени сгради и прилежаща инфраструктура. МО се позовава на ТР № 1/95г. на ОСГК на ВС.

Не се спори, а и видно от удостоверение за наследници от 14.05.2019г. е, че ищците са наследници по закон на Д. С. К..

Не е спорно, че Д. С. К. е придобил правото на собственост върху нива в м. „К.“ от 3 ,2 дка въз основа на договор за делба на наследствен недвижим имот от 25.06.1947г. и записка за вписването му от 13.10.1947г.

Към исковата молба са представени скици за имота.

Не се спори, че процесният имот попада в по- голям поземлен имот с идентификатор *** с площ от 41 182 кв.м., който е публична държавна собственост. Безспорно е, че имотът е предоставен на МНО и е застроен. Сградите са нанесени в кадастралната карта. МО е представило 3 скици от АГКК.

Не се спори, че процесният имот е бил отчужден от наследодателя на ищците със заповед № 427/20.03.1952г. , с която е одобрен регулационния план за м. „К.“ при 4 км. за нуждите на МНО. Във връзка с определянето и изплащането на обезщетение за отчуждените имоти са представени писмени доказателства. С писмо от 05.02.1960г., изходящо от началника па поделение 35030-К, Д. К. е бил поканен да се яви в поделението за изплащане на обезщетение за отчуждените имоти. По делото е представена справка за изплащане на обезщетение за отчуждените имоти от Д. К. и списък на изплатените имоти в м. „К.“.

Не се спори, че с молба Ц. К. и Т. П. са поискали отмяна на отчуждаването за процесния имот. Със заповед № РД-54-893/16.06.1994г. на Кмета на СГО тя е била отказана.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, установяващи твърденията му- АПДС № 2335/06.01.2021г., АПДС № 2198/25.02.2009г., АПДС № 0338/21.02.2002г., В хода на съдебното дирене е допуснато и е прието заключение на техническа експертиза- основно и допълнително, която след оглед на място е установила, че процесният имот е част от заграден имот на МНО като на място не е обозначен. Вещото лице е посочило регулационния статут на имота по РП от 1952г. до 1988г. като е посочило, че планът от 1988г. не е приложен.

Според експерта мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано.

С допълнителното заключение е посочено, че за 2 086 кв.м. може да бъдат обособени като самостоятелен обект, върху който собствеността да бъде възстановена. Към заключението са изготвени скици, обозначаващи големият имот, отреден за МО и процесния имот, ситуиран в него. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението- основно и допълнително, като компетентно, обосновано, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

Като е обсъдил събраните доказателства СГС е приел, че чл.108 от ЗС е неоснователен. искът по

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

4

Въззивният съд е приел приложените към заключението на ТЕ заповеди.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.108 от ЗС.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното съдебно решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбатачл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма от първоинстанционния съд.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Основателността на ревандикационната претенция зависи от наличието на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота, ответникът да го владее и това да е без правно основание. В негова тежест е да докаже основанието, от което произтича правото му на собственост, а на ответника всички възражения, правоизключващи и правопогасяващи, които е направил, за да обоснове своето право, което се конкурира с това на ищеца. Разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК предвижда всяка страна да докаже фактите, които твърди и от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

Ищците черпят своите права от реституция, настъпила по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ без да е необходима административна процедура. В тяхна тежест е да докажат субективното си материално право на собственост върху процесния имот, че са наследници на отчуждения собственик, както и предпоставките за настъпване на реституцията по отношение на него. Те се позовават на ал.2 на чл.2 ЗВСОНИ като твърдят, че имотът е отнет без законово основание или отчуждени не по установения ред от държавата, общините в периода от 09.09.1944г. до 1989г. От събраните доказателства, се установява, а и не се оспорва, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот.

Ответникът оспорва предпоставките, предвидени в реституционния закон, при чието наличие възниква правото на бившите собственици или техните наследници да поискат връщане на отчуждените по посочените в 5 тази разпоредба закони. Поради това съдът следва да обсъжда дали в полза на ищците са възникнали предпоставките за реституция на имота, тъй като това обосновава тяхната активна материалноправна легитимация. Не се спори, че със заповед № 427/20.03.1952г. на МКСБ е утвърден регулационния план за м. „К.“ при 4км. по шосето за Врана. Т.е отчуждаването на имота на Д.

К. е станало на основание чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм/ в редакцията преди ДВ бр.54/06.07.1956г., в сила от 09.07.1956г./ Според нея отчуждаването на недвижими имоти по регулационните планове/ УРП И ДРП/ е по силата на самата регулация. Т.е. тя има непосредствено отчуждително действие.

Правните последици на отчуждаването се пораждат от момента на влизане в сила на заповедта за одобряването на регулационния план. Без значение за пораждане на правните последици на отчуждаването е изплащането на обезщетението. Това остава извън фактическия му състав. С промените през 1956г. отчуждаването е пораждало правни последици само след изплащане на обезщетение на отчуждения собственик. С оглед на това следва да се приеме, че заповед № 427/20.03.1952г. е валидно правно основание за отчуждаване на процесния имот от Д. К. и с влизането й в сила правото на собственост е преминало в патримониума на държавата. Без значение към 1952г. е било дали е изплатено обезщетението на отчуждения собственик./ Р № 337/16.04.2009г. по гр.д. № 1291/08г., ВКС, IV г.о./ С влизане в сила на чл.74а от ЗПИНМ/отм/ / ДВ бр.54/06.07.1956г./ се препраща към чл.39, ал.1 от ЗПИНМ/отм/ в новата редакция. Това изменение заварва вече одобрени регулационни планове, по които отчуждаването за обществени мероприятия на уличната регулация е породило действие. Но ако до влизане в сила на измененията през 1956г. имотите не са завзети по установения ред и за тях не е изплатено обезщетението, ще се прилага новата редакция на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ/отм/, т.е. следва да се проведе процедура по отчуждаване/ Р № 459/02.07.2010г. по гр.д. № 754/09г., ВКС, I г.о./ Видно от приетото писмо от 05.02.1960г./ л.89/, адресирано до Д. К. е, че същият е поканен да се яви в поделение 35030-К, за да получи обезщетението за отчуждените му имоти в м. „К.“. Съгласно справка от 05.02.1959г./ л.90/ това обезщетение е следвало да се изплати от внесения депозит в ДСК- разпореждане № 37858/19.12.1957г.